Хари Потър като част от живота ми (или животът ми, като част от Хари Потър)
Обичам, когато останалите фенове ми задават въпроси за мен самия. Така все едно признават, че съм най-големият фен на Хари Потър. :)
Такъв въпрос ми зададе Анонимен (най-коментиращият читател на блога): Какъв според теб би бил животът ти без Хари Потър? И психологически и професионално.
Има много книги, за които хората казват, че са променили живота им - "Ана Каренина", "1984", "Портретът на Дориан Грей", "Малкият принц" и други. Аз също мога да кажа, че има книги, които са променили начина ми на мислене и на възприемане на света.
Струва ми се обаче, че малко хора биха могли да твърдят, че животът им е белязан от книга толкова силно, колкото моят от "Хари Потър" и то не (без да ги отричам) заради литературните качества на книгата или заради дълбочината и философията на засегнатите в нея теми. "Хари Потър" е най-важната книга в живота ми, защото до голяма степен именно романите на Роулинг определиха всичко в него.
Почитател съм на "Хари Потър" още преди някои от днешните фенове да са родени. Харесах историята веднага, но истински я заобичах чак след третата книга. Естествено, по това време не се задълбочавах в разсъждания и анализи, харесваше ми увлекателната история и ненатрапчивият стил.
Никога не съм бил голям почитател на социалните контакти, но първите три книги за Хари Потър толкова ме бяха впечатлили, че ми се наложи да говоря с връстниците си, за да има с кого да обсъждам историята. Много обичах да чета, но до този момент трудно се намираше с кого да разговарям за книги. "Хари Потър" беше нещо различно - нямаше човек, който да не я е чел. Дори най-мразещите книгите се престрашиха, за да могат да се включат в дискусията. Абсолютен феномен, който остава ненадминат и днес, макар сега четенето да е доста по-разпространено сред младите, именно заради вълната, която създаде Роулинг.
Днешните читатели сигурно не могат да си представят, но когато аз се запалих, интернет беше лукс, който не всеки можеше да си позволи у дома, затова ни се налагаше да ходим в компютърни клубове, където да плащаме на час за използването на компютрите.
Още си спомням първото нещо, което потърсих в Гугъл - беше "Хари Потър", разбира се, но не намерих много информация, защото тогава нямаше кой знае колко съдържание онлайн.
Трябваше да минат още няколко години, за да се появят първите Хари Потър сайтове, най-добрият от които беше Потър Мания. Сайтът, създаден от Андрей Хадживасилев (днес много добър режисьор), обединяваше всички "Хари Потър" фенове в България и с форумите си ни даваше възможност да обсъждаме историята на стотици километри един от друг (сега не звучи като голяма работа, но тогава нямаше Фейсбук). Сигурно съм похарчил повече от 100 лева, за да пиша в Потър Мания и останалите Хари Потър форуми. Когато ми вкараха интернет вкъщи, вече изобщо не излизах от сайтовете.
Това продължи до 2007 година, когато излезе последната книга и всичко изглежда свърши. Потър Мания изведнъж замря, а останалите форуми и сайтове изчезнаха. Хари Потър манията беше свършила и аз трябваше да се примиря и да започна да живея като мъгъл и да мисля за мъгълски неща.
Но не можах да се примиря и не можах да забравя "Хогуортс", въпреки че опитах. Близо 18 месеца след излизането на последната книга на български не ги бях препрочитал (никога преди или след това не съм бил толкова дълго "на сухо") и един ден, през лятото на 2009 година, ги прочетох отново в рамките на една седмица. Припомних си защо толкова ги обичах и реших, че не искам никога повече да напускам света на Хари Потър.
През следващите години създадох клуб Daily Potter, запознах се с много истински и верни Хари Потър фенове и се ожених за най-запалената почитателка на Джоан Роулинг след мен.
Днес жена ми и всичките ми приятели (не преувеличавам изобщо) са фенове и никой разговор или среща не минава без да споменем "Хари Потър".
И ако не броим гледането на сериали, което ми е сравнително скорошна мания (защото и сериалите сравнително отскоро станаха поносими за гледане), която вероятно някога ще отшуми, нямам друго хоби, освен "Хари Потър". Може да не звучи правилно да определям книга като "хоби", но точно така се чувствам - някои хора събират марки и монети, аз събирам теории и пиша анализи.
По-трудно ми е да коментирам влиянието на книгата в професионално си развитие, защото нямам с какво да се похваля. Може би ако бях обърнал повече внимание на важните неща в света, вместо да препрочитам "Хари Потър" десетки пъти (отдавна спрях да ги броя, винаги чета някоя от частите), щях да постигна нещо с живота си, но не ми се вярва - "Хари Потър" не ми поглъща толкова много време, а аз съм ужасно мързелив. Буквално "Хари Потър" и "мързел" са думите, които ме описват най-пълно.
Знам, че този дълъг отговор всъщност изобщо не е отговор на въпроса на Анонимен, но да си представя живота без "Хари Потър" е абсолютно невъзможно. Със сигурност щях да имам други приятели, друга съпруга, друга работа, друго жилище, други отношения със семейството си и с хората като цяло. Щях да съм съвсем друг човек и никой не може да предположи какъв, защото зачетох поредицата когато бях на 11 години, а днес са минали почти два пъти по толкова, откакто за пръв път преминах бариерата на Перон 9 и 3/4.
Един от най-щастливите моменти от живота ми беше през 2011 година, когато Джоан Роулинг, на премиерата на последния филм, каза това, което усещах и знаех - че "Хогуортс" винаги ще бъде там, за да ни посрещне у дома".
След 17 години фенство, никога не съм обичал "Хари Потър" толкова силно, колкото го обичам днес или колкото ще го обичам след следващото и следващото препрочитане.
Такъв въпрос ми зададе Анонимен (най-коментиращият читател на блога): Какъв според теб би бил животът ти без Хари Потър? И психологически и професионално.
Има много книги, за които хората казват, че са променили живота им - "Ана Каренина", "1984", "Портретът на Дориан Грей", "Малкият принц" и други. Аз също мога да кажа, че има книги, които са променили начина ми на мислене и на възприемане на света.
Струва ми се обаче, че малко хора биха могли да твърдят, че животът им е белязан от книга толкова силно, колкото моят от "Хари Потър" и то не (без да ги отричам) заради литературните качества на книгата или заради дълбочината и философията на засегнатите в нея теми. "Хари Потър" е най-важната книга в живота ми, защото до голяма степен именно романите на Роулинг определиха всичко в него.
Почитател съм на "Хари Потър" още преди някои от днешните фенове да са родени. Харесах историята веднага, но истински я заобичах чак след третата книга. Естествено, по това време не се задълбочавах в разсъждания и анализи, харесваше ми увлекателната история и ненатрапчивият стил.
Хари Потър списание от "онова време" |
Никога не съм бил голям почитател на социалните контакти, но първите три книги за Хари Потър толкова ме бяха впечатлили, че ми се наложи да говоря с връстниците си, за да има с кого да обсъждам историята. Много обичах да чета, но до този момент трудно се намираше с кого да разговарям за книги. "Хари Потър" беше нещо различно - нямаше човек, който да не я е чел. Дори най-мразещите книгите се престрашиха, за да могат да се включат в дискусията. Абсолютен феномен, който остава ненадминат и днес, макар сега четенето да е доста по-разпространено сред младите, именно заради вълната, която създаде Роулинг.
Днешните читатели сигурно не могат да си представят, но когато аз се запалих, интернет беше лукс, който не всеки можеше да си позволи у дома, затова ни се налагаше да ходим в компютърни клубове, където да плащаме на час за използването на компютрите.
Още си спомням първото нещо, което потърсих в Гугъл - беше "Хари Потър", разбира се, но не намерих много информация, защото тогава нямаше кой знае колко съдържание онлайн.
Първата национална Хари Потър среща, водена от Андрей Хадживасилев и Мариана Мелнишка |
Трябваше да минат още няколко години, за да се появят първите Хари Потър сайтове, най-добрият от които беше Потър Мания. Сайтът, създаден от Андрей Хадживасилев (днес много добър режисьор), обединяваше всички "Хари Потър" фенове в България и с форумите си ни даваше възможност да обсъждаме историята на стотици километри един от друг (сега не звучи като голяма работа, но тогава нямаше Фейсбук). Сигурно съм похарчил повече от 100 лева, за да пиша в Потър Мания и останалите Хари Потър форуми. Когато ми вкараха интернет вкъщи, вече изобщо не излизах от сайтовете.
Това продължи до 2007 година, когато излезе последната книга и всичко изглежда свърши. Потър Мания изведнъж замря, а останалите форуми и сайтове изчезнаха. Хари Потър манията беше свършила и аз трябваше да се примиря и да започна да живея като мъгъл и да мисля за мъгълски неща.
Но не можах да се примиря и не можах да забравя "Хогуортс", въпреки че опитах. Близо 18 месеца след излизането на последната книга на български не ги бях препрочитал (никога преди или след това не съм бил толкова дълго "на сухо") и един ден, през лятото на 2009 година, ги прочетох отново в рамките на една седмица. Припомних си защо толкова ги обичах и реших, че не искам никога повече да напускам света на Хари Потър.
През следващите години създадох клуб Daily Potter, запознах се с много истински и верни Хари Потър фенове и се ожених за най-запалената почитателка на Джоан Роулинг след мен.
Днес жена ми и всичките ми приятели (не преувеличавам изобщо) са фенове и никой разговор или среща не минава без да споменем "Хари Потър".
И ако не броим гледането на сериали, което ми е сравнително скорошна мания (защото и сериалите сравнително отскоро станаха поносими за гледане), която вероятно някога ще отшуми, нямам друго хоби, освен "Хари Потър". Може да не звучи правилно да определям книга като "хоби", но точно така се чувствам - някои хора събират марки и монети, аз събирам теории и пиша анализи.
По-трудно ми е да коментирам влиянието на книгата в професионално си развитие, защото нямам с какво да се похваля. Може би ако бях обърнал повече внимание на важните неща в света, вместо да препрочитам "Хари Потър" десетки пъти (отдавна спрях да ги броя, винаги чета някоя от частите), щях да постигна нещо с живота си, но не ми се вярва - "Хари Потър" не ми поглъща толкова много време, а аз съм ужасно мързелив. Буквално "Хари Потър" и "мързел" са думите, които ме описват най-пълно.
Знам, че този дълъг отговор всъщност изобщо не е отговор на въпроса на Анонимен, но да си представя живота без "Хари Потър" е абсолютно невъзможно. Със сигурност щях да имам други приятели, друга съпруга, друга работа, друго жилище, други отношения със семейството си и с хората като цяло. Щях да съм съвсем друг човек и никой не може да предположи какъв, защото зачетох поредицата когато бях на 11 години, а днес са минали почти два пъти по толкова, откакто за пръв път преминах бариерата на Перон 9 и 3/4.
А най-хубавото е, че се научих да си измагьосвам безплатна бира |
Един от най-щастливите моменти от живота ми беше през 2011 година, когато Джоан Роулинг, на премиерата на последния филм, каза това, което усещах и знаех - че "Хогуортс" винаги ще бъде там, за да ни посрещне у дома".
След 17 години фенство, никога не съм обичал "Хари Потър" толкова силно, колкото го обичам днес или колкото ще го обичам след следващото и следващото препрочитане.
Трогнат съм. Хари Потър и Потър Мания ще са винаги в сърцата ни!
ОтговорИзтриванеп.п. Нямаш си и идея колко ми е струвал хостинга на ПМ през всичките години и до днес! :D
Аз прочетох за първи път книгите на една не особено детска възраст и благодарение на това си дадох сметка как преди повече от 20 години аз също си намерих своя "Хогуртс" и как той бе съвършено различен от предишното ми, "мъгълско" училище...
ОтговорИзтриванеАз прочетох за първи път книгите на една не особено детска възраст и благодарение на това си дадох сметка как преди повече от 20 години аз също си намерих своя "Хогуртс" и как той бе съвършено различен от предишното ми, "мъгълско" училище...
ОтговорИзтриванеПък на мен на времето ми казаха, че любовта няма да изскочи от учебника/книгата. :) А ето, че изскочи...
ОтговорИзтриванеНе съм сигурна , но не мисля ,че можеш да измагьосваш бира от нищото (закон за основна трансфигурация на Гамп).
ОтговорИзтриване