Дъмбълдор и отношението му към Снейп
Тази седмица реших да пробвам нещо ново, което смятам да повтарям редовно, докато има интерес - обещах, че всеки въпрос, който ми бъде зададен в петък, ще получи отговор в блога.
Тази публикация е отговор на въпроса на Емма Михайлова: Въпросът ми е относно Дъмбълдор. Какво мислите за него и държанието му със Сивиръс?
Не знам дали Емма следи публикациите ми или случайно е уцелила една от най-любимите ми теми - чувството за превъзходство у Дъмбълдор, което най-ясно се усеща в отношението му спрямо Снейп.
Истината е, че има само една глава, която ни дава ясен поглед към отношенията между Снейп и Дъмбълдор - главата "Разказът на принца" в "Хари Потър и даровете на смъртта". През цялото време виждаме как Дъмбълдор прави забележки на Хари, че не нарича преподавателя си "професор" (макар реално никога да не критикува лошото му отношение) и как цели пет пъти повтаря, че му има доверие. В главата със спомените на Снейп, за пръв път виждаме отношенията им, без Дъмбълдор да се преструва за пред другите.
Дъмбълдор презира Снейп почти до самия край!
Да, омразата и отвращението към Снейп са най-очевидни при първата им среща след пророчеството, когато бъдещият преподавател по отвари, с риск за живота си, предаде каузата, в която вярваше, само за да спаси живота на жената, която обичаше и с която нямаше шанс да бъде.
За мен постъпката му е проява на благородство и на истинска любов, но не така го видя директорът на "Хогуортс". "Отвращаваш ме", казва Дъмбълдор тогава и Роулинг посочва, че "Хари не беше чувал никога толкова много презрение в гласа му".
Тази публикация е отговор на въпроса на Емма Михайлова: Въпросът ми е относно Дъмбълдор. Какво мислите за него и държанието му със Сивиръс?
Не знам дали Емма следи публикациите ми или случайно е уцелила една от най-любимите ми теми - чувството за превъзходство у Дъмбълдор, което най-ясно се усеща в отношението му спрямо Снейп.
Истината е, че има само една глава, която ни дава ясен поглед към отношенията между Снейп и Дъмбълдор - главата "Разказът на принца" в "Хари Потър и даровете на смъртта". През цялото време виждаме как Дъмбълдор прави забележки на Хари, че не нарича преподавателя си "професор" (макар реално никога да не критикува лошото му отношение) и как цели пет пъти повтаря, че му има доверие. В главата със спомените на Снейп, за пръв път виждаме отношенията им, без Дъмбълдор да се преструва за пред другите.
Дъмбълдор презира Снейп почти до самия край!
Да, омразата и отвращението към Снейп са най-очевидни при първата им среща след пророчеството, когато бъдещият преподавател по отвари, с риск за живота си, предаде каузата, в която вярваше, само за да спаси живота на жената, която обичаше и с която нямаше шанс да бъде.
За мен постъпката му е проява на благородство и на истинска любов, но не така го видя директорът на "Хогуортс". "Отвращаваш ме", казва Дъмбълдор тогава и Роулинг посочва, че "Хари не беше чувал никога толкова много презрение в гласа му".
Вярно е, че младият мъж не е дошъл, за да спаси Хари, а още по-малко Джеймс, но и защо би искал да го направи? Той е смъртожаден и вярва, че се бори за един по-добър свят, но е готов да пожертва този свят и мечтите си заради Лили.
През следващите години Снейп многократно доказва пред Дъмбълдор, че е достоен човек, но директорът никога не пожелава да го признае (освен когато подлага под съмнение ползите от разпределянето по домове). Отношението му към Снейп винаги е като към слуга. Всъщност учителят по отвари е единственият човек, с когото Дъмбълдор си позволява открито да се държи с превъзходство.
За мен има три момента в живота на Дъмбълдор, когато той е бил напълно съкрушен и е трябвало да преосмисли всичко, което е смятал за истина (някой ден ще се спра подробно на тях) и един от тези моменти е именно нощта, когато видя покровителя на Снейп и разбра, че през всичките тези години той му е останал верен, шпионирал е и е изпълнява нарежданията му, без дори да знае защо, само заради любовта си към Лили, истинска и неразрушима. До този момент Дъмбълдор е бил убеден, че е пречупил Снейп и го е превърнал в покорен слуга и изведнъж осъзнава, че презреният Снейп е много по-достоен от самия него. Затова и се разплаква в тази сцена.
Именно отношението му към Снейп е една от причините Дъмбълдор да ми е от най-неприятните персонажи в "Хари Потър".
Хайде, хайде, как падат кумирите, не го ли превъзнасяше точно ти Дъмбълдор след първа втора и даже трата книга?
ОтговорИзтриванеСпоред мен ме бъркаш с друг човек. Никога не съм превъзнасял Дъмбълдор.
ОтговорИзтриванеДобре де, спекулирам, но Дъмби масово беше обожаван от публиката и превъзнасян. Върти ми се даже седмица траур иропот, когато се разбра че Джоан го бастисва.
ОтговорИзтриванеЯсно, аз реших, че говориш за конкретна публикация, а една от мисиите в живота ми е да докажа на останалите фенове,че Дъмбълдор е гаден манипулатор, Хагрид е идиот, а Джеймс Потър е задник.
ОтговорИзтриванеНо всъщност си прав - и аз харесвах Дъмбълдор до 2007-а година, когато прочетох последната книга и го видях в нова светлина. От тогава (а това е по-голямата част от фенството ми) виждам онази страна на персонажа, която той опитва да скрие от света.
Евала Мишо ! Най-накрая да не съм само аз да мисля, че бащата на Хари е бил гадина. А Дъмбадо както го нарича дъщеря ми е самовлюбен, точно както го описва брат му. За мен Снейп е истинския герой в историята за Хари!
ОтговорИзтриванеСъгласна съм, и аз останах неприятно изненадана след седмата книга от Дъмбълдор. Имам предвид, как може да използва Хари по този начин? Да му вдъхва напразни надежда, че може да убие Черния лорд, след като (според мен) самия Дъмбълдор не знаеше, че Хари ще оцелее накрая. И Снейп обаче не защитаваше Хари, защото оценяваше, че има нужда, а само защото искаше да изкупи вината си. Правеше го и заради Лили. Ами ако Невил беше Избрания? Щеше ли Снейп да го защитава така? Не, защото не е син на Лили Евънс. Всъщност ако Невил беше станал Избрания, Лили можеше още да е жива. А Снейп щеше да е смъртожаден.
ОтговорИзтриване