Плът, кръв и кост - магията, с която Волдемор се върна

Отличен въпрос за една от най-ключовите магии в цялата поредица за Хари Потър ми зададе: Спасимир Игнатов: Когато редят думите на заклинанието: „кръв от врага - насила отнета”, Хари толкова ли не можа да каже „А ми добре, давам доброволно”. Дали думите и компонентите в магията са толкова важни, че ако кръвта не е „насила отнета” магията нямаше да сработи?

Ако не си спомняте, става въпрос за магията, която върна постоянното тяло на Волдемор в Хари Потър и огненият бокал. Отварата, която Опаш беше направил под ръководството на Волдемор, се нуждаеше от три важни съставки - доброволно дарена плът от слугата, насила отнета кръв от врага и неведомо дарена кост от бащата.

Можеше ли Хари Потър доброволно да дари кръвта си (като Криси от Daily Potter)?


Не, за разлика от Опаш, Хари не желаеше Волдемор да се завръща, затова само да беше изкрещял, че я дарява доброволно, нямаше да промени нищо.
Но поздравления за хората, които са се сетили за това, защото те в някаква степен са предсказали финала на историята (две години преди "Хари Потър и даровете на смъртта"), когато Хари реши доброволно да пожертва живота си и така провали плановете на Волдемор.

Важни ли са думите от заклинанието?

Вероятно да, защото според мен това е древна магия и ако теорията ми за развитието на заклинанията и отварите е вярна, то съвременните отвари са оптимизирани така, че да се нуждаят от минимален брой допълнителни магии и заклинания, за да работят, но старите изискват заклинания, напеви, а защо не и танци около котела.

Възможно е обаче думите да са създадени, за да може магьосникът по-лесно да запомни магията във времена, когато четящите и пишещите са били съвсем малко. Като старите приказки, в които многократно се повтаря едно и също, за да могат бабите да го помнят, когато го разказват на внуците си (не знам това дали още се прави, но моята баба ми разказваше много приказки).

Другото ми предположение е, че Волдемор е насочил Опаш към някаква стара книга с черни магии и го е накарал да заучи правилната поредност на съставките. Той си повтаря думите от книгата, за да не обърка магията.

Защо точно тези съставки са необходими за отварата?

Ако помислим за магията, ще видим, че всъщност думите и съставките са съвсем логични:

  • Кост от бащата - защото костта е онази част от тялото, която крепи всичко останало. Първоначалното тяло нямаше да съществува, ако не беше бащата. А костта е "неведомо дарена", защото създателят на заклинанието вероятно се е досетил, че е възможно бащата вече да е мъртъв и да не може да даде коста си доброволно или насила.
  • Плът от слугата - защото слугата служи с плътта си, с тялото си и с цялото си същество. Тя е дадена доброволно, защото слугата иска господарят му да се въздигне отново.
  • Кръв от врага - защото кръвта на враговете трябва да бъде пролята. Вероятно тази част е планирана като жертвоприношение, но Волдемор е забранил на Опаш да убива Хари Потър. И, както знаем, точно това осигурява победата на Хари в крайна сметка.
Плът, кръв и кост съставляват човешкото тяло, а семейството, приятелите и враговете съставляват личността. Магията, с която Волдемор се връща, символизира не само възкресяването на тялото и възстановяването на мощта му, но и завръщането на всички останали неща в състоянието, в което са били преди.

Коментари

  1. "Плът, кръв и кост съставляват човешкото тяло, а семейството, приятелите и враговете съставляват личността."
    Страхотен анализ, ето какво е искал да каже авторът!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Герои от Хари Потър във Фантастични животни

Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство

Как се казва Волдемор на различните езици по света

Отношението на Снейп към Хари Потър

Какво знаем за белега на Хари Потър

Хари Потър и совите - какво знаем и какво предполагаме

За силата на Луна Лъвгуд

Проклятията в Хари Потър

12-те най-силни жени в Хари Потър

In memoriam: Любен Зидаров, илюстраторът и колко грозни можем да сме като общност