Хари Потър турнир №3: Произведение 2

Произведение 2

Джеймс Потър  и Тайнственият дар

От Илия Димитров
Вселена извън Хари Потър: Гремлини 


Историята, която описвам е продължение на Джеймс Потър ибронята на Марс (Разказ 6 от творчески турнир 2 )

Над Хогуортс най-после заваля сняг. Високите кули на замъка вече побеляваха. Навсякъде се усещаше аромата на бор, канела, джинджифил и портокали. Из въздуха се носеха прекрасни, коледни песни. А, студът стопли сърцата на камините и придаде топъл уют на стаите. Беше настъпила зимната ваканция и поради това в училището за магии и вълшебства останаха много малко ученици.
Джеймс, Албус и Лили Потър бяха едни от тези, които им се наложи да поседят. Причината за това беше в откриването на бронята на Марс, преди няколко седмици. Предметът, който правеше носителя си недосегаем за заклинанията. Хари Потър, като действащ аврор по случаят, бе много зает. Но Джеймс донякъде се радваше, защото това е последната му година в Хогуортс. Искаше да прекара колкото се може повече време в удивителният замък.
Когато влезе в голямата зала не можа да повярва на очите си колко свободни места има. Колко от приятелите му липсваха. 
– Хей Джеймс, насам !– помаха брат му, седнал на една от дългите маси. До него беше Роуз, Лили, Хюго и накрая Касиди Колинс– неговата приятелка. Обичта по между им се беше зародила, още в четвъртата година, на коледният бал. От тогава те бяха неразделни. Въпреки че се поскараха малко заради това, че Потър не ѝ беше казал нищо за бронята. Но щом любовта е силна, тя издържа на всяко бедствие.
 Също като него, Касиди беше последна седма година, само че от  Рейвънклоу. Малкият им отбор се състоеше от много разнообразни домове и възрасти. Хюго Грейнджър–Уизли, най-малкият– от Хафълпаф; Лили Луна Потър, също най-малка– от Грифиндор; Роуз Грейнджър– Уизли, една година по-голяма от малките– от Грифиндор; Албус Сивиръс Потър, колкото Роуз и с една година по малък от брат си– от Слидерин.
– Здравейте ! – отвърна по-големият Потър и целуна Каси по устата. – Какво правите?
– Чакаме те за да отворим подаръците. – каза Хюго с голямо въодушевление и грабна своя.
На масата имаше още шест такива за всеки по един. Но преди да ги разграбят, един глас го спря.
– Джеймс, виж !– сепна го изведнъж Роуз и му подаде днешния брой на пророчески вести.
Там на първата страница имаше снимка на бронята на Марс, а под нея няколко заглавия му привлякоха вниманието: Бронята на Марс намерена– министерството мълчи къде е; Скорпиус Малфлой оправдан–Потвърдено въздействието на заклинанието Империус; Все още не се знае кой е използвал заклинанието Империус върху ученик, но трябва да е бил някой от Хогуортс; Дименторите от Азкабан изчезнаха, никой не знае нищо.
Синът на Хари Потър остави вестника на масата и попита:
  Дали ще се върне в училище?– след което взе ѝ своя подарък, другите също го последваха и така остана един. Той беше по-голям от другите с шарена опаковка и червена панделка. 
– За кой е този? – възкликна Лили.
– Не знам, има ли картичка?– рече Албус и посегна да го вземе, но в този момент той мръдна. Всички подскочиха от изненада и уплаха. Касиди се приплъзна по близо до гаджето си. Хюго изпищя и изпусна своя подарък. Всички погледи се обърнаха към тях. Единствено Роуз запази самообладание.
– Нищо хора, просто паяк.– извика тя на малцинството и те загубиха интерес. След това с по тих глас каза:– Вземете подаръка и да отидем при стенещата Миртъл.
 Призракът на загиналото момиче все още плашеше повечето ученици, които искаха да отидат в тоалетната. Единствено наследниците на Хари, Рон и Хърмаяни се престрашаваха да ходят. Те я познаваха толкова добре, че сякаш им беше приятелка. Джеймс забрави за Скорпиус, за другите подаръци, грабна тайнствения дар и излезе от голямата зала без да закусва.
Тоалетната беше вечно наводнена. Шестимата нагазиха в притъмнялата стая, без да се замислят и се спряха до входа на стаята на тайните.
Миртъл изскочи през една от тоалетите и ги нахока.
  Най- после някой да ме посети... Носите ми подарък ли? О, простено ви е.
– Съжалявам, но той не е за теб.– отвърна ѝ Албус.
– Пак забравихте за горката, плачеща, стенеща Миртъл. ААААА – зарева тя и изчезна нанякъде.
Никой не ѝ обърна внимание. Понякога изпадаше в такива състояния. Настроенията на духовете, бяха много сложни. Потър остави внимателно кутията на пода, която не беше престанала да се тресе и да мърда. Всички насочиха пръчките си към нея и Касиди произнесе:
– Алохомора.– хартията на подаръкът се разкъса, разкривайки ковчежето отдолу. След малко ѝ то се отвори и от там се показа малко космато същество. Животинчето беше с големи, приближени очи; малко, плоско носле и огромни, розови уши. Козината му имаше кафяво-бял цвят, а пръстите на краката и ръцете бяха само по три.
– Какво е това? – учуди се Хюго.
– Много е сладко. – произнесе Лили.
  Мисля че има бележка на врата.– забеляза Роуз и се приближи. Клекна до него и внимателно протегна ръката си. Същество произведе странен, писклив звук, което накара Уизли да размисли за малко, но го докосна. На пипане беше толкова меко, пухкаво. Той позволи да го погалят и затананика някаква мелодия. Роуз махна писмото от врата му, прочитайки надписа: Гизмо.
– Сигурно това е името му.– каза Джеймс. – Но кой ни го праща?
– Нямам си престава. Няма други бележки– отвърна му Албус, който също беше клекнат до съществото. А то се радваше на вниманието им.
– Ще го задържим ли? Моля. – попита Лили. – Много е хубав. Не може да го изхвърлим. А директор Макгонагъл я няма за да я уведомим.
– Но къде ще го скрием?– зачуди се Каси.– Другите не трябва да го видят. Ще искат да го покажем на някой учител...Те ще го вземат.
– На единственото място на което никой няма да го открие.– досети се Хюго –Там където беше скрит един от хокруксите. Нужната стая.
 Петимата се съгласиха с него, Лили взе Гизмо и се запътиха към стаята. Само че по коридора се натъкнаха на професора по отвари Невил Лонгботъм и за да му избягат минаха по един осветен от прозореца коридор. Щом светлината докосна съществото, то записка от болка.
– Како става? – притесни се Роуз и го покри с шала си.– Сигурно не понася слънцето. Значи трябва да го държим на тъмно. Да побързаме.
За щастие никой не чу писъка. Те продължиха с бърза крачка, достигайки непрепятсвено до празната стена водеща до нужната стая. Джеймс застана пред нея и в миг се появиха очертанията на врата. Отвътре помещението беше пълно с най- различни вехтории, разхвърлени и скупчени на планини. Разтърсиха се за подходящ предмет, в който да оставят Гизмо.  Не им отне много време преди Лили да  намери нещо. Една златна клетка, достатъчно широка за да му е удобно. Поставиха го внимателно в нея.
– Трябва да му донесем вода и храна.– каза Хюго и го погали.– Ще умре от глад, цяла нощ.
– Аз ще взема.– отвърна Джеймс Потър.–  Не можах да закуся и стомаха ми къркори. Ще донеса и на вас по нещо.
– Ще дойда с теб– смигна му Каси.
Дамата напуснаха бандата, отивайки към голямата зала за обяд. Докато вървяха се хванаха за ръце, преплитайки пръстите си. Кожата на момичето беше мека и нежна. Пръстите ѝ сякаш създадени за неговите. Той я обичаше, заради прекрасната ѝ душа и невероятните зелени очи. Тя го харесваше заради това, че беше нежен, внимателен, смел  и толкова мил.
Влюбените хапнаха на пиршеството.  Напълниха няколко колби с вода. Прибраха достатъчно храна за всички  и се запътиха към  Гизмо. На връщане обаче ги срещна Пийвс. Той беше полтъргайст пакостник. Имаше вид на малък мъж с широка уста и палаво лице.
– На къде отивате гълъбчета?– попита и започна да жонглира с няколко мастилници.
– Не те интересува –отвърна остро Потър и задърпа за ръката Касиди за да му избягат.
– Оле за къде толкоз храна сте помъкнали.– Закиска се духът и метна мастилниците около тях. Черната течност за малко не оцапа обувките на Каси –  Поти младши ще прави цуни-гуни романтична вечеря ли?
– Разкарай се Пийвс– ядоса се Колинс. – Трябва ли винаги да си толкова непоносим.
– Разкарай се Пийвс. – изрецитира я той с подигравателен глас и запя.

  Джеми на едно дръвче,
 прави цуни-гуни с връбче.
Каси то нарича се,
пълни кукувци са те.

– МЛЪКВАЙ – извикаха ѝ двамата в един глас.
Полтъргайсът изненадващо хвана за носа Джеймс и си заповтаря:
– Хванах те за гагата! Хванах те за гагата!
След което се отдалечи, оставяйки ги вбесени.
– Няма ли някой най-после да го изгони!– запротестира Потър.   
Двамата занесоха храната. Лили нахраниха Гизмо и напълни поялника му с вода. Но докато го правеше, една капка падна върху козината на съществото. То запищя, падна по корем и се затресе.
– Какво става сега. – попита Хюго и докато произнасяше тези думи, от гърба му изхвръкнаха пет космати топки. Те започнаха да пулсират и да нарастат до големината на Гизмо. Когато това стана,отвориха очи. Съществото се беше размножило.
– Супер!– извика Албус. – Сега има за всеки по едно.
– Много странно– каза Роуз. – Мисля че най-накрая се сетих какво животно е Гиз... Това е Гремлин или Могуай. Спомням си, че в книгите пишеше за три правила, които трябва да спазваш при отглеждането им. Първото е да го пазим от слънце. Второто е да стои далеч от вода. И третото... не мога да се сетя, но помня че беше нещо много важно.
– Трябва да открием какво е. – рече Каси.– Не искаме още изненади.
  Да мисля че беше на живот и смърт. Веднага да тръгваме на там.– заповяда по-голямата Уизли.
Бандата се запъти към библиотеката. Те започнаха малко, по-малко да разглеждат тоновете книги за да намерят нещо за гремлините. Но това ставаше много, много бавно. Книгите бяха безброй, а те не знаеха точно коя търсят. Четяха от часове, без да имат никакъв успех. Снегът навън беше натрупал до коленете. Слънцето се скри зад хоризонта. Мрачината се спусна над Хогуортс. Каси, Лили и Албус бяха задрямали на бюрото. Джеймс връщаше тонове книги по- местата си.
– Сетих се къде съм го чела.– изведнъж извика Уизли и стресна всички. – Не можем да го намерим, защото  това е едно от най-опасните същества. Апокалиптиччно животно.Те би трябвало да са изчезнали преди години. Нют Скамандър ги описва в една вече забранена книга: „Фантастични животни–унищожители на света“ Майка ми я даде да я прочета. Само че я няма тук в библиотеката, достъпна за всички. Единствено в забранената секция.
– Знаех си че ще кажеш така... Вече е твърде късно и Филч ще ни хване.– отвърна Джеймс.– Време е отново да извадя мантията на баща ми. Чакайте ме в общата стая на Грифиндор. Аз ще се върна за да взема книгата.

С леки, тихи стъпки, Потър се прокрадваше между стелажите с книжа. Дарът на Смъртта,го прикриваше почти изцяло. Виждаха се единствено обувките му– заради височината и ръката, която държеше фенера.
Нют...Нют Скамандър, къде си? – зашепна той.– Трябва да е някъде тук в секцията: Животни... Ето я.
Джеймс извади книгата от рафта и затърси гремлини. Не след дълго очите му попаднаха на точната страница.

Гремлини

Правила при отглеждането им:
1. Не обичат светлина. Пазете ги от слънцето.
2. Не ги мокрете.
3. Колкото и да пищят, никога, никога не ги хранете след полунощ.

Синът на Хари затвори набързо книгата, защото се беше сетил, че при Гизмо бяха оставили много храна, а сега минаваше полунощ. Взе фенера си и се запъти да предопреди другите. Но преди да излезе, дочу познатото тропане на бастунчето и мяукането на домашният любимец на пазача– госпожа Нефели. Това беше Аргус Филч. Ако го хванеше щеше да го заведе при някой професор, а нямаше време за това. Хогуортс бе в голяма опасност. Загаси фенера и се скри зад един стелаж, чакайки да го подмине.
– Кой е там?– провикна се пазача с дрезгавия си глас. – Някой ученик не си е в леглото г-жо Нефели. Някой... май... ще загази!
Джеймс притисна ръка до устата си за да не чуе Филч дъхът му. Въпреки годините си, единствено косата на Аргус се беше променила–в снежно бяло. А за да върви му трябваше бастунче, но това някак си му придаваше по зловещ вид. Когато се отдалечи внимателно Потър се промъкна през изхода и с бързи крачки се запъти към Картината на Дебелата Дама. Запотен и задъхан той спря до камината където стояха приятелите му.
– Какво стана, разкажи? – попита Каси.
– Намерили книгата?– рече Албус.
– Какво е третото правило?– каза Хюго.
– Оставете го да си поеме дъх!– загрижи се малката му сестра.
Джеймс Потър свали мантията и продума накъсано:
– Бързо...към нужната стая... те... не трябва... да ядът... след...полунощ.
Бандата вкупом се запътиха към Гизмо, като се оглеждаха за г-н Филч.
Когато стигнаха до стаята, не можаха да повярват на очите си. Цялото помещение беше пълно със средно-големи, зелени яйца. Това бяха пашкулите, които ги променяха в зловещи същества. Така ставаше когато ядяха след полунощ. И сега те се разхождаха свободно някъде в замъка.
Незнайно от къде се чу предсмъртният писък на някой. Джеймс, Хюго, Албус, Роуз, Лили и Каси се запътиха натам. Но преди да завият по коридора от който се чу звукът, пред тях се изпречи гремлин. Трансформацията го беше направила от сладък и пухкав на зелен, гущероподобен звяр. Зъбите му бяха дълги и остри, а очите кърваво червени. Могуая се смееше зловещо.
– В това ли се е превърнал Гизмо.– попита най-малкият Уизли.
– Вцепени се!– произнесе заклинанието Албус Потър. Синя енергия се отдели от пръчката му и уцели Гремлина в гърдите. Но той само полетя назад без да бъде ранен.
– Светлината ги убива!Помните ли?–каза Роуз. – Инкита Инфламаре.
Огнено кълбо полетя към съществото. Щом го улучи, то запищи и зелена кръв се стече от него. 
– Трябва да предупредим другите! Те са лесна плячка докато спят – рече Касиди. Приближи пръчката си до врата и произнесе: Сонорус.
Тя започна да говори и гласът и се разнесе из целият замък.
– Слушайте ме всички. Това не е шега. Хогуортс е нападнат от гремлини. За тези, които не знаят те могат да умрат само от светлина или огън. Убиват всичко по пътя си. Събудете се! Внимавайте!
– Добра идея, надявам се да го приемат на сериозно... Да се разделим по двама.– каза Джеймс– Трябва да пречистим училището преди нещата да ескалират.
– Те вече са!– отвърна Албус и показа трупа на Кейт Сангстър.
Второкурсничка от Слидерин.
– Нищо не може да направим сега. Да побързаме преди да убият още някой. Лили с мен. Хюго ти си с Каси. Роуз и Албус вие сте заедно.

Бандата се раздели, разпръсвайки се из замъка. Уизли и Колинс решиха да вървят към спалните, когато попаднаха на бягаща тълпа домашни духчета. Веднага се запътиха към кухнята и завариха цяла орда гремлини. Тигани и тенджери летяха навсякъде. Съществата пируваха с храната. Смееха се и подскачаха.   
– Флаграте– направи заклинанието Касиди и призова голямо количество огън. Развъртя пръчката си и пламъкът се подчини на движенията ѝ. Едно подир едно чудовищата измираха и оцветяваха всичко в зелено.
– Страхотно!– възкликна Хюго, но в този момент няколко от тях се бяха промъкнали зад двамата. Едното захапаха момчето по крака. Той изпищя от болка и го изрита. Другите скочиха към него. Извади своята пръчка и каза:
– Протего!– появилият се щит отблъсна могуаите. Докато те бяха в несвяст момичето запрати огънят към телата им. Всички дегенерати бяха мъртви. Следващата им цел беше третият етаж.  

Потър и Уизли отиваха към голямата зала, когато попаднаха между битка. Ученици, както и професор Спраут, Лонгботъм и Флитуик се биеха със съществата. Двамата се появиха тъкмо когато дойде новият професор по защита срещу черните изкуства. Самара Артър освети цялата стая и уби гремлините. Всички последваха Албус и Роуз към целта им. Когато влезнаха в голямата зала, навсякъде имаше могуаи.  Те разхвърляха бокалите, столовете, играчките от елхата и разрушаваха всичко до което се докосваха.
Инсендио; Лумос Максима:Флаграте: Инкита Инфламаре и още много други бяха заклинанията, които групата запрати в стаята. Тя заблестя убивайки ужасните твари. Наследниците на Хари, Рон и Хърмаяни се запътиха към третият етаж. 

Потър и Потър посетиха подземията. Там също имаше голяма група от гремлини. Те съсипваха картините. Разхвърляха колбите, котлите и отварите навсякъде. Джеймс и Лили заедно направиха заклинанието „Лумос Солем“. Магията донесе светлина в единственото място където тя не стъпваше. Зелена  кръв обагри цялото помещение.
– Поне са лесни за убиване!–  продума сестра му.
– Но, ако си невнимателен са изключително опасни... Да идем нагоре към третият етаж. Най-вероятно там ще се съберат повечето от тях, заради плътната тъмнина. 

Погледнат отвън замъкът изглеждаше като мъгълска дискотека. Едно след друго  пресветкаха прозорците на Хогуортс. Изглеждаше сякаш училището танцуваше, а всъщност се биеше за живота си.
– Какво става тук? – попита Минерва Макгонагъл събралите се деца пред входа. Тя току що се бе магипортирала от министерството на магията.
– Директоре, нападнати сме от гремлини... Има няколко ранени и може би убити. – заплака един първокурсник.
– Гремлини докато ме няма! – каза тя и влезна в замъка си.– Това не може да е случайно. Някой ги ползва за да ни разсее.
 Минерва призова сложното заклинание пъклоогън и насъска орда огнени котки да убият всички същества из Хогуортс.

Бандата тъкмо се беше събрала отново, на третия етаж. Там се биеха заедно срещу гнездо Могуаи. Само че този път те ги изненадаха.
Едно от тях, скрито на тавана,беше издебнало Хюго. Бе скочи на главата му, крадейки пръчката. То разтвори устата си и се приготви да го захапе за врата.
Лили пищеше от болка, предизвикана от гремлин, който я държеше за косата. Тя ревеше, а то се смееше.
 Роуз лежеше в несвяст на пода с рана на главата. Три от тварите се домогваха до нея.
Албус тресеше пръчката си в опит да премахне чудовището, което я беше захапало.
Каси беше опряла гръб към стената и притискаше раната на рамото си. Тя кървеше обилно. Множество дегенерати обкръжаваха гаджето на Потър.
Джеймс налагаше с юмруци едно от тях, а няколко други разкъсваха гърба му. 

Тогава се появиха стотици огнени котки. Те помогнаха на децата, убивайки враговете им. Гледката беше невероятна. Гремлите изчезваха с бърза скорост. Оставаха след себе си единствено зелена кръв.
 А отвъд нея през една врата се появи човек, който носеше не друго, а бронята на Марс. Тя беше тъмно-червена с черни контури. Косата на странника имаше катранен цвят, очите– зелен, а в ръце държеше мантията невидимка. Половината му лице беше обезобразено от изгаряне.
– Това е на баща ми!– извика Джеймс. –Кой си ти? Как взе бронята?
– Потър, аз съм този който ти освободи. – изсъска мъжът. – Твоята кръв помни. Ще се върна за теб. Даровете на смъртта ще бъдат мои. Аз ще бъда господар на смъртта.
– Ти си ни пратил подаръкът нали?– каза Каси. – Разсейвал си ни за да вземеш мантията и бронята... Ако не знаеш бъзовата пръчка е унищожена. Никога няма да ги събереш и трите.
– Надявам се да ви е харесал малкият ми дар Касиди... Винаги има начин да пребориш смъртта.  Тя ще се появи и тогава ще я взема.
– Ти си жив, но как е възможно?– извика появилата се директор Макгонагъл.– Трябваше да се досетя че първородният Диментор не може да умре толкова лесно... Деца пазете се. Това не е ваша битка. Аз ще се справя с черния магьосник Екриздис.
– О сега не му е времето, стара госпожо. Имам други планове за вечерта... Ще се видим съвсем скоро, Джеймс. Всички ще коленичат пред мощта ми. Гриндълуолд и Волдемор бяха нищо, нищо сравнение...
– Авада Кедавра – каза Минерва и за малко да изненада странника. Но той изстреля от своята пръчка, червена светлина. Двете заклинания се срещнаха някъде между тях. Започна битка за надмощие. Ту Екриздис надделяваше, ту Макгонагъл. И по двамата изби пот от силата, която влагаха. Червено, зелено, червено... В последният момент зелената енергия погълна противниковата. Стигна до пръчката и уцели бронята, но не неправи нищо на притежателя ѝ.
– Значи  действа – рече Джеймс. 
Черният магьосник се засмя и се магипортира от помещението пред учудените погледи на всички.
Деца с мен в кабинета. Искам обяснение.

Въпреки думите ѝ, те първо се отправиха към лазарета и чак после разказаха всичко за тайнственият дар. Макгонагъл ги изслуша внимателно и каза:
– За безразсъдството да не отидете веднага при някой професор отнемам по 50 точки на всеки един от вас... Свободни сте.
– Не е честно!– възкликна Лили.
– Извинете, директоре.– продума Джеймс.– Защо бронята на Марс беше в Хогуортс, а не някъде на по-безопасно място?
– Защото Министерството смяташе, че ако я държим там където сме я открили, никой няма да се досети. Само, че имаме предател в училището. Пазете се. Сега повече от всякога не се разделяйте... Вървете, трябва да свърша неща.
След, което Директорът се погрижи за трите тела на учениците. Започна разследване. Скръбта пропи стените на Хогуортс. На семействата им беше съобщена, трагичната новина. Министерството установи, че Екриздис се е възродили и го пусна на всеобщо издирване. В магьосническият свят настъпиха нови, мрачни времена. Страхът плъзна из обществото.
Волдемор, колкото ѝ да бе силен, не притежаваше предмет, който да го правеше недосегаем. Настъпващата война щеше да бъде катастрофална. Особено без момчето, което оживя. Смъртта му разтърси вселената. Тази нощ Екриздис довърши това което ти-знаеш-кой започна. Хари Потър беше мъртъв.  
А някъде там дълбоко под моста на Хогуортс, където Потър бе хвърлил счупената бъзова пръчка, беше поникнал бъзов храст. Той носеше огромна сила със себе си и символизираше, че даровете на Смъртта отново можеха да се съберат.
____________________
Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.

Коментари