Хари Потър: новини, коментари, теории | Мъгълофобия

В понеделник ще публикуваме условието за осмия Творчески турнир и тогава започва да тече времето за писане. Сега обаче искам да съобщя няколко промени в начина, по който ще се проведе турнирът.


Трикратните победители вече нямат право да участват в крайното класиране на турнира (съжалявам, Джиф, засега това важи само за теб). Те (предполагам, че в бъдеще ще имаме и други) имат право да изпратят разказ за турнира и ще имат право на глас наравно с останалите участници, но останалите участници няма да могат да гласуват за техните разкази. За сметка на това, Джиф и евентуалните други трикратни победители, ще могат по всяко време да ми изпратят разказ на всякаква тема, свързана с Хари Потър. Разказите задължително ще бъдат публикувани. Идеята на това ново правило е да попречим на Джиф всеки път да печели турнира, но и да ѝ дадем възможност да ни радва с разказите си дори по-често, защото очевидно всички ги харесваме.Втората промяна е свързана с публикуването на разказите. То вече няма да ст…

Много неща не знаем за семейството на Хари Потър, защото за човек, който толкова държи на родителите си, главният герой от романите на Роулинг не прави почти никакъв опит да ги опознае. Хари научи, и то съвсем случайно, че има кръстник едва в третата си година в "Хогуортс". Какво ли още не знае и дали не е срещнал кръстницата си, без да разбере?
Кръстници на магьосниците Ролята на кръстниците идва от християнската традиция да се избира човек, който да присъства на кръщенето на детето и който да го насочва във вярата през целия му живот. Първоначалната дума е била „patronus” (покровител). Макар магьосниците изглежда не са религиозни, те имат някои заимствани от мъгълската религия традиции, като празнуването на Коледа например.

В днешно време, дори сред мъгълите, ролята на кръстниците е по-скоро почетна – за кръстник се избира близък приятел или роднина на семейството, който да бъде приятел и наставник на детето. Макар да не е задължително, най-често кръстникът е определян за…

Издателство Bloomsbury планира да издаде книгата от света на Хари Потър "Куидичът през вековете" през октомври 2020 година. Това стана ясно от страницата на издателството в twitter. Илюстрациите ще са дело на британската художничка Емили Гравет.

"Куидичът през вековете" е една от трите книги от библиотеката на "Хогуортс", които Джоан Роулинг написа с благотворителна цел. Останалите две - "Фантастични животни и къде да ги намерим" и "Приказките на барда Бийдъл", също бяха издадени в луксозни илюстровани издания през изминалите години.

За съжаление само илюстрованото издание на "Фантастични животни..." беше преведено на български. Силно се надявам да имаме и превод на "Куидичът през вековете", защото книгата е донякъде свързана с нашата държава.
Врачанските лешояди В раздела за отборите на Европа, има малка но много интересна част, която описва българския куидичен отбор "Врачанските лешояди". И тъй като книг…

И двамата участници в първия дуел, който провеждаме в Творческия турнир, изпълниха условията си навреме и изпратиха разказите си.
Напомняме ви, че след гласуването в седмия турнир, двама от участниците имаха напълно равен брой точки. По тази причина всеки от тях измисли условие на другия, по което да напише разказ.

Жури от петима души ще определи кой от двата разказа е по-добър. Членовете на журито няма да знаят кой разказ от кого е писан.

Можете да прочетете двата разказа тук:

Никога навсякъде

Загадката Риддъл

Ако желаете, може да споделите мнението си за разказите в коментарите в блога или пък във Facebook групата на турнира. Вашите коментари могат да помогнат на журито да вземе решение.

Победителят ще бъде обявен на 14.03

Условие, по което е написан този разказ:

Да се пресъздаде сцената, в която г-жа Коул води психиатър при Том Риддъл, за да го прегледа
Първите стъпки на есента отекваха вече и в Лондон. Листата почти бяха окапали, а вятърът беше мокър и пронизващ, подобаващо за началото на септември. По една от оживените улици на града крачеше висок и слаб мъж, загърнат с дълъг шлифер. Влагата правеше косата му да изглежда клечеста, тя беше небрежно разделена на криволичещ път, тъмно кестенява и рядка. Очите на младия човек бяха с цвят на разтопен шоколад и блясък, подсказващ бистър и аналитичен ум. Господинът беше доктор, преди по-малко от година бе получил квалификация за детска психоанализа. Обикаляше домовете за сираци и изследваше по-проблемните деца. Сега се беше насочил към тежката ръждива порта на мрачна квадратна постройка с висока ограда. Мястото бе повече от недружелюбно и по нищо освен проядената табела на входа не показваше, че там живеят деца. Това беше едно от най-старите сиропиталища в …