Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство

Когато започнах този блог, си казах, че ако не публикувам поне по едно нещо на седмица, ще го спра. И в продължение на няколко години не само не пропусках седмица, а не пропусках и ден без да пиша нещо. После обаче публикациите започнаха да оредяват и без да усетя как, вече не пишех нищо.

Сега няма да започвам да се оправдавам защо не пишех, тъй като именно заради оправдания не приключих с блога по-скоро. А и защото твърдо вярвам, че няма нещо, за което човек да няма време, ако има желание. Вярно е, че сега съм по-зает, отколкото когато и да било преди, но имаше време, когато успявах да пускам по две, а понякога и по три неща на ден, така че не съществува на света толкова заетост, че да не мога да пиша поне веднъж седмично или дори веднъж месечно.

Дойде моментът да призная, че просто нямам желание да пиша в блога, което изненадва и мен, защото любовта ми към „Хари Потър“ и Дж. К. Роулинг не е намаляла, продължавам да очаквам срещите на клуба всеки месец с нетърпение и не пропускам групово препрочитане на части от книгата (обичам да напомням, че четях с хора от клуба, докато дъщеря ми се раждаше и дори жена ми се включи накрая от родилното!).

Истината е, че фенството вече няма нужда от мъгълофобия.

Новото Хари Потър фенство

Клуб „Дейли Потър“ и Мъгълофобия се появиха, защото трябваше да се запълни вакуум. Роулинг беше приключила с книгите и изглеждаше, че историята за „Хари Потър“ е завършена. На тези от нас, които не искаха да оставят тази част от живота си в миналото, им трябваше място, където да се чувстват отново в „Хогуортс“.

Радвам се, че успях да помогна това да се случи, но днес феновете обикалят виртуално коридорите на замъка, благодарение на новата игра. Имаме филмовата поредица за Гринделвалд, която, макар да катастрофира, все още не е ОФИЦИАЛНО мъртва. А сега сериозно се говори за сериал и макар да не съм сигурен дали това е факт, нямам желание да отделям за проверки времето, което отделях преди, защото и да има, и да няма, никога няма да го приема за част от ХП света.

За мен истинският „Хари Потър“ приключва със седемте книги на Роулинг, трите допълнителни книги („Фантастични животни и къде да ги намерим“, „Куидичът през вековете“ и „Приказките на барда Бийдъл“), публикациите ѝ в Потърмор и с доста уговорки филмите от новата поредица.

Старите срещу новите Хари Потър фенове

Винаги съм се чувствал като страшен късметлия, че четях книгите по времето, когато Роулинг ги пишеше. Сигурен съм обаче, че съвременните фенове също смятат, че са извадили късмет, защото едва ли не всяка седмица излиза нещо ново за Хари Потър.

На мен сега ми се струва, че не бих заменил своя начин, по който преживях „Хари Потър“  – годините, когато книгата излизаше и годините, в които я препрочитах и анализирах до най-дребните детайли. Обаче няма как да знам дали Мишо като малък не би предпочел да живее в свят, в който всички книги са написани, има продължения и предистории, а Хари Потър сувенири могат да се купят във всеки мъгълски магазин. Според мен много би му харесало да живее в този свят.

Никога не казвай никога *

Пиша това, защото ме радва и ме натъжава, че все още има хора, които питат кога ще публикувам отново. Има още доста неща, които бих искал да напиша и изненадващо много моменти от „Хари Потър“, които никога не съм коментирал. Затова не исках да слагам край официално.

И не го правя. Надявам се след около две години да съм излязъл от кръстопътя, в който се намирам в момента (ето, че започнах да се оправдавам) и да мога да споделя още коментари за „Хари Потър“.

Освен това дотогава на хората може да са им омръзнали безбройните филми, сериали, игри и какво ли още не, така че пак да има нужда от завръщане към корените. Ще се радвам да има глад и за дискутиране на поредицата за Корморан Страйк, в която Роулинг надминава себе си и има толкова много детайли, които да обсъждаме.

Така че може би някъде към края на 2024 г. да започна отново да пиша редовно. Дали все още някой ще иска да чете е друг въпрос, но това никога не е било основната ми мотивация, а популярността на блога беше само бонус.

*Това подзаглавие е препратка към Джеймс Бонд, а не към Джъстин Бийбър

Препоръки за други магически места:

Мъгуортс – много хубав блог, макар и не много активен. Създателката му прави преводи на материали от „Потърмор“ и всички рисунки са си нейни. Винаги съм ѝ завиждал.

Български магически свят – това е форум, но в него също може да намерите преводи от Потърмор. Не знам кой го прави, но преди време много ме беше впечатлило как е превел МАКУСА – Магически конгрес за управление и сигурност на Америка.