Хари Потър творчески турнир №2: Произведение 6

Произведение 6
Джеймс Потър и бронята на Марс

От Илия Димитров

Джеймс Потър беше израснал с приказки за приключенията на Хари Потър и много желаеше някой ден ѝ той да преживее поне едно. Но годините минаваха–отминаваха, докато не дойде последната седма. През това време из целият магьоснически свят се беше разчуло за легендарната броня на Марс. Предмет, който правеше носителя си недосегаем за заклинанията, дори ѝ за трите непростими. Никой обаче не знаеше къде се намира или кой беше пуснал слуха. Докато в един скучен, дъждовен ден Джеймс не получи тайнствено писмо. То беше скрито в списание „People“ с плакат на Зак Ефрон. На кореспонденцията нямаше подател, а само я съпътстваше един зелен чорап. Писмото гласеше:

Скъпи г-н Потър,
Моят баща беше много добър приятел на твоя. Затова ще ти дам улика къде може би е скрита бронята на Марс. В стара книга попаднах на един текст: Там където злото диша и тайни пази от света. Крие бронята могъща недостъпна от страха... Кърваво червената луна отваря, пътят към реликвата. Но внимавай, че зад прага чака не друг, а забравата. Това е всичко, което знам за нея. Предавам ти тази информация, защото господарят ми е поддръжник на Волдемор и я иска за себе си. А това означава нова магьосническа война. В която може би смъртожадните ще спечелят. Намери бронята преди него. УСПЕХ !

–Но кървавата луна е довечера! – каза Джеймс на себе си, защото беше сам в момчешката спалня на Грифиндор.– Трябва бързо да разгадая, къде е скрита реликвата. Може би Роуз ще ми помогне.
Той прибра писмото в задния си джоб заедно с чорапът. Седемте галеона и шесте сикли, които също бяха в него издрънчаха звучно при разместването. Потър излезна през вратата с дебелата дама, мина по движещите се стълби и се запъти към библиотеката, където Роуз Уизли му беше казала че ще бъде. Намери я на една от масите да чете книга за отвари.
– Здрасти Джеймс– видя го тя.
– Здравей. Може ли да ми помогнеш с нещо– каза той сядайки на стола до нея.
– Разбира се. Какво има?
– Получих тайно писмо за местонахождението на бронята на Марс. Както ѝ че по следите му е тръгнал смъртожаден.– сподели Джеймс шепнейки и подаде писмото. Тя го прочете и заяви:
– Защо не кажем на баща ти?
– Знаеш че винаги съм мечтал за приключения. Най-накрая ми се отвори възможност и няма да я пропилея... Ще ми помогнеш ли или не?
– Добре, добре !– съгласи се тя, защото също като него бе израснала с легендарните истории за Хари, Рон и Хърмаяни. – Трябва да разгадаем стихчето.
Взе писмото и го прочете още няколко пъти. „Там където злото диша...“.
– Може би означава гора – сети се тя. – Дърветата произвеждат кислорода с който дишаме... Злото... Зла гора... Забранената гора. Там трябва да е.
„Недостъпно от страха“. Всичко се връзва, всеки го е страх да влезне в нея.
– Кървавата луна е лунното затъмнение довечера– каза ѝ Джеймс. Щом стане червена ще се отвори възможност да вземем бронята. Но стихчето също така ни предупреждава че нещо зло я пази.
– Да! Трябва да изчакаме до довечера.
Целият следобед прекараха в търсене на какво може да е създанието, кой им беше изпратил писмото и кой от всички смъртожадни го искаше. Разбира се не можаха да намерят абсолютно нищо. Щяха да проверят в забранената секция, но директор Макгонагъл ги хвана и вкара в клас. Щом учебните занятия приключиха, дойде ред на вечерята. Наядоха се в голямата зала и прикрити под един от даровете на смъртта(мантията невидимка на Хари Потър) излязоха в нощта. За щастие всички щяха да наблюдават явлението върху астрономическата кула. Така поне никой нямаше да забележи че не са по леглата си.
Минаха покрай къщата на Хагрид и навлязоха в черната гора. Извадиха пръчките си и произнесоха: Лумос. В миг върховете им светнаха, осветявайки пътя напред. Нейде зад тях се чуха приглушени стъпки. Роуз и Джеймс се стреснаха, обръщайки се рязко. Но там нямаше никой.
– Сигурно гората ни действа така. – каза Уизли. Да продължаваме.
Точно когато луната започна да се скрива от сянката на слънцето, червена светлина заблестя в мрака. Те свалиха наметалото от себе си и застанаха пред новооткрилата се древна пещера.
– Значи е истина, писмото е вярно!.. Никой не е могъл да открие бронята, защото не е бил в точното време на точното място.– рече Джеймс.
– Тръпки ме побиват какво има вътре!– каза Роуз. Ти влез пръв.
–Добре ! – отвърна той. Не сме стигнали до тук за да се отказваме... И също така имаме малко време преди да свърши лунното затъмнение.
Със страх и високо вдигнати пръчки, двамата влезнаха вътре. Пещерата беше студена, мрачна– влажна. Вървяха плахо оглеждайки се за създанието. След няколко секунди тъмнината се сгъсти още повече и пред тях изникна диментор. Но не който ѝ да е, а първородният. Създаден от злият магьосник Екриздис. Той много наподобяваше на съвременните си събратя с разликата че цветът му беше сив и на главата имаше драконови рога. Освен че смразяваше всичко около себе си, можеше да изсмуква спомените на жертвите си, но не само щастливите.
– Отдръпни се Роуз, много съм добър с Експекто Патронум.– каза Джеймс насочвайки пръчката си към приближаващото се древно създание и произнесе заклинанието. Появи се бяла ярка светлина и от нея излезе вълк. Животното от енергия препречи пътя на Диментора. Вместо като другите същества да се уплаши и да побегне, той нападна вълка пробождайки го с рогата в корема. Бели прашинки светлина, започнаха да се разтварят във въздуха, като стичаща се, изчезваща кръв. Но покровителят не се предаде. Нападна с острите си нокти древния и го рани на няколко места. Раните, нито кървяха, нито създадоха болка на съществото. Роуз видя случващото се, насочи своята пръчка и каза: – Експекто Патронум.
Последва нова бяла светлина и се появи орел. Той се включи в ожесточената битка, нападайки с нокти. Първородният Диментор, парче по парче чезнеше в нищото, докато накрая не беше унищожен. След смъртта му в дъното на пещерата се разкри великолепна червена броня.
– Успяхме– каза Джеймс . Открихме реликвата. Щом я предадем на директор Макгонагъл, татко ще бъде много горд.
– Не бързайте толкова– произнесе остър глас зад тях. Това беше Скорпиус Малфлой, от домът на Слидерин. Синът на Драко. А зад него стоеше плахо в краката му домашно духче, досущ приличащо на Доби.
– Експелиармос, Експелиармос!– произнесе той и пръчките на Потър и Уизли излетяха от ръцете им. – Бронята вече е моя. Сега отстъпете за да се взема това което ми принадлежи.
– Но Скорпиус, ти си най-добрият приятел на Албус Потър. Защо го правиш.– попита Роуз.
– Това не те засяга Уизли. Много скоро всички ще умрете. Смътожадните ще властват над смъртният и над магическият свят. Защото той се завърна и не може да го спрете. Бронята е само част от това което искаме.
– Волдемор умря завинаги. Ти си луд ако мислиш, че ще се върне.
– Кой е казал че говоря за Ти-знаеш-кой. Стига сте ми губили времето. Мърдайте!
Джеймс и Роуз се отдръпнаха от пътя му. Щом Скорпиус стигна до бронята, вдигна ръка, галейки я.
– Аз съм Коди, синът на Доби! – рече шепнейки духчето. Аз написах писмото.Вземи пръчката докато е разсеян. Няма да ти попреча.
Синът на Хари Потър се вслуша в думите му и използва момента да грабне пръчката си. В бързината той произнесе първото заклинание, което му дойде на ум: Вкаменос Тоталос. Тялото на Скорпиус се вцепени и той тупна на земята. През това време Роуз беше излязла навън подавайки сигнал в небето. За секунди на мястото пристигнаха аврори, включително Хари Потър и директор Минерва Макгонагъл. Те изкараха бронята на Марс преди да се затвори пещерата изчезвайки с нея. След това нощта премина много бързо. Хари му се накара, но ѝ го похвали. Скорпиус беше изключен и започна разследване. Домът Грифиндор направиха малък купон в общата стая. Пиха тайно вкарана разгазирана мъгълска бира. Пяха, танцуваха и се веселиха до сутринта.

Но те не знаеха че нейде там в мрака, в забранената гора. Древният Диментор се материализира от нищото. Той беше безсмъртен. Щом стъпи на земята, прие формата на човек. Не кой да е, а самият черен магьосник Екриздис. Благодарение на Джеймс той вече беше свободен.

Коментари

  1. Началото беше страхотно и точно си мислех че това ще е най-добрия разказ и се започна с прескачането, претупването. Сякаш автора е бързал да го завърши и просто е нахвърлял действията отгоре отгоре. Иначе замисълът е добър, малко повече обработка и би станал много добър. 👍👍👍

    ОтговорИзтриване
  2. Ударно начало, и после ..., но като цяло не е лошо, има какво още да се желае.

    ОтговорИзтриване
  3. К. Рейвънклоу25 април 2018 г. в 15:43

    Добре започва, добре свършва, а по средата - претрупано. В началото ми беше малко неясно за кой Джеймс Потър става дума. Ориентирах се чак когато се появи Роуз, което всъщност е малко неправдоподобно, както и факта, че Скорпиус застава срещу брата на най-добрия си приятел

    ОтговорИзтриване
  4. Така е бързах да го завърша. Не исках да става прекалено дълго, можеби това ми беше грешката. А и нямах много време. На коментара че не се разбирало за кой Джеймс става въпрос още в началото съм написал че е израснал с приказки за Хари Потър. Благодаря за коментарите. Ще си взема поука.

    ОтговорИзтриване
  5. Колегите са го казали по-горе, а логиката за разкриване на забранената гора ми се видя точна като тая в комикса тук: https://cinemascrotum.files.wordpress.com/2016/08/1nfern0.jpg

    ОтговорИзтриване
  6. Разказа е страхотен.. аз също мислих за кратко написан разказ, защото мисля че не е нужно да е голямо колкото глава от книгата.. иии ако е по-малко ще се чете повече... за първи път участвам в турнира.., но определено този разказ ми е фаворит.. Браво !

    ОтговорИзтриване
  7. На мен ми допада. Супер си е написано!

    ОтговорИзтриване
  8. Обичам да чета неща, които ме грабват от първите няколко изречения, а този разказ определено беше от тях!
    Много ми хареса!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Герои от Хари Потър във Фантастични животни

Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство

Как се казва Волдемор на различните езици по света

Отношението на Снейп към Хари Потър

Какво знаем за белега на Хари Потър

Хари Потър и совите - какво знаем и какво предполагаме

За силата на Луна Лъвгуд

Проклятията в Хари Потър

12-те най-силни жени в Хари Потър

In memoriam: Любен Зидаров, илюстраторът и колко грозни можем да сме като общност