Хари Потър творчески турнир №2: Произведение 3

Произведение 3

Анатоли Атанасов 

- Как си Минерва? Отборът на „Грифиндор“ готов ли е за мача или за осма поредна година няма да сте никаква съпротива на „Слидерин“?
- Не се притеснявай, Сивиръс. Отборът ни е по-силен от всякога и те уверявам - тази година купата няма да седи в твоя кабинет.
Снейп изкриви устата си в подигравателна усмивка и след като пожела лека нощ на професор Макгонагъл, се отправи към подземието.

* * * 

Малфой и останалите от отборът на „Слидерин“ станаха от масата в голямата зала, след като закусиха и се отправиха, преди всички, към игрището. Хафълпафци, техните съперници днес, бяха посърнали и щом видяха отдалечаващите се слидеринци, Седрик, техният капитан ги подкани и те също тръгнаха към игрището.
Дийн и Шеймъс седяха близо до Хари на закуска и той ги чу да си говорят за филм. Това бе нещо необичайно в света на магьосниците и за това на Хари му направи впечатление.
- За какво си говорите? – Попита ги той.
- Излязъл е нов филм и казвах на Шеймъс, че може през ваканцията да отидем на кино да го гледаме. – И Дийн показа на Хари плакат с малко момче на не повече от седем години, под което пишеше „Зак Ефрон“, а най-отгоре по средата със големи заоблени букви пишеше – „Спешно отделение“
На Хари му се видя неуместно и глупаво да мисли за някакъв филм при положение, че само след няколко минути щеше да започне един от най-важните мачове по куидич тази година. Той кимна с глава и се зае с печената си филийка.
След около десет минути цялото училище се отправи към трибуните от където щяха да наблюдават мача. Хари, Рон, Хърмаяни и останалите грифиндорци също бяха сред тълпата. Те се надяваха на победа за „Хафълпаф“, защото така шансовете им да спечелят купата щяха да останат живи.
Слидеринци вече се бяха преоблекли, всички освен Драко. Маркъс Флинт, капитанът на „Слидерин“ му се скара да побърза.
- Няма ми го единият чорап. – отвърна Драко бесен и започна да изхвърля всички дрехи от чантата си. Беше си обул единия зелен чорап, но другият му го нямаше.
- Обуй си другите все тая, трябва да излизаме вече! – Скара му се Флинт.
След пет минути двата отбора вече бяха излезли на игрището и капитаните им си стиснаха силно ръцете в центъра на игрището, под зоркия поглед на мадам Хууч. Чу се сигналът от свирката и четиринадесет играчи литнаха във въздуха. Времето беше студено, но поне не валеше, както при първият мач за сезона. Лий Джордън, приятелят на Фред и Джордж коментираше мача, както винаги.
- И така започва мачът, надяваме се на победа за Хафълпаф… Шегувам се, шегувам се, професоре. – Професор Макгонагъл, както винаги, седеше до него и хвърляйки му заканителни погледи се опитваше да го контролира.
- … Куофълът е в Монтегю, той подава към Флинт… НЕ! Приис открадва, куофъла точно под носа на Флинт. Приис сам срещу пазача… иии ГОЛ ЗА ХАФЪЛПАФ! На ви гадни…
- ДЖОРДАН!
- Простете професоре, няма повече… И така Макмилън с куофъла, разменя пасове с Приис… Добър блъджър от Джордж Уизли, извади от строя Уорингтън, страхотен финт от Макмилън… ГОЛ ЗА ХАФЪЛПАФ! Двадесет на нула. Слидеринци играят като първокурсници…
Тълпата по трибуните ликуваше от радост с оглед развитието на резултата в мача. Хари затърси Малфой с поглед и го видя да кръжи над головите обръчи на своя пазач и целият бе пребледнял. Тази гледка го стопли отвътре в иначе мразовитата сутрин.
Резултатът набъбна на четиридесет на нула след няколко безобразни грешки на слидеринци. Все пак те се съвзеха и бързо върнаха два гола, а Малфой през цялото време не правеше нищо и Хари остана много доволен, когато видя, че Флинт му крещи да търси снича по усърдно.
Един блъджър, запратен от Офлеърти изби куофъла от ръцете на Уорингтън, Апълби го пое и излезе очи в очи с пазача на „Слидерин“ излъга го че ще стреля, но вместо това подаде на свободния Приис.
- Петдесет на двадесет за Хафълпаф! – Изкрещя Лий Джордън, надвиквайки се с ликуващата тълпа.
Изведнъж нещо привлече вниманието на всички освен това на Малфой, който отново не внимаваше. Седрик Дигъри се изстреля като куршум към малък проблясък в другия край на игрището. Флинт викна на Малфой, който се стресна в първия момент, след което пребледнял от ужас, пришпори своята „Нимбус две хиляди и едно“. Хубавата метла му даваше огромна преднина и само след секунда-две той вече бе настигнал Седрик и двамата започнаха ожесточена борба във въздуха. Всички гледаха борбата между търсачите, които гонеха малката златна топчица и от това се възползва Апълби, който заби още един гол в секундите на разконцентриране. Шейсет на двадесет!
Малфой успя да се отскубне от ръката на Седрик и като куршум се изстреля напред към снича. Настигна го и протегна ръка, но… не успя да го улови и тълпата от зелено по трибуните ахна, а останалите три четвърти от стадиона избухна в смях. Драко обаче не се отказа и само след няколко секунди, вече сигурно стискаше малката топчица.
Това беше, Слидерин победи! Сто и седемдесет на шестдесет. Шансовете на Грифиндор да спечели купата по Куидич останаха минимални. Слидерин водеше в класирането с двеста точки. Това означаваше, че в последния мач за сезона, Грифиндор трябва да победи Слидерин с над двеста точки разлика.
Докато се прибираха към общата стая Хари и Рон не спряха да недоволстват и наричаха Слидеринци с най-различни епитети, подкрепяни от силно клатещият глава Невил.
Когато се промушиха през дупката зад портрета на Дебелата дама те видяха Фред и Джордж, които бяха обградени от група второкурсници.
- Така, ти бе заложил за победа на „Хафълпаф“, ти на „Слидерин“. Вие тримата, ако добре си спомням заложихте три галеона на „Хафълпаф“. – Изреждаше Фред, като четеше нещо от парче пергамент, а Джордж подаваше длан към посоченият от Фред ученик и събираше залози. – Имаме четири познати резултата. Джордж, два галеона на този късметлия и по дванадесет сикли на всеки от тях. – тук Фред посочи три момчета които гледаха малко недоверчиво, но явно не смееха да кажат каквото и да било.
В този момент се появи Пърси и като видя какво правят близнаците изпадна в яростен изблик и придобивайки страшна прилика с г-жа Уизли, започна да им крещи и дори ги заплаши, че ще пише на майка им. Хари, Рон и Хърмаяни се отправиха към все още свободните фотьойли и се отпуснаха в тях пред огъня.
Рон тъкмо бе седнал, когато изруга, с което привлече вниманието на всички и измъкна от под себе си някаква стъклена бутилка.
- Какво пък е това? – зачуди се той и понечи да я отвори, но в този момент близнаците рязко я дръпнаха от ръцете му.
- Това не е за деца, Рон. – Скара му се Фред имитирайки доста успешно майка си.
- Какво е това? – повтори Рон.
- Това, скъпи ми братко е мъгълска напитка предоставена ни от нашият добър приятел Дийн.
- Та това е бира! – каза Хърмаяни и захлупи уста с длани. – Нямате право да внасяте такива неща в училището.
- Спокойно Хърмаяни, няма да го пием, разгазирала се е и не е хубава. Трябва ни за… Ами трябва ни за някои научни опити. – Смрънка Джордж и двамата с Фред понечиха да си тръгват към спалнята, но Рони изтръгна бутилката от ръката на брат си.
- Няма да се отървете толкова лесно! За какви опити става въпрос?
- Какво искаш? – Обърнаха се към него близнаците в един глас.
- Искам да знам какво сте намислили.
- Ясно, колко събрахме Фред?
- Седем галеона и шест сикли. – Каза Фред боейки монетите в ръката си. - Мисля, че това ще стигне. – Добави той и изсипа няколко монети в ръката на Рон, грабна бутилката и двамата с Джордж се отправиха към спалните.
Рон се отпусна на фотьойла и започна да бори монетите. Хърмаяни изсумтя неодобрително, притегли чантата си и извади учебника си по астрономия. След като видя укорителните погледи на Хари и Рон тя каза:
- Трябва да си довърша картата на Слънчевата система, Останаха ми Марс и Юпитер.
Рон завъртя очи и попита Хари, дали иска да играят на магьоснически шах. Хари се съгласи, но съвсем не бе концентриран и записа разгромно поражение от Рон, който така или иначе го биеше всеки път.
„Грифиндор“ трябваше да победи „Слидерин“ с над двеста точки разлика в последния мач. Това значеше, че почти всичко зависеше от Хари, Той трябваше на всяка цена да хване снича, чак след като „Грифиндор“ поведе с шейсет или повече точки.

*Продължение: „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ – Глава петнайсета – „Финалът по Куидич“