Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Какво е общото между Джоан Роулинг и Уилям Шекспир, освен че и двамата са известни английски писатели? Ако ви е интересно да разберете, ето няколко пиеси, с които Шекспир е вдъхновил Роулинг и по този начин е станал част от „Хари Потър“. Самата писателка е споделяла в интервюта, че е голяма почитателка на неговото творчество (споделяме този общ вкус).

Автор:
Радина Рейвънклоу

1. „Сън в лятна нощ“

Един от най-типичните похвати за Шекспир е вкарването на патос в сцени, които иначе предизвикват смях у публиката. Подобна е и сцената от Хари Потър и стаята на тайните, в която Хари получава своята валентинка от Джини под формата на стихотворение от крилато купидонче, което с голяма агресия рецитира:

Очи, зелени като жаби, има той.

Косата му се вее на черната дъска с цвета.

Това стихотворение е написано под формата на блазон (поетична форма, при която обектът на описание, обикновено красотата на жена, се разглежда като отделни части, които са сравнявани с обикновени предмети/обекти). Този блазон наподобява Шекспировия комичен блазон, който също е изпълняван от жена и адресира красотата на мъж (Тизба за своя загинал Пирам, разказано като пиеса в пиесата), в края на „Сън в лятна нощ“:

Къде — оназ

със цвят на праз

зеленина на взора?*

Макар обикновено при този вид романтична поезия, чертите на обекта да се сравняват с красиви предмети като бижута и цветя, и двамата автори използват нетрадиционни сравнения като жаби и праз лук, за да опишат зелените очи на възпетите възлюбени.

Не смятате ли, че хуморът на Роулинг е достоен да се сравнява с Шекспировия?

*в превод на Валери Петров

2. „Макбет“

Авторката на „Хари Потър“ е посочила „Макбет“ като своя любима пиеса.

В „Макбет“ много важни за сюжета са трите вещици, които в оригиналния текст на английски са наречени „the weird sisters“, а не „witch”, което на български е „вещица“. Вероятно знаете, че музикалната магьосническа група, която забавлява учениците на Коледния бал в Хогуортс, се нарича The Weird Sisters - на български преведено като „Орисниците“.

Преводът на български на името на групата е много подходящ, тъй като ролята на трите вещици в „Макбет“ е точно тази - да определят ориста на героя Макбет. Те му предричат, че ще стане крал, а Макбет, за да ускори изпълнението на пророчеството, убива Дънкан, краля на Шотландия, за да заеме мястото му на трона. Звучи ли ви познато? По сходен начин и Волдемор чува пророчеството на Трелони и сам става причина за изпълнението му („…и Черния лорд ще го бележи като свой равен…“).

От пиесата „Макбет“ е и песента на вещиците, която създателите на филма по Хари Потър и затворникът от Азкабан включват като изпълнение на хогуортския хор (който в книгата не съществува) и която започва така:

Double, double toil and trouble;

Fire burn and cauldron bubble.

Или в превод на български, отново от Валери Петров:

Плам, пламти! Котел, бълбукай!

Адска смес, мехури пукай!

3. „Зимна приказка“

Сигурно сте се чудили, когато за пръв път сте чели книгата, откъде идва необичайното име Хърмаяни и дали Роулинг го е измислила. Поредицата е пълна с необичайни имена (Нимфадора, Рубиъс, Драко и много други), но обикновено ги носят магьосници от магьоснически семейства (семейство Блек, например, имат традиция да кръщават децата си на звезди и съзвездия), докато Хърмаяни е мъгълокръвна, дъщеря на двама зъболекари. Може би и те са били почитатели на Шекспир, защото Хърмаяни (в българския превод на пиесата Хермиона) е героиня от „Зимна приказка“, която освен името, споделя и някои общи черти с нея – силна жена, търпелива, разсъдлива и любяща. Името на Хермиона се смята, че идва от това на гръцкия бог Хермес.