Хари Потър и Землемория - допирни точки на магическите светове

Може да се каже, че „Хари Потър“ е първото ми докосване до фентъзи жанра, затова когато бях запленена от магията на поредицата, не ми беше достатъчно и потърсих други такива книги. Неизбежно попаднах на класиката в жанра „Землемория“, която прочетох на младини и пак съвсем наскоро, като почит към Урсула Ле Гуин, която почина в началото на годината.

Автор:
Радина Рейвънклоу

Поредицата не е така богата на герои и мистерии, но има свой уникален свят, който разкрива, и по-скоро прилича на сборник с легенди.

Магията в Землемория, като в „Хари Потър“, също не е въпрос на желание – човек се ражда с дарба или без, но също така е и плод на усилено учене, чрез което се овладяват различните аспекти на магията. Няма го обаче проблемът за чистокръвието, тъй като магьосниците спазват клетва за безбрачие, следователно децата с дарба не са потомци на магьосници.

Неизбежно търсех сходни елементи между двете поредици, които ще отбележа в тази статия, без да имам никаква цел да обвинявам някого в плагиатство, просто ги споделям като интересни (поне за мен) паралели.

1. Училището за магия

Това е най-очевидният паралел, разбира се - и в двата свята магьосниците завършват училище за вълшебства. Училищата имат и някои сходни характеристики, като това, че са неотбележими на карта (при основаването на Острова на мъдреците се смята, че те поставили облак над него, за да го скрият); в „Хари Потър“ до училището е Забранената гора – място с голяма концентрация на магия, тъй като е изпълнено с много видове магически създания; на остров Роук е Горската обител – древно място, едно от първите излезли от морето при Създаването на света, пропито с магия.

Девет са повелителите преподаватели в Роук, а седем са основните предмети в Хогуортс; в света на Урсула Ле Гуин особен магичен заряд има числото девет, както е седмицата при Роулинг. Например, 9 са драконите в Пендор; драконът Йевод предлага на Гед 9 скъпоценни камъка; 9 са Надгробните камъни на Атуан, където в ритуалите се изпълняват 9 песнопения; 9 са Руните на силата, изписани на Пръстена на Ерет-Акбе и т.н.

2. Единственият дом

За Хари, както и за Гед, училището за магия е единственото място, което някога са наричали свой дом. Гед не е пълен сирак, но губи майка си при своето раждане, а се разделя с баща си и неговия дом като малък, защото става чирак на Оджиън, а по-късно заминава за остров Роук. Големият дом е мястото, където намира приятели и врагове (Джаспар, точно като Драко за Хари, е неговият съперник в училище) и където винаги се завръща.

3. Върховният жрец на Роук/директорът на „Хогуортс“

Когато Гед влиза в училището за магия на остров Роук, там среща Немерл, ректор и Върховен жрец, който много напомня Дъмбълдор – побелял и благ и със специален домашен любимец птица (гарван, но мистичен като феникс).

Немерл дава живота си, за да спаси този на Гед, но приема смъртта философски, тъй като „за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение“ (повече по темата по-долу).

„Той умираше. Но смъртта на един велик жрец, който много пъти през живота си е прекосявал сухите и стръмни скатове на царството на смъртта, е необикновена, защото умиращият не си отива сляпо, а уверено, тъй като познава пътя.“

4. Ограничения на магията (и други особености)

И в двата свята магията все пак не е всемогъща – има изключения, логични граници, които я рамкират, и които все пак оставят поле за създаване на препятствия, които да движат сюжета. Например измагьосването на храна е невъзможно, в Землемория магьосникът може да направи неописуеми пиршества, но те ще бъдат просто визуална илюзия, която не дава сили и засища единствено окото, но не и глада. В „Хари Потър“ пък храната може да бъде призована от друго място или размножена, ако вече има малко от нея.

Направи ми впечатление и че в Землемория използват духове вестители, за да си изпращат съобщения на известни разстояние – тъкмо като използването на покровители.

5. Магическата пръчка/жезълът

И в двата свята магьосниците използват пособия, които не са източник на сила, а са само инструмент, с който канализират магията си. Жезлите в Землемория и магическите пръчки в „Хари Потър“ се изработват от същите дървета (като тис, върба и дъб), но основната разлика е, че учениците на „Хогуортс“ си закупуват пръчка преди постъпването си в училището, докато магьосниците на Роук трябва да заслужат своя жезъл и да стигнат определено ниво на образование, за да го получат.

Има разлика и при използването на словото, с което се прави магията – в Землемория силата е в самото слово, докато при „Хари Потър“ словото (като пръчката) само насочва силата, която идва от самия магьосник, който го изрича.

6. Религията

Островите на Землемория се делят условно на две части – Изтока и Запада, чиито народи имат една много основна отлика: едните познават магията, а другите – не. Макар не всички хардийци да притежават сила, те живеят в един свят на магия, който възприемат като съвсем естествен. Да имаш магьосник, заклинател или знахарка в селото е задължителна част от ежедневието, корабите имат заклинател, който да насочва ветровете и дори при самото корабостроене се вплита магия. Може би точно защото познават магията, хардийците нямат развита религия, нямат храмове и не се кланят на никакви богове (така нареченият „творец“, Сегой, е само могъщ магьосник, който извадил от водите първите острови, и не бива почитан като традиционно божество). Другият народ, каргадците, съвсем напротив – те странят от всякаква магия, страхуват се от нея и съответно имат много развита религия, вярват в прераждането, принасят жертви в Гробниците на Атуан и вярват в Безименните, в Боговете близнаци и в Кралете богове.

По същия начин, изглежда, магьосниците на Роулинг не вярват в по-висши същества, макар да са възприели традициите на мъгълите (които са религиозни) да празнуват празници като Коледа и Великден.

7. Темата за смъртта и безсмъртието

Тази тема е много широко застъпена и в двете поредици. Гед също има среща със смъртта, при която избягва фаталния край и носи белег на лицето си от това цял живот. По-късно Гед осъзнава, че за да победи това проявление на смъртта, сянката, която сам той е призовал, трябва не да бяга, а да се изправи лице в лице с нея. Подобно на третия брат от „Приказката за тримата братя“ и на Хари, които посрещат Смъртта като стара приятелка и тръгват на драго сърце с нея, с което я побеждават.

В този свят също завръщане от смъртта няма и призованите на души от Пустата земя има само негативни последици. В последния роман от поредицата за Землемория се разкрива, че тази земя е възникнала именно от желанието на магьосниците да постигнат безсмъртието на драконите, затова и каргийците, сред които няма магьосници, не отиват в тази земя след смъртта си, а се прераждат в нови тела.

Злодеят, с когото се бори Гед в „Най-далечният бряг“, Коб, търси безсмъртие, но губи тялото си (изгорено от Орм Ембар). Въпреки това той смята, че може да го възстанови, защото знае тайни за лечение и подмладяване, които не са илюзии. Дори заявява:

„Мене, който сред всички магьосници единствен открих Пътя към Безсмъртието, досега неоткрит от никого!“

Звучи ли познато? Вероятно си спомняте думите на Волдемор:

„Бях изтръгнат от тялото си, превърнах се в нещо по-нищожно от дух, по-нищожно от най-жалкия призрак… но все пак останах жив. Дори и аз самият не знам какво бях… аз, който бях стигнал по-далеч от всеки друг по пътя, водещ към безсмъртието.“

Състоянието, в което се намира Коб, е подобно – „ужасно бе това съживяване след смъртоносния удар, тази невъзможност да умреш, толкова по-ужасно бе от всяка смърт…“. Той бива сразен, но с неговия край не идва баланс между живота и смъртта, защото магьосниците са нарушили споразумението си с драконите.

Списъкът с прилики не е изчерпателен, но се надявам да е бил интересен. Ако има фенове на „Землемория“, ще се радвам да го допълните или да ме поправите, ако се налага. Ако пък не сте я чели, надявам се да съм запалила желание да го сторите.