Може би не се сещате кой е Джеф Рау, но без него четвъртият филм нямаше да е същият

Днес на 69 години става актьорът Джеф Рау, но не очаквам името му да ви е познато. Ролята му във филмите по "Хари Потър" е само няколко минути, но въпреки това успява да се превърне в една от най-важните части от четвъртия филм.

В "Хари Потър и Огненият бокал" той изпълнява ролята на Амос Дигъри и го виждаме три пъти - когато тръгват към световното, когато изпраща сина си в лабиринта и, разбира се, накрая, когато посреща мъртвото му тяло.

Всъщност четвъртият филм, който е един от най-лошите като екранизация, изобщо не се опитва да развие образа на Седрик. Затова накрая, когато Опаш го убива, много зрители не усещат сцената кой знае колко драматична.

За сметка на това и трите появявания на Джеф Рау като Амос Дигъри целят само да демонстрират безграничната любов на един баща към единствения му син. Ние виждаме, че той го обича и се гордее с него, и когато Хари и Седрик се появяват след лабиринта, Амос се усмихва, защото не вижда другото момче - вижда само сина си и си мисли, че е победил.

Затова и сцената, в която изблъсква тълпата и се хвърля с викове върху тялото на Седрик е една от най-добрите в целия филм. Една от малкото, които могат да накарат зрителите да изпитат истинско състрадание. Определено повече от играта на Даниел Радклиф.

Ето как актьорът, макар и да нямаше толкова екранно време като много други персонажи, успя да направи може би най-значимия момент от един доста слаб филм.