Каква е мотивацията на Волдемор
Съвсем скоро ще получим повече информация за Гелърт Гриндълуолд и може би затова Никол Николаева пита: Каква е мотивацията на Волдемор да е злодей?
Лорд Волдемор, роден като Том Мерсволуко Риддъл, е най-страшният черен магьосник във Великобритания и един от най-могъщите магьосници, раждали се някога. В продължение на близо 15 години (с една дълга пауза) той тероризираше магьосническото общество. Хората до такава степен бяха изплашени от него, че не смееха да произнасят името му.
Какво обаче го е подтикнало да тръгне по пътя, който е избрал?
Това е тема, която от много време разделя обществото на две. Привърженици на чистокръвието са най-древните и най-богати родове, затова, когато Волдемор започва да събира армията си, за мнозина е въпрос на чест да влязат в нея.
Целта на Волдемор обаче е съвсем друга - да бъде най-могъщото същество на света. Да бъде безсмъртен и да е "повече от човек".
Още от първите си години, докато е живял в мъгълско сиропиталище, Волдемор се е виждал като най-могъщото същество. Срещата му с Дъмбълдор му показа, че не е най-могъщият, но вместо да го смири, това го насърчи да желае абсолютната власт още по-силно.
Волдемор иска да превземе света, а фактът, че е потомък на най-важния магьосник в историята, за него е доказателство, че е достоен да постигне целите си.
Крайната му цел е да бъде едно непобедимо и безсмъртно същество, което да има малка група приближени, които да са елита на магьосническото общество. Самото магьосническо общество Волдемор иска да види прочистено от мъгълската кръв. Мъгълите пък трябва да бъдат поробени от магьосниците и да бъдат третирани като по-нисши същества. Това е различно от идеите на Гриндълуолд, който не мрази мъгълите, а вярва, че се бори и за тяхното добро.
Това по принцип не е добре за един литературен герой. Повечето пъти показва безсилието на автора да създаде пълнокръвен антагонист, чиято гледна точка читателите да разбират. Сигурно обаче се сещате, че щом правя този блог, едва ли бих казал подобно нещо за Джоан Роулинг. Още повече, че тя е човекът, дал ни Гриндълуолд.
Да, Волдемор е едностранчив персонаж - той е абсолютно зло, но това не е грешка на авторката. Всъщност Роулинг съзнателно е искала Волдемор да бъде напълно зъл.
Джоан Роулинг, която е много критична към човешката привода, иска да ни покаже, че на света не съществува абсолютно добро, но има абсолютно зло. Затова и в първата книга останахме с впечатлението, че Дъмбълдор е абсолютното добро, но последната книга напълно унищожи този образ на директора на "Хогуортс".
За разлика от образа на Дъмбълдор, когато научихме повече за Волдемор, впечатленията ни за злото в него само се затвърдиха.
Какво обаче го е подтикнало да тръгне по пътя, който е избрал?
Каква е целта на Волдемор
Когато се е появил на сцената, Волдемор е заявил, че целта му е да върне някогашната слава на чистокръвните магьоснически родове. Той се е обявил против допускането на мъгълокръвни в света на магьосниците и в "Хогуортс".Това е тема, която от много време разделя обществото на две. Привърженици на чистокръвието са най-древните и най-богати родове, затова, когато Волдемор започва да събира армията си, за мнозина е въпрос на чест да влязат в нея.
Целта на Волдемор обаче е съвсем друга - да бъде най-могъщото същество на света. Да бъде безсмъртен и да е "повече от човек".
Още от първите си години, докато е живял в мъгълско сиропиталище, Волдемор се е виждал като най-могъщото същество. Срещата му с Дъмбълдор му показа, че не е най-могъщият, но вместо да го смири, това го насърчи да желае абсолютната власт още по-силно.
Волдемор иска да превземе света, а фактът, че е потомък на най-важния магьосник в историята, за него е доказателство, че е достоен да постигне целите си.
Крайната му цел е да бъде едно непобедимо и безсмъртно същество, което да има малка група приближени, които да са елита на магьосническото общество. Самото магьосническо общество Волдемор иска да види прочистено от мъгълската кръв. Мъгълите пък трябва да бъдат поробени от магьосниците и да бъдат третирани като по-нисши същества. Това е различно от идеите на Гриндълуолд, който не мрази мъгълите, а вярва, че се бори и за тяхното добро.
Волдемор като литературен персонаж
Знам, че част от феновете искат да видят Волдемор като провалил се идеалист. Факт е, че част от последователите му (тази, която почти не виждаме) се борят за нещо, което смятат за добра кауза, а не са психопати като по-късните смъртожадни. Самият Волдемор обаче никога не е имал друга цел, освен да бъде всемогъщ.
Това по принцип не е добре за един литературен герой. Повечето пъти показва безсилието на автора да създаде пълнокръвен антагонист, чиято гледна точка читателите да разбират. Сигурно обаче се сещате, че щом правя този блог, едва ли бих казал подобно нещо за Джоан Роулинг. Още повече, че тя е човекът, дал ни Гриндълуолд.
Да, Волдемор е едностранчив персонаж - той е абсолютно зло, но това не е грешка на авторката. Всъщност Роулинг съзнателно е искала Волдемор да бъде напълно зъл.
Джоан Роулинг, която е много критична към човешката привода, иска да ни покаже, че на света не съществува абсолютно добро, но има абсолютно зло. Затова и в първата книга останахме с впечатлението, че Дъмбълдор е абсолютното добро, но последната книга напълно унищожи този образ на директора на "Хогуортс".
За разлика от образа на Дъмбълдор, когато научихме повече за Волдемор, впечатленията ни за злото в него само се затвърдиха.
Няма нито чисто бяло нито чисто черно. Не съм съгласен,че няма абсолютно добро, но има абсолютно зло. Винаги има добро и зло и те не са на 100%.
ОтговорИзтриванеКосето е прав, че в опита си да направи волдамор абсолютно зъл роулинг се проваля. както знаем от историята проваля се и самият той защото все пък е удовлетворил молбата на Сивъръс да опито до пжщодш Лили.
ОтговорИзтриванеТова обаче го вкарва още повече в клишето на глупавия зъл герой превещ тъпигрешки, за да има все пак възможност добрите да победят.
Това, че Волдемор решава да изпълни молбата на Снейп (решава е силно казано, но е готов да ѝ даде шанс) не го прави по-малко зъл. За него това не е по-различно от ръката, която даде на Опаш - който го слуша си получава наградата. Волдемор осъзнава, че все пак се нуждае от други хора. Затова и е запознал да събира последователи.
ИзтриванеИ еменнто това го вади от категорията абсолютния злодей и го в карва в клишето.
ОтговорИзтриванеИстински злият е доста по целеустремен, не държи речи и не пита добрия какви са последните му думи. Не го оставя да лежи „умрял” на дъното на яма/кладенец и не пита някой друг: Жив ли е? Отива на място и му пуска едно контролно авадакадавра или сектрусемпра в главата.
Просто Роулинг неможе да опише истински съл герой, не е опитала а и това не е била целта ѝ. Все пак първите книге се водат за деца и това да обесят Хари/Магонагъл/Хагрид на собствените му черва в края на философския камък едвли би се котирало добре.
Какво общо има интелекта със "злодейството"? Дали под "абсолютен злодей" не разбираш нещо различно от мен?
ИзтриванеВолдемор е абсолютен злодей, не защото не прави грешки, а защото не може да изпитва любов към никого и не се опитва да оправдае действията си по някакъв благороден начин.
Разбирам какво искаш да кажеш, но виждам, че говорим за различни неща. Да, най-баналния начин да се спаси героят е като злодеят сам му даде шанс да се измъкне, но това няма никаква връзка с мотивацията на съответния злодей.
В случая ти визираш сцената в гората, но тогава Волдемор се страхуваше от Хари (надявам се сега да не кажеш, че абсолютният злодей не изпитва страх), затова накара Нарциса да го провери. Преди това го уби веднага, защото вече се беше поучил от грешките си (най-после!), а след като разбра, че е мъртъв, му направи Круциатус, за да демонстрира и на останалите, че е умрял.
Ако искаш да докажеш, че Волдемор не е абсолютен злодей, опитай се да намериш в книгата някакво доказателство за доброта. Случай, в който Волдемор съзнателно върши нещо, което е добро за някой друг, без да е добро за самия него.
По твоята логика и Нарциса е абсолятен злодей защото „спасява” Хари защото ѝ потъвърди, че Драко е жив.
ОтговорИзтриванеА иначе Круциус не е убиващо проклятие и това че беше използване върху „труп” е едно от другите големи малоумщини. Това е все едно вместо „контролен изстрел в главата” да ходиш да го препикаеш.
Като ще си слодей отрежи му главата набия я на кол и дай на хаглид да я носи.
И да се върна пак на „Случай, в който ХХХ съзнателно върши нещо, което е добро за някой друг, без да е добро за самия него.”
Това не прави ли голяма част от Слиделинци, а и от човечеството злодей?
Какво добро е направил Снейп примерно за Хари което да е продиктувано просто от добрата, а не зариди любовта му към лили или по нареждане на Дъмбълдор?
пп. Извинявам се ако звуча остро, не ми е това целата.
И Нарциса, и Снейп действат от любов към някой друг. Волдемор обича само себе си, което го прави абсолютно зло.
ИзтриванеКолкото до проклятието Круциатус, имай предвид, че това е петият път, в който Волдемор го отправя към Хари. Предишните пъти не е проработило, следователно ако и петият не е станало, няма смисъл да отправя шесто. Ако Хари се правеше на мъртъв след проклятието, едно второ проклятие вероятно щеше да го остави в същото състояние и Волдемор нямаше да докаже нищо. За разлика от това жив човек няма как да се прави на умрял, когато му правят Круциатус. Волдемор вече го е правил на Хари и знае, че работи.
Колкото до обезглавяването, няма как да не се съглася, че това щеше да е по-сигурен начин за убийство. Това обаче няма отношение към доброто и злото в образа на Волдемор.
Нека се върнем на това дали всички хора на света са зли. Ами да, всички хора на света са преди всичко зли и единственото, което ги спира да са абсолютно зли е любовта. Това е посланието на Джоан Роулинг в "Хари Потър" и във "Вакантен пост". Не съм открил тази идея в поредицата за Страйк, но със сигурност ще я видим във "Фантастични животни".
Волдемор обаче е лишен от способността да обича и това го прави единственият абсолютен злодей в творчеството на Роулинг. Дори Гриндълуолд, който според мен е много по-опасен от Волдемор и е отговорен за смъртта на много повече хора, не е абсолютен злодей.