Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство
Когато започнах този блог, си казах, че ако не публикувам поне по едно нещо на седмица, ще го спра. И в продължение на няколко години не само не пропусках седмица, а не пропусках и ден без да пиша нещо. После обаче публикациите започнаха да оредяват и без да усетя как, вече не пишех нищо. Сега няма да започвам да се оправдавам защо не пишех, тъй като именно заради оправдания не приключих с блога по-скоро. А и защото твърдо вярвам, че няма нещо, за което човек да няма време, ако има желание. Вярно е, че сега съм по-зает, отколкото когато и да било преди, но имаше време, когато успявах да пускам по две, а понякога и по три неща на ден, така че не съществува на света толкова заетост, че да не мога да пиша поне веднъж седмично или дори веднъж месечно. Дойде моментът да призная, че просто нямам желание да пиша в блога, което изненадва и мен, защото любовта ми към „Хари Потър“ и Дж. К. Роулинг не е намаляла, продължавам да очаквам срещите на клуба всеки месец с нетърпение и не пропускам гр
