Хари Потър творчески турнир №2: Произведение 9


Произведение 9

От Анджелина Джонсън

Ще ви разкажа за най-хубавата си година в Хогуортс. Година изпълнена с вълнение , любов и успехи. С една дума това бе годината ,която определи живота ми.
 Ето новата година започваше. Отново виждах нови лица на първокурсници , изпълнени с вълнение и надежда. Надявах се това да е една нова година изпълнена с много нови и незабравими моменти  и преживявания. И се очертаваше да е точно такава.

      След няколко месеца.....

   Приготвях се за мача. Слидерин срещу Грифиндор.
   -Тес- извика Марни , пазачът ни.- Хайде трябва вече да тръгваме.
   -Добре де. Идвам ей сега.-извиках.
Чух как той се отдръпва от вратата. Станах и отидох до своя куфар , наведох се и затърсих късметлийския си чорап. Да чорап. Само един. Бил е на баща ми, когато е участвал в отбора по куидич. Чорапа и една снимка ми бяха останали от него. Всичко изгоря при пожара ,в който той загина преди 7 години. Взех го и отново се върнах на леглото. Обух бързо зеления си чорап , без който не излизах да играя. Така сякаш баща ми беше с мен. Сякаш гледаше мачовете ми.
    Станах , взех своята Светкавица  и се запътих към Голямата зала за закуската. Не бях гладна ,но беше традиция на Слидеринският ни отбор преди всеки мач да вдигаме наздравица с тиквен сок.
    -Добро утро Тес- поздрави ме едно момиче от Рейвънклоу.
Да вече Слидерин се разбираха с другите домове. От както Хогуортс бе построен отново ,домовете станаха по-сплотени и вече нямаше такава голяма ненавист  между Грифиндор и Слидерин.
   -Добро утро скъпа. Как си? Нервно ли ти е ?-най-добрата ми приятелка започна да ме залива с въпроси.
   -Добре съм Марго. -Отвърнах.
Тя ме сграбчи и започна да ме прегръща. Тя знаеше , че лъжа. Разбира се ,че ми беше нервно. Така беше преди всеки мач. Но чувствах и вълнение, и тръпка какво ще се случи , дали ще победим. 
  -Я да погледна. - тя наведе глава към обувката ми , показах й зеления си чорап. Тя знаеше историята му и ме разбираше. 
  -Знаеш ,че не излизам на игрището без него.
  -Тес хайде идвай.
  -Тес.
  -Теса.
Моите съотборници започнаха да ме викат от масата.
   -Хайде отивай. Довечера ще празнуваме. Да знаеш аз ще викам за теб -тя ми намигна и се върна на масата на Грифиндор.
С Марго се бяхме запознали още първата година в Хогуордс. Имахме общ час по отвари и двете тогава бяхме нещо като аутсайдери , за това аз седнах до нея и я заговорих. От тогава разбрах какъв прекрасен човек е тя и станахме неразделни. Не си падаше много по куидич и за това дори не се пробва да влезе в отбора. Идваше на мачовете ,за да ме подкрепя и за да гледа Джими Станфорд -гончията на Грифиндор. Тя го харесваше от скоро ,но все не събира смелост да му каже какво чувства.
Но да ви кажа честно не познавах по-мило и прекрасно момиче от нея. Тя бе сестрата, която никога нямаше да имам.
   Върнах се на масата и взех чашата си тиквен сок. Вдигнах я и всички се развикахме наздраве.
   -Хайде отбор време ние. Който пил ,пил. Бързо на игрището. -разпореди се нашия капитан Бърни Клейтън.
Станах заедно с отбора  и се запътихме към игрището.
Тревата все още беше влажна от сутрешната роса. Времето беше доста мрачно и облачно , но това нямаше да спре нашата жажда за игра и най-вече за победа. Погледнах за последно чорапа си и се качих на метлата, отблъснах се на високо и полетях. Обожавах как вятъра се "бие" в лицето ми и как ме обгръща , да гледам колко малки изглеждаха всички отдоло ,сякаш хиляди  мравчици скандират домовете ни.
    -Давай Грифиндор- скандираха грифиндорците и размахваха флагчета с цветовете на дома от скамейката на Грифиндор.
   -Давай Слидерин - пък скандираха от другата скамаейка и развяваха същите флагчета само,  че в зелено.
   Мачът започва. Устремено играехме и точките постоянно се изравянваха. Времето ни стана още по сърдито и сякаш от нищото се изсипа силен дъжд. Нищо не можех да видя ,а навярно и другите. Но изведнъж някой се развика силно.
    -Слидерин печели. Слидерин победител. Арбанау хвана снича 150точки за Слидерин- беше говорителя на мача Гарби Донафил.
Наведох метлата си надолу и се спуснах плавно. Радвам се ,че спечелихме ,но това време съсипа удоволствието от играта и от победата. Чувствах се изтощена и мокра до кости. Помахах и се усмихнах на Марго ,която беше единствена на скамейките ,която размахваше знаменца и на двата отбора. Правеше го от пети курс,когато излязох за първия си мач.
 Запътих се бързо към стаята си ,защото чувствах как всичко в мен се вледенява и как вятъра болезнено студено се всмуква в мен.
         Докато вървях и размишлявах върху нови стратегий някой зад мен ме зави с нещо топло. Стана ми доста приятно. Обърнах се и видях Бен. Бен Тревър ,момчето , в което бях влюбена може би от първите си часове в Хогуортс.
Видях го още ,когато чакахме реда си при разпределителната шапка. Блестящата му тъмно руса си беше все същата - заметната на една страна , падаща върху изящните му кестеняви, наподобяващи лещници очи. Кафеникавата му и леко мургава кожа сякаш допринасяше за перфектната му визия. Отново се захласнах по него както всеки път. Доста е трудно за разбиране едно приятелство между момиче и момче ,но  повярвайте ми още по-трудно е от годинида си влюбен в най-добрият си приятел и датаиш в себе си дори от най-добрата си приятелка. Да преди години Марго беше влюбена в него и аз нямаше как да й призная,че също изпитвам чувства към него. Та това щеше да съсипе приятелството ни.  Но по-късно, когато Марго му призна чувствата си Бен й каза , че обича друга. Това още повече ме накара да се страхувам да призная какво чувствам към него , а и той не трябва да разбира. Не искам да се чувстваме неловко,  когото прекарваме време заедно.  Явно доста време съм се любувала на очите му , защото той ме погледна леко притеснено и попита:
     -Ъм... Тес добре ли си? -попита като нежно докосна рамото ми, което при неговия допир потръпна.
     - Да Бени добре съм.- отвърнах с леко пресипнал от студа глас.
     - Добре хайде бързо да те изпратя да се преоблечеш ,за да не настинеш.
Кимнах и се оставих да ме води към стаята на Слидерин ,която все още си беше в подземията. Той ме изпрати до вратата както винаги и ме изчака да вляза.
      -Ще се видим довечера нали?- попитах аз. Знаех ,че колкото и да не се понасят с Марго и двамата ще дойдат,  заради мен.
      - Разбира се -каза той - ще се чакаме при бесетката нали?
      -Да- казах с усмивка.
      -Добре хайде изкъпи се и се наконтиш-засмя се той. Знаеше , че не съм от онези момичета, които се гримират и се обличат с някакви рокли ,за да се харесат на момчетата.
       -Разбира се ,както винаги- изсмях се и влязох в общата ни стая.
Стаята беше доста голяма ,украсена с доста картини ,с които когато ти е скучно можешеда обсъждаш каквото ти дойде на ум. Също така имаше няколко купи на домовете ,които Слидерин бяхме спечелили , всичките ни купи от куидича и на една от стените бяха закачени портретите на гордо изявили се слидеринци. Имаше и камина с красив зелен мрамор , отгоре имаше статуетки и котлета за отвари , а в средата на стаята имаше два дивана, на който всички се събирахме да обсъждаме стратегиите си или да учим за поредния изпит.
Да учиш в Хогуортс си е невероятно  ,но и тук имахме доста трудни изпити.
      А от както Хари Потър и приятелите му се бяха преборили с Черния лорд , в училище се отделяше много време на практическите занимания. Заклинанията, които първоначално научавахме идеално на теория , после изпробвахме и на практика ,за да можем да сме подготвени за всичко.
      Отидох в стаята на момичетата ,изкъпах се бързо и обляках чифт дънки и бяла тениска. През неучебно време ни разрешаваха да не носим униформите си. Вързах косата си на дълга опашка и се запътих към градината. Вече беше станало време за срещата ми с Бен и Марго.
      Вървях към градината ,а по пътя ме спираха приятели,за да ме поздравят за мача:
       -Благодаря ви ,благодаря. ; Да наистина много ви благодаря...
Не знам колко пъти го казах , но устата ми вече пресъхваше и вече ме болеше главата  от тази дума.
Озовах се пред беседката в градината ,където обикновенно се събирахме . Отдъхнах си като видях най-близките ми хора от училище пред мен. Направи ми впечатление , че сега те не се караха ,а напротив говореха си и  изглеждаха леко притеснени.
       -Тес - Марго стана с усмивка , дойде при мен и ме прегърна. Не съм от хората ,който си падат по прегръдките ,но тя е и постоянно ме заливаше с прегръдки и щастливи емоции. Много пъти съм се чудила как може винаги да е весела и усмихната. Нейният позитивизъм винаги ме зарежда и ме кара също да се усмихвам.
       -Здравейте-отвърнах на прегръдката й.
Двете отидохме при Бен ,който стоеше усмихнат на пейката в бесетката. Ние също седнахме при него.
     -Е как си шампионке имам изненада за теб- Марго ми подаде ботюлка мъгълска бира.
Но тук беше забранено да се внася какъвто и да е алкохол. Значи приятелката ми бе вкарала нелегално мъгълската бира.
    -Марго какво си направила? -попитах уплашено. На Бен сякаш не му пукаше . Той си седеше все така ухилен и ни гледаше.
   -Стига си се впрягала , та това е само бира. Качествена е и си я купи, така че спокойно. Дадох цели седем галеота и шест сикли за нея.-каза тя и ми я подаде.
   -Не Марго ,прибери я. Не направо я изхвърли. За това могат да изключат и трима ни. -казах й аз като избутах ръката й с бирата.
     Както си спорехме към нас се приближи Джордан Фининг заедно с двамата си ,наподобяващи на горили "приятели". Джордан беше така да се каже тероризаторът на училището ни. Тормозеше всички и повечето се страхуваха от него и сега той приближаваше към нас. Високият му и внушителен вид будеше у всички ни чувство на страх.
     Ето ,че сега той седеше пред бесетката ,сложил ръце на хълбуците си и така тялото му наподобяваше доста тлъста буква Ф.
   -Охо тримата глупаци пак са се събрали - той се изсмя с гърленият си и дебел глас.
В този момент Бен го погледна и се понамести , за да вижда по-добре братовчед си. Да братовчед. И аз като чух не можех да повярвам , но ето че беше истина.
    -Джо хайде разкарай се- каза Бен спокойно ,взе бирата от ръцете на Марго и я подаде на братовчед си- ето пийнете си ние не искаме.
Джордан бързо я грабна и посегна към капачката.
    -Пазете се - шепнешком ни посъветва Бен и ние го послушахме.
     Щом отвори капачката бирата "избухна" като вулкан. Джордан и горилите му бяха поляти целите в бира.
Ние не се сдържахме и избухнахме в бурен смях. Биреното трио ни хвърли гневен поглед и забърза към замъка.
    Няколко минути след това , тримата все още се заливахме от смях.
    -Бен какво направи? Сега той ще ни го върне тъпкано - каза все още през смях Марго.
    -Нищо няма да ви направи. Джордан от малък си е въздух под на лягане. Главно говори и заплашва , но не прави нищо. - каза Бен спокойно и погледна Марго.
Засякох този поглед и бях твърде обърката ,за да го разбера. Какво ставаше между тях ?
     Докато бурните мисли нахлуваха в главата ми , Бен се изправи , протегна се леко и заговори:
    - Е Тес би ли искала да се поразходим? Само двамата - той погледна за секунда Марго и след това впи поглед в мен.
Ами Марго? - попитах сякаш тя не беше там. Не знам какво стана с мен. Толкова се развълнувах и голяма усмивка се намести на лицето ми. Ако до сега никой не знаеше ,че харесвам най-добрият си приятел , сега беше ясно.
    -О не се притеснявай за нея - засмя се той - ние говорихме и тя ми каза ,че ще е твърде заета тази вечер. - И двете погледнахме неразбираемо Бен. -  Марго нали ми каза ,че ще съзерцаваш цяла вечер плаката на Зак Ефрон .- той избухна в силен смях. И аз вече едвам се сдържах  ,но не исках да я злепоставям ,за това се сдържах.
   - А да. Сега си спомням ,че ти казах точно това. Ще си наблюдавам плаката цялата вечер ,докато  вие се разхождате.- каза тя с усмивка.
   - Ъм сигурна ли си? - попитах я аз. Тя ми кимна и стана.
    - Радвам се , че отпразнувахме победата ти. - тя ме прегърна отново, но този път беше за довиждане- Е сега както вече разбрахме си имам доста работа така , че тръгвам , а вие се забавлявайте деца- каза тя засмяно и се запъни към замъка.
    - Ами до утре- казах й , но тя само се обърна и ми помаха. Цялата ситуация ми се виждаше доста странна. Какво им ставаше на тези двамата?
     - Е ще тръгваме ли?- с въпроса си Бен ме изкара от мислите ми. Той се изправи , пооправи прилежно изгладената си коса и ми подаде ръка.
 Кимнах , хванах ръката му и се изправих.
     -Къде ще се разхождаме? -попитах , докато вървяхме.
      -Тес спри с тези въпроси. Не разваляй изненадата ми.- каза той и закрачи още по- ентусиазирано. Все още държеше ръката ми и това доста ми харесваше. Усмихнах се и замлъкнах.
Вървяхме някъде около 15 минути ,докато изведнъж Бен не ме спря и не покри очите ми с ръцете си.
     -Бен какво правиш? Какви ги вършиш?-сложих ръцете си на ръцете му и започнах да се опитвам да ги махна ,но без успех.
    - Замълчи поне за момент де , моля те. Казах ти ,че това е изненада.- каза той и ме побутна да вървя напред.
Вървяхме още няколко минути , докато той не свали ръцете си , наведе се към ухото ми и прошепна:
     -Изненада.
Отворих леко очи. От закритите ми очи за няколко секунди виждах черно петно , когато отворих очите си. Когато погледът ми започна да се избистря забелязах красива поляна с постлано на нея одеало. Отгоре имаше красиво наредени подноси с малки хапки и бутилка бирен шейк. Погледнах леко объркващо към Бен. Той явно забеляза това и придоби леко притеснен и сериозен вид. Беше притеснен. Познавах го доста добре и забелязах напрегнатото потъркване ръце в ръце , което правеше всеки път  ,когато го тревожеше нещо.
     -Ъмм - леко притеснено започна той- Тес искам да ти кажа нещо , но нека първо да седнем.
Кимнах и го последвах. Той ме изчака да седна на одеалото, след което направи същото. Погледите ни се срещнаха и в онзи момент усетих ,че губя почва под краката си. Никога до сега не ме беше гледал така и не бях се чувствала по този начин. Сигурно ако бях на крака щях да припадна. Този поглед ме остави без дъх и не можах да оберя и дума.
     -Тес , ох не знам просто как да започна.
Усмихнах му се и приятелски го подканих да продължи. Бен кимна и си пое дъх.
     - От известно време чувствам нещо много силно към теб. И това не е приятелско чувство.- той леко почервеня и миниатюрни капчици пот избиха по челото му.
Беше толкова сладък щомсепритеснеше. Изгубих се за момент в очите му и дори не го оставих да довърши, приблежих се толкова близодо него ,че усещах учестеното му дишане. Точно преди да впия устни в неговите ,той ме изпревари.
Не знам какво ми стана , но вместо да си мисля за целувката аз започнах да си мисля за Слънчевата система. Това бе другото ми любимо нещо след куидича. Обичах да четя за далечни планети , галактики и всякакви такива неща. Любимата ми планета беМарс. Обожавах да чета за нея ,да гледам научни филми за нея ,да рисувам или пиша за нея. Но напоследък сякаш съм обсебена от нея. И в онзи миг се питах защо не се наслаждавам на целувкато , а мисля за една планета. Колко е глупавотова. Започнах да водя спор с вътрешното си аз и съвсем неочаквано така се вглъбих в това,че дори не усетих кога Бен се беше отдръпнал от мен и ме гледаше.
-Тес какво ти е ? - попита той леко притеснено.
 При чуването на гласът му,  отворих очи леко объркана,но бързо се свестих.
        -Беше идеално- прошепнах и му се усмихнах.
        -Значи и ти изпитваш нещо към мен? - усмихна се той и тръпчитките му се появика.
Кимнах и го прегърнах. Продължихме вечерята , която бе придружена с по чаша бирен шейк.
Всичко мина прекрасно. Говорихме чак до сутринта и не усетихме как са изминали часовете. Посрещнахме изгревът заедно и сякаш вече всичко си дойде на мястото.
Но ето ,че новият ден си проправяше път и златистото слънце сънливо се показваше.
Ето ,че приказката трябваше да свърши.
Питах се единствено дали това ще продължи или беше един реален сън. Не ни се искаше да се връщаме в реалността, която се чуваше на няколко крачки от нас.
Всичко беше съвършенно,но ето, че свърши.
Не обелихме и дума ,вече всичко беше изказано. Станахме мълчаливо хванати за ръка и потеглихме към замъка. Разделихме се с прегрътка пред входа.
От онзи незабравим момент до сега все още си спомням всеки миг, всеко чувство.
Казвам ви любовта съществува, има я , защото след цели 40 години все още долавям пламъка в очите на Бен , когато ме види. Все още усещам претеснението му , когато ме целува и прегръща. А аз все още си мисля за десетата планета , когато той ме целува и оставаме само двамата на света...

Коментари

Radina Stamenova каза…
А защо си мисли за десетата планета, щом любима ѝ е Марс?
Анонимен каза…
Доста увлекателен разкав, но прекалено лигав, иначе поздравления към автора. Разказа е един от най-добрите (въпреки голямата бройка само два-три стават).
Вилорп каза…
Разказа се чете леко, което е горям плюс при такъв обем текс за екрана. На автора ще обърна внимание че интервал се слъга след пунтоационен знак, а не преди него.
Надавях се да има някакав интересен обрат в края примерно да ѝ каже че е влюбен в Арчибалд - гонцията на слидерин и да иска да им стане кума на сватбата или пък че е разкили че е дъщеря на Дънкан Маклауд и да се опит да я обезглави, но... тъй де не е точно моя тип разказ. Дори от кудича нищо не бе показано - мрън.

Успех на авторката!