Екранизациите по "Хари Потър" - от най-лошата до най-добрата

Тези дни се замислих кои са ми любимите екранизации по "Хари Потър" и осъзнах, че макар да ми е изключително лесно да посоча коя е най-добрата, ми е много трудно да подредя останалите. В крайна сметка успях да направя списъка и се надявам да нямате нищо против да го споделя с вас.

Ето как са подредени 8-те филма по "Хари Потър" от най-лошия до най-добрия:

8. "Хари Потър и Орденът на феникса"

Може би защото петата книга ми е любима, екранизацията по нея ми се вижда най-зле направена. Макар книгата да е най-дългата в поредицата, филмът е вторият най-кратък от 8-те, като преди него е единствено втората част на "Хари Потър и даровете на смъртта". Или с други думи, Дейвид Йейтс е създал 130 минути филм по 220 страници за последния филм и 138 минути за 865 страници за петия.

При това положение не е изненадващо, че филмът изобщо не може да се доближи до емоционалната дълбочина на книгата. Режимът на Ъмбридж е претупан набързо с монтаж от 5-минути, сюжетната линия с ВОДА изглежда почти незначителна, но най-големият пропуск е, че липсва великата сцена с родителите на Невил - една от най-добрите в цялото творчество на Джоан Роулинг.

7. "Хари Потър и Нечистокръвния принц"

Изпитвам сантиментална привързаност към този филм, защото на премиерата му се запознах с хората, с които няколко месеца по-късно създадохме клуб "Дейли Потър". Има и няколко страхотни сцени, като Хари под въздействието на Феликс Фелицис и рибката на Слъгхорн.

Като цяло обаче книгата има две основни идеи - едната е да ни покаже възхода на Лорд Волдемор, а другата падението на Драко Малфой. И двете са пренебрегнати във филма, като най-вече съм разочарован от историята с Волдемор. От всички спомени, които са описани в книгата, филмът ни показва само два.

6. "Хари Потър и затворникът от Азкабан"

Обичам Алфонсо Куарон, но не смятам, че беше подходящ за режисьор на този филм, не и като се има предвид колко огромна е разликата между неговата екранизация и двете на Крис Кълъмбъс преди това. Вярно, че книгата също става по-мрачна с всяка следваща част, но преходът във филмите е твърде рязък.

Основната причина обаче да не харесвам филма е, че историята на Лун, Опаш, Лап и Рог е напълно изрязана. А именно тяхната трагична съдба беше причината да се влюбя не само в тази част от поредицата, но и в "Хари Потър" като цяло.

5. "Хари Потър и Огненият бокал"

Като се има предвид, че това е филмът, в който Албус Дъмбълдор едва не наби Хари, защото някой му е пуснал името в Огнения бокал, сигурно сте изненадани, че този филм не е най-лошият. Но всъщност повечето важни части от книгата са си там.

А и завръщането на Лорд Волдемор беше доста ефектно, някои родители дори трябваше да изведат децата си от залата, когато черният магьосник се появи.

4. "Хари Потър и Даровете на смъртта, част 2"

Обичам Битката за "Хогуортс" и споменът на Снейп. Началото също е невероятно. Но самият филм е просто завършекът на предишната част и по тази причина има твърде много екшън за моя вкус. Не че бих променил това, защото така трябва да бъде - става въпрос за едно от най-важните събития в магьосническата история и по-малко от 90 минути битка би било неуважително.

Може би една от основните причини да не харесам филма е, че Дъмбълдор и Хари не разговаряха за Гринделвалд, когато бяха на Кингс Крос, както и че на финала Хари по някаква причина реши да счупи Бъзовата пръчка и да я хвърли в пропастта.

3. "Хари Потър и Философският камък"

Първият филм вече се счита за класика в киното и Крис Кълъмбъс е свършил страхотна работа. Режисьорът е успял да улови магическата атмосфера и богатството на "Хогуортс". Тъй като книгата е най-кратка, историята в този филм е най-малко осакатена.

2. "Хари Потър и Стаята на тайните"

Първият филм е добър, но вторият е по-добър. Крис Кълъмбъс е успял да съхрани магическата атмосфера от първия филм, но и също така да ни разкаже една по-мрачна история. Почти всички най-важни части от книгата са там. А вероятно най-големият му плюс е участието на Кенет Брана в ролята на Гилдрой Локхарт. След великия Алан Рикман, вероятно точно той е вторият персонаж, който сякаш е излязъл директно от страниците.

1. "Хари Потър и Даровете на смъртта, част 1"

Това, което създателите на този филм се осмелиха да направят, беше нещото, което се надявах да видя във филмите "Фантастични животни" - поставяне на феновете на книгата над феновете на филма. Предпоследната екранизация започва със сцена, в което Хари гледа парче счупено огледало. Ние знаем, че това е огледалото на Сириус, но мъгълите няма как да го разберат. То не ни е показвано в предишните части и никога не се обяснява.

Тъй като книгата е разделена в два филма, първият успява почти перфектно да улови атмосферата, без да претупва почти нищо. Една от най-противоречивите сцени е тази, в която Хари и Хърмаяни танцуват в палатката, след като Рон си е тръгнал. Много фенове я мразят, но за мен сцената е перфектна и е една от причините да отида да гледам филма на кино 7 пъти (в 4 различни града).