Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

(Авторката на този текст пожела да остане анонимна)

В една прохладна юлска вечер от Лето Господне 2020то млада жена е пред лаптопа си и пише пламенно на него. Музиката, която слуша, ѝ помага веднага да намери думите, които ѝ трябват, и да опише всичко, което иска. Думите извират от сърцето и душата и изпълват страниците…

Идилично, нали? Само да беше и истина… Истината обаче е друга. Наистина е Лето Господне 2020то, но младата жена трудно намира правилните думи, с които да опише това, което иска да каже. Дори половин неправилна дума би ѝ коствала безскрупулни и безсърдечни хейт постове и прояви на вербално насилие по социалните мрежи. В безконечното интернет пространство дебнат хиляди личности, чакащи с притаен дъх някой да каже нещо, за което да могат да се хванат. Както повечето от вас знаят, чакането на тези индивиди наскоро беше възнаградено – Дж. К. Роулинг направи нещо „нечувано“ – постави на място неправилно формулиран пост в Twitter, с което си навлече гнева на много хора (на „хора, които менструират“, но и на такива, които не го правят). Няма да навлизам в подробности защо това се превърна в сага с повече обрати от „Дързост и красота“, защото запознатите със ситуацията са наясно какво се случва. Единственото, на което искам да обърна внимание (разбира се, с огромния риск и аз да бъда погрешно разбрана), е фактът, че много индивиди, населяващи тази планета, не обичат истината, най-вече неудобната такава.


В случая неудобната истина е, че някои хора страдат от нуждата сами да се вкарват в ожесточени „дебати“ по някакви теми, които те самите са проблематизирали, за да разнообразят ежедневието си. Вижте, който ме познава, знае, че всъщност съм търпелив и толерантен човек. Не мразя ЛГБТ+ хората, не смятам, че са проблем за обществото, познавам адски готини хора, принадлежащи към тази група и се гордея, че ги познавам. Съответно не омаловажавам проблемите, пред които те всеки ден се изправят и знам, че не е лесно да живееш в страна като нашата, която не приема лесно подобни неща. Също така съм на мнение, че човек е свободен да си смени пола, ако не се чувства добре в собствената си кожа. ОБАЧЕ: тук идва моментът, в който държа да отбележа, че всички тези проблеми, колкото и да са важни, не бива да отклоняват вниманието от другите проблеми, пред които много жени се изправят всяка минута от живота си. Роулинг нападна публикация, която се опитваше да омаловажи жените и тяхната роля в обществото. В замяна тя получи един огромен словесен шамар. За голямо съжаление всичко, което се изля по неин адрес, само потвърждава втората неудобна истина: че жените са тези, които най-много нараняват жените. И това, което най-много бърка в душата на хората, олицетворяващи първата неудобна истина, е, че лавината от обиди, които изсипаха срещу Роулинг, само потвърждават това. В стремежа си да защитят представители на така наречено малцинство, много жени се обърнаха срещу друга жена и това е най-тъжното нещо в целия този хаос и точно това пречи да се постигне така желаното от всички равноправие на жените и мъжете. Жените няма да бъдем равноправни докато не спрем да се унищожаваме една друга.

Макар и писанията ми да са публикувани анонимно, не крия, че съм жена. Родила съм се жена и се възприемам като такава. Някои от вас знаят, че макар че не мога да се нарека girly girl, държа на женствеността си. Също така малко от познатите ми знаят, че съм бивша жертва на психически и физически тормоз. Може да се каже, че цялото ми детство и тийнейджърските ми години (а дори и малко години след това) преминаха в борба със самата мен, в чудене какво прави една жена жена и каква трябва да бъде перфектната жена, за да бъде считана за „годна“ да бъде обичана. Физическият тормоз бе упражняван в училище, което превърна началното училище и първите ми две години в гимназията в абсолютен кошмар. Не мога да опиша колко дни съм си лягала със сълзи в очите и колко нощи съм молила Господ или някакви други измислици, в които вярвах, да ме направят момче, защото тогава смятах, че момчетата не бият други момчета. Смятах, че ако се бях родила момче, нямаше да плача и да мажа белезите си от рани със спирт, а щях да бъда приета и харесвана и най-важното – уважавана.

Физическият тормоз обаче не беше най-големият проблем и не беше единственото, заради което си мислех, че да си мъж е лесно. Тормозът в училище успяваше, защото вкъщи физическото насилие преминаваше във вербално. Двете жени, които би трябвало да са най-голямата опора и подкрепа на всяка млада жена – в случая майка ми и по-голямата ми сестра – ежедневно изливаха върху мен своите отровни думи, като постоянно ми обясняваха снизходително какво не правя както трябва и каква трябва да бъда, за да бъда добра дъщеря и добра сестра. Физическото насилие в училище беше отхвърляно като преувеличение от моя страна и животът и тялото ми бяха станали тяхна територия без аз да се усетя. Бяха пуснали отровни пипала, които бяха обхванали всяка част от съществуването ми и искаха да ме „моделират“ по своите извратени критерии. Аз обаче не се вписвах – бягах от пипалата и трудно се поддавах на моделиране. Бяха окупирали личното ми пространство, живота ми, тялото и ума ми, бяха ме превърнали в кротка и послушна девойка, но въпреки това нямаше угодия. Винаги имаше нещо, което аз не правя като хората и което „доказваше“, че никога няма да бъда „истинска жена“. Интересът ми към спорта, музиката, която слушах, книгите, които четях – всеки опит да развия своя индивидуалност се приемаше като бунт срещу тяхната „загриженост“ и „обич“. Сега усмивката рядко слиза от лицето ми, но като тийнейджърка се бях усмихвала и смяла с истинска радост точно 4 пъти. Четири пъти за седем години. През това време често мечтаех да съм мъж – ако бях мъж, щяха да ме уважават повече, мислех си аз. Животът на мъжете ми изглеждаше хилядократно по-лесен и ако не бяха някои от най-близките ми приятели, които бяха до мен неотлъчно и ми показаха, че всъщност перфектният мъжки живот е илюзия, може би щях да продължа да живея в заблуда и да желая нещо, което не мога да имам.

Разказвам моята история не за да предизвиквам съчувствие, а за да илюстрирам защо не приемам хулите по адрес на Дж. К. Роулинг. Днес за мое щастие животът ми е коренно променен. Борбата с демоните на миналото не е приключила окончателно, най-вероятно те дебнат момент за нападение както белите бродници дебнат Вала, но разликата е, че вече се изправям срещу тях с високо вдигната глава и не мога да си представя да прекарам ценно в живота ми време в обиждане на друга жена. Не и след всичко, което ми се е случило. Признавам, понякога и аз се поддавам на този женски хищнически инстинкт да обиждам или да подигравам друга жена и точно тогава се подсещам защо не вървим напред – защото ние, жените, сами си носим провала. Искаме промяна, искаме я веднага, но ако може да не я извършваме ние, а тя сама да стане като на магия. За нас е добре да се нахвърляме срещу други жени в социалните мрежи, най-вече срещу жени като Роулинг, които са помогнали на много оцелели след насилие като мен, като вас, като жени от цял свят. Лично аз не бих мога да спя нощем, ако знам, че съм се нахвърлила вербално на жена, която е преживяла насилие, и то много по-сериозно и по-травмиращо от моето, и че съм го направила без да се информирам и без да прочета достоверни източници. Не бих намерила покой, ако знам, че съм си позволила да се правя на Господ и да съдя въпросната жена сякаш аз съм тази, която трябва да отреди съдбата ѝ. Не се смятам и за човек, който може да решава кое е обидно за транссексуалните и кое не е, но съм човек, който познава насилието отблизо и който вижда със собствените си очи, че правилният подход (а именно цивилизован дебат по сериозни и щекотливи теми) е непостижим. Как се очаква да се постигне някаква промяна в отношението към транссексуалните и хората от малцинствата, като ние, биологичните жени, не се понасяме едни други и рушим всичко и всички около себе си? Как да не мислим, че всички тези обиди, които се сипят по адрес на Роулинг са език на омразата? Съвестта тук би била много добър съветник, но знаем, че тя е доста… „шавлива“. Идва, когато ѝ е изгодно, а при някои дори изобщо не съществува. Днес на пиедестал са Белатрикс Лестранж, Лейди Макбет и Церсей Ланистър, а да си жена се определя от това да седиш пред монитора и да се оплакваш за неща, за които никой не ти дължи извинение или по-„леко отношение“. Светът е жесток, за съжаление не можем да си живеем в наш балон, в който всичко е прекрасно и в който никой не изрича неща, които не ни изнасят. Но промяната няма да дойде, ако се обиждаме и мразим едни други – жените сме различни като звездите на небето, но всички ни свързва това, че трябва да научим един важен урок: никой нищо не ни дължи и колкото и да се обиждаме, нищо няма да промени този факт.

По принцип не вярвам в пожеланията на фона на звездно небе, но въпреки това бих си пожелала цялата злоба, която жените изливаме едни върху други, да бъде обезсилена чрез добри дела и добри думи, които да са искрени и изречени в точния момент. Както казва дядо ви Ози Озбърн, I’m just a dreamer who dreams of better days. Тези по-добри дни обаче няма да настъпят, ако си останем само с войнственото отношение пред екрана и със злобата в душата.

Коментари

  1. Скъпа Анонимна авторке,
    Аз бих била първата, която ще се съгласи, че жените не бива да се нападат взаимно. Но има нещо, което е също толкова вредно - да подкрепяш някого, само заради пола му, независимо, че позицията, която защитава е грешна.
    Също като теб и аз съм изтърпяла много тормоз, включително от някои хора като създателя на този сайт, които на времето, а и сега не могат да правят разлика между чувство за хумор и омразна реч. И аз съм лягала разплакана, защото не съм разбирала едно просто правило - никога не можеш да угодиш на околните, така че няма смисъл да опитваш. Бъди себе си, такъв какъвто си.
    Аз веднага ще кажа на всяка жена, която опитва да мери полата на друга и да казва, че била много къса, че не е модна полиция и никоя жертва на насилие не е виновна за проявеното върху нея насилие.
    Но няма да седя, да мълча и да се преструвам, че не съм разочарована от Роулинг. Никога не съм я обожествявала и не съм я издигала на пиедестал, което ме спаси от голяма емоционална травма в настоящия случай. Джоан е един изключително талантлив писател и аз винаги ще се възхищавам на таланта й (съжалявам, компютърът ми няма клавиш за "и" с ударение за разлика от телефона ми). Винаги ще се възхищавам на силата й да се справи с трудностите в живота и да постигне успеха, който постигна с много труд.
    Въпреки това или може би точно за това съм в пълно недоумение от позицията й. Добре, тя смята, че половете се ограничават само до анатомията. Има право на това мнение. Аз имам право да не съм съгласна, да не говорим, че и официално половата идентичност не е е равностойна на анатомията и не се изчерпва с нея. Но никак ни ме стана приятно, когато Роулинг застана на страната на човек, който изгуби работата си, заради проява на трансфобия. Е, тя има право да подкрепя когото желае и все пак ме накара да се зачудя какво я прихваща, защото постъпката й противоречи на нещата, които писа цели седем книги.

    ОтговорИзтриване
  2. Но за мен чашата преля, когато реши да се заяжда по детински със заглавието и по-точно с термин от статия, която засяга сериозен проблем. Проблемът е, че има места по света - и ние това много добре го знаем, където не можеш просто да отидеш до аптеката и да си купиш превръзки и тампони или дори лекарства, защото са в така наречените страни от третия свят. И това е сериозен проблем. И в статията бе използван терминът "Менструиращи хора." Очевидно това е обидно за някои хора, които се определят с биологично назначения си пол и Роулинг е една от тях. Но бива ли да се заяждаш така и то в някаква тъпа социална платформа и така да опитваш да привлечеш внимание? отива ли на статута на Роулинг като обществена личност? Ами смятам, че не, изобщо не й отива и се изложи ужасно. Превърна всичко в тийн драма, която изобщо не й отива. Ако от самото начало, когато бе почувствала тази тема за толкова важна, бе написала своето есе, не мисля, че хората щяха да избухнат до такава степен. Това не ги оправдава за обидите, но изказванията на Роулинг до известна степен са трансфобски, колкото и това да не се харесва на яростните й защитници.
    Аз не мразя Роулинг, но съм разочарована от поведението й най-вече, дори не толкова от мнението й по въпроса. Има и точка в есето й която също смятам за доста проблемна - за "заплахата" от хората с пениси, които се определят като жени, които видиш ли можело да те нападнат в съблекални и тоалетни. Била съм в достатъчно унисекс тоалетни и съблекални и никога не съм се чувствала застрашена точно от такива хора. Освен това статистически е по-вероятно да станеш жертва на насилие от близък или член на семейството, от интимен партньор дори, отколкото на случаен човек в магазин или ресторант. Не казвам, че е невъзможно да се случи никога, но е много по-вероятно нападателят да е хетеро сис-мъж, отколкото трансличност. Просто медиите обожават да си играят със стереотипи и да всяват страх у хората, след като са платени от крупни фирми, чиито шефове са хетеро сис мъже. Силно препоръчвам филма с Никол Кидман и Чарлийз Терон - Bombshell - за шефа на телевизия Fox и как бе уволнен.
    Отклоних се малко от темата...а може би не. Както не е правилно жените да се хулят една друга и да се сочат с пръст и то най-вече заради някой мъж или заради общественото мнение и да се наричат с епитети засягащи личния им сексуален живот, който не е ничия работа освен тяхна собствена, така не е редно да мълчим и подкрепяме нередности, само за да сме съпричастни с друга жена заради пола й.
    Накрая ще цитирам и самата Роулинг чрез професор Дъмбълдор "Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за нашата същност, отколкото способностите ни." И в този случай изборът на Роулинг говори много красноречиво за нейната същност, а способностите й на голям писател изобщо не подлежат на дискусия.

    (Съжалявам, че на два пъти, ама не ми побра целия пост)

    ОтговорИзтриване
  3. За пореден път повтарям - четете го това есе, бе, не го цитирайте преразказано от манипулативни медии, имате мозък сами да мислите... Тя никога не е казвала, че има заплаха от "хора с пениси, които се определят като жени". Заплахата са хората с пениси, които ЛЪЖАТ, че се определят като жени.

    ОтговорИзтриване
  4. Ще се въздържа от отговор, защото не искам да превръщам хубавата статия в мистресилник. Но ще отбележа, че се въздържам, за да видят хората колко съм мъдър и зрял.

    ОтговорИзтриване
  5. Mistress, нищо не си разбрала от позицията на Роулинг. Чудя се дали въобще си прочела думите, макар че смисълът им без съмнение ти е убягнал.
    Роулинг не е трансфоб, но сламеният човек, който social justice орките си създаоха и го нарекоха с нейното име, е. И е въпрос на интелект човек да прави разлика между двете.
    Но също и на емоционална зрялост и интелигентност. Защото наистина никога не съм виждала нищо по-ревливо и детинско от тълпа разочаровани хора, че някой писател не е перфектен по техните критерии и говори неща, които те смятат за погрешни.
    Запитах се дали има на света и един човек, който да е перфектен по тези критерии? Цялата тази истерия ми прилича на някакъв комплексарски изблик да оваляме в калта всеки, за да може ние да се окажем най-великите, най-моралните и най-извисените и да триумфираме върху падението на иначе привидно големите.
    Някакъв инстинкт за разрушение, построен върху завист и злоба, прикрити като великоморалност и породен от желание за демонстрация на собствена значимост.

    ОтговорИзтриване
  6. Mistres Това, че тези групи се обиждат от истината, която Роулинг им каза си е техен проблем. От хилядите обиди, които изсипаха по нейн адрес стана ясно, че тези хора са супер засягащи се и поведението им граничи с фанатизъм. Стана ясно, че не могат да понесат чуждото мнение и вместо да проведат цивилизован разговор или диалог го обърнаха на лов на вещице. И всеки, който не е на тяхна "страна" е трансфоб. Защото е по-лесно. Но
    в крайна сметка не можем да отречем, че биологически има само два пола, нали? Вече всеки как се определя е друг въпрос и изобщо не трябва да става публично достояние.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Творчески турнир №5: Произведение 5

12-те най-силни жени в Хари Потър

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

Кориците на "Хари Потър" по света

Защо "Фантастични животни 3" не ме радва, а ме плаши

Прокълнатото дете и още 6 начина да се върнем в Хогуортс

Pottermore: Дурмщранг

Корицата на сценария за Престъпленията на Гринделвалд