7 смразяващи Коледи - какво ни казва Роулинг с коледните глави в Хари Потър

Коледа е голям празник за магьосниците в "Хари Потър", както е и за мъгълите. Много неща около този празник ни остават неясни, като например какво точно празнуват вълшебниците, след като по всичко изглежда, че нямат религия. В тази статия ще опитам да разгледам друг въпрос - какво иска да ни каже писателката Джоан Роулинг с коледните глави в "Хари Потър".

За мъгълите Коледа е преди всичко семеен празник. Установих, че в седемте книги именно семейството е свързващата линия между седемте коледни глави. И то не какво да е семейство, а разбитото семейство, което се стреми към обединение. Сега ще се опитам да обясня какво имам предвид:

Първа книга - изборът между семейство Потър и семейство Уизли

Коледна глава в "Хари Потър и философският камък": Огледалото Еиналеж

Хари Потър и философският камък е най-перфектна по отношение на скритите послания и препратките.
В коледната глава виждаме как Хари за пръв път в живота си (поне в съзнателния си живот) получава коледни подаръци, а Рон го пита репи ли е очаквал. Подаръците му съдържат същите неща, като тези на Рон, което е покана за него да стане част от семейство Уизли.

Хари обаче получава и друг подарък - мантията невидимка, за която вече знаем, че има две значения. От една страна това е напомняне, че Хари принадлежи към семейство Потър, защото мантията се предава от баща на син от стотици години. От друга страна е намек за предстоящата му съдба - да тръгне като равен на Смъртта.

По-късно същата нощ Хари тръгва из замъка и попада на огледалото Еиналеж, в което вижда цялото си, вече мъртво, семейство. Ясно ни се противопоставят Уизли, които чакат Хари с отворени обятия, готови да го приемат в топлата Хралупа и Потър, които също чакат Хари в непознатия и някак студен свят след смъртта.

Уизли никога няма да бъдат истинското семейство на Хари, но Потър никога няма да са живи отново.

Втора книга - в търсене на бащината любов

Коледна глава в "Хари Потър и стаята на тайните": Многоликовата отвара

Колкото и да е странно, тук акцентът попада върху Драко и неговата неработеща връзка с Луциус. Драко Малфой прави всичко по силите си, за да задоволи големите очаквания на баща си и да спечели уважението, а защо не и любовта му.

В интернет често се подиграват на Драко, че плаши хората с баща си, но трябва да разберем, че за него Луциус е олицетворение на перфектния магьосник - умен, красив и могъщ.

Луциус обаче не може да се довери на собствения си син и затова не му казва за плана си с дневника на Риддъл, нито изобщо, че е замесен по някакъв начин. Несъзнателно е направил слугата си Доби по-посветен в тайната, отколкото собствения си син.

Трета книга - семейството, което Хари и Сириус никога не можеха да са един за друг

Коледна глава в "Хари Потър и затворникът от Азкабан": Светкавицата

Нарочно написах двете имена на Сириус, защото нямам предвид отношенията на семейство Блек, а връзката между Хари и кръстника му.

В първата книга Хари мечтаеше да има някакъв роднина, който да се появи и да го отведе далеч от Дърсли. И ето го сега Сириус, кръстникът, който е готов да жертва всичко за Хари и който има само една мечта - да бъде семейство със сина на Джеймс, както са били семейство със самия Джеймс, преди той да тръгне да прави истинско такова с жена и деца.

Тъжното е, че тази мечта никога не се сбъдва - двамата остават разделени до края на живота на Сириус. И дори и кръстникът му да беше излязъл от нелегалност, отново щяха да бъдат разделени, защото докато момчето мечтаеше за баща, Сириус искаше брат.

Четвърта книга - Хагрид в търсене на своето място

Коледна глава в "Хари Потър и огненият бокал": Коледният бал

Животът на Хагрид винаги е бил само наполовина - той иска да принадлежи към дадена група, но никъде не се вписва. Наполовина човек, наполовина великан; магьосник, но без право да прави магии.

Целият му живот е борба да се впише някъде, да открие семейство - затова и полага такива големи усилия, за да задържи Гроп. В тази глава виждаме как споделя с Олимпия Максим тайната за семейството си, с надеждата, че тя ще признае за своето, но отново е отхвърлен.

Пета книга - Невил и семейството, което никога няма да се обедини

Коледна глава в "Хари Потър и орденът на феникса": Коледа в затвореното отделение

Според мен няма по-тъжна сцена от тази, в която виждаме родителите на Невил (главата "Разказът на принца" се доближава най-много, но пак остава далеч).

Тук Хари за пръв път осъзнава, че има и нещо по-лошо от това родителите ти да са мъртви. Все пак майка му и баща му са живи в ума и сърцето му и той, макар да не ги познава, ги помни само с най-добрите им качества, за които всички (без Снейп, разбира се) му говорят.

Невил обаче расте и гледа как неговите родители остаряват и залиняват, без да могат да го разпознаят. Единствената му надежда, че поне отчасти за майка си не е просто поредният непознат, са опаковките от дъвки, които трупа у дома си.

В тази глава Хари, а също и аз, намрази Белатрикс толкова, колкото е възможно да мразиш някого.

Шеста книга - непоправимо разбитото семейство Уизли

Коледна глава в "Хари Потър и нечистокръвния принц": Смразяваща Коледа

Отново сме при семейство Уизли, но сега те не са онова перфектно семейство, което видяхме в първата книга. Привидно щастливата атмосфера е помрачена от отсъствието на Пърси (или по-скоро невидимото му присъствие) и сълзите на Моли.

В един момент Пърси се появява, заедно със Скримджър, но поведението му дава ясно да се разбере, че е там само заради министъра.

Пърси остава като рана в семейство Уизли до Битката за Хогуортс. И макар тогава да решава, че семейството е по-важно от кариерата, семейство Уизли остава разделено - малко след това умира Фред. Роулинг понякога е ужасно жестока.

Седма книга - смъртта като единствен път към семейство Потър

Коледна глава в "Хари Потър и даровете на смъртта": Годрикс Холоу

Започнахме с Потър и завършваме с тях (сигурно затова книгата се казва "Хари Потър").

За пръв път в живота си Хари отива на гроба на родителите си. За пръв път напълно ясно осъзнава, че те са два скелета, които лежат в земята под него.

В тази глава Хари прави първата стъпка към крайната цел, която Дъмбълдор му е готвел през всички тези години - да умре. Той пожелава сърцето му да спре да бие и да легне в гроба между майка си и баща си, където ще бъдат завинаги заедно.

В края на книгата това се случва за малко - семейство Потър, заедно със Сириус и Лупин, се събират за кратко, за да изпроводят Хари "до самия край".

И иронията в цялото нещо е, че в крайна сметка Хари не трябва да се откаже от живота си, а от смъртта си.

Заключение: Смразяващите Коледи на Хари Потър

Това са коледните глави в "Хари Потър" - не са весели и празнични, а тъжни. Във всяка от тях има празненство, любов и топлина, но те са някак нереални. Точно като в приказката "Малката кибритопродавачка", Хари вижда домашното огнище и трапезата пред него, но остава навън в студа. Накрая приема топлата прегръдка на Смъртта като неин равен.

Хари Потър никога не беше напълно жив след 1 ноември 1981 г. и затова стана Господар на Смъртта.

Коментари

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Какво споделиха с феновете си актьорите от „Хари Потър“, които бяха в България

7 неща, които (може би) не знаете за Хърмаяни Грейнджър

Суеверни ли са магьосниците в "Хари Потър"

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Роулинг дари още 15 милиона за изследване на множествената склероза

Ако четете „Хари Потър“ на глас, ще призовете зъл дух

Мириъм Марголис, която изигра професор Спраут и вдъхнови една люта лелка

Феновете във Варна организираха първия Тримагически турнир в България

Домовете на Хогуортс - представени ли са равностойно

Джоан Роулинг не е само "Хари Потър"