Хари Потър турнир №3: Произведение 5

Произведение 5

Играта на времето

От Луна Лъвгуд

Вселена извън Хари Потър: "Стром" от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама

-          Не мога да повярвам, че сме тук! – гласът на момичето се разнесе из цялата стая. Никой не й обърна внимание. Из помещението вървяха ученици с униформи.

-          Да, какво щастие! – измънка до нея едно момче – гладен съм, дали имат нещо за хапване?

-          Тихо, Рафаел! Не трябва да привличаме внимание, усещаш ли нещо, сякаш нещо лошо ще стане или нещо...

-          Тъпо? Тези „магьосници“ си мислят, че правят магии...

Изведнъж учениците се събраха и  почнаха да викат, че идва някой. Една картина се отвори, точно като врата.

-          „Това беше страшно, видя ли как се движи към нас...“ – този път момчето не говореше,  използваше телепатия.

-          „Да, и те си имат тунели?“ – отвърна му мисловно  спътничката.

-          Няма да повярвате...- заобяснява новодошлият.

-          О, не, Невил, не можем да ядем от тази храна...

-          Имам съвсем друга изненада – иззад Невил се появи момче с рошава коса и кръгли очила. Всички заръкопляскаха и го заобиколиха. След това от портрета излязоха червенокосо  момче и момиче с още по-рошава коса.

-          „Това ли е Хари Потър? Ха!“

-          „Престани, Рафаел! Като се замислиш сме в почти същото положение като него, нямаме родители, борим се с всякакви предизвикателства...“

-          „Да, да и си мисли, че е магьосник.“

-          Писна ми да ти обяснявам, по – добре да приключваме, стига приказки. Чакай, казаха нещо за корона...- прошепна този път сестра му.

-          Може би изгубената диадема на Рейвънклоу? – обади се русокосо момиче.

-          О, пак ли...- извърмори някой из тълпата.

-          Каква диадема? – учуди се Рафаел - нали един от хоркуксите беше нещо като копие?

-          „Рафаел! – извика момичето -  Нищо не можах да чуя заради теб!“

-          Хари! – близнаците погледнаха сред тълпата.

-          А аз съм й брат!

-          Хари, Снейп знае, че си тук....

Учениците се разпръснаха шумно.

-          Леле, сякаш гледам сапунка – изкоментира Рафаел.

-          Нищо не разбрах! Тези хора са толкова шумни, ти си виновен Рафаел!

-          Чакай, да ги последваме!

Рафаел и Рафаела се наредиха сред учениците, които отиваха в някаква зала.

-          Изгубихме Потър.

-          Как няма да го изгубим, само мрънкаш! – Рафаела нямаше смисъл да коментира поведението на брат си, в крайна сметка бяха сред цяла тълпа от ученици и наистина се усещаше как един хаос ще започне да царува.

-          Добре, може би трябва да потърсим онази русата и да я попитаме за въпросната диадема или направо за копието?

Пред „странните гости“ на Хогуортс минаха ученици със зелени значки, сякаш ги водеха в „затвора“.

-          Добре, къде ще я намерим? Има много руси? Да сложа ли скрутаторите, може да видя ехото. Може да я хипнотизираме и...

-          Рафаел, това е Хари!

-          На Рон му хрумна брилянтна идея – чу се удивен момичешки глас.

-          Ще отидем в Стаята на тайните и ще унищожим чашата със зъб на базилиск!

-          Тези двамата май се имат... - прошепна Рафаел, преди да продължи усети удар по рамото.

-          Леле, що за сестра си...

Те последваха Хари, но беше страшно трудно понеже всички бягаха и се блъскаха. В крайна сметка го видяха да говори с Луна, но беше вече късно да разберат каквото и да е било.

-          Какво ще правим Рафаел?

-          Ще последваме Хари, може да е разбрал къде да отиде. 

Най-после се озоваха на тихо място. Двамата преследвачи бяха под напрежение. Хари спря.

-          Ти ли си Сивата Дама? - попита той.

-          „Това фантом ли е? Трябва като приключим да му помогнем да премине...“- наруши мисловно тишината Рафаел.

-          Какво имаше предвид? – чудеше се Рафаел.

-          Не знам, но Хари сякаш разбра.

-          Много хубаво, но искам да спрем малко, голямо ходене.

-          Виж, Хари влезе там – близнаците се отправиха към вратата, но тя беше заключена.

-          Добре, използвай скрутаторите  - подкани сестра си Рафаел.

Рафаела успя да се съсредоточи, видя вътрешността на ключалката и отключи вратата.

- Все пак не разбирам как Хари влезе?

-  Сигурно с магия...

- Или е използвал силата на Стром? – макар, че се опитваше да бъде оптимист, Рафаел не успяваше да разсмее сестра си.

Стаята беше пълна с вещи. Рафаел сложи скрутаторите. Видя следа от Хари, но имаше присъствие на поне още трима души.

-          Тук освен Хари има и някой друг?

-          Добре, да намерим въпросното нещо – подкани го сестра му.  Тя спря – Ами ако се сблъскаме с Хари и това, което той търси е същото като нашето? Ще объркаме нещата...

-          Вие кои сте? – зад близнаците стоеше русо момче със студена физиономия.

-          Ами, никои, виж медальона – медальонът, който  изобразяваше как Свети Георги събаря на земята дракон, заблестя -   и ще забравиш, че си ни видял – изражението на момчето буквално се промени, сякаш ги забрави.

-          Драко, да тръгваме! – извикаха го две „горили“.

-          Мисля, че го намерих, Рафаел!

Рафаела стоеше пред брат си и държеше копие, онова копие, което държеше самият Свети Георги.

-          Браво, сега да вървим! – чуха се сблъсъци, може би Хари вече се е срещнал с Драко? Докато Рафаел и Рафаела стояха сред купчината вещи, пред тях минаха червенокосото момче и момичето, за които Рафаел намекна, че  „се имат“.

Близнаците побързаха да излезнат. Макар и операцията да беше успешна, сякаш не бяха открили това, което трябваше.

-          Трябва да се връщаме в организицията – прошепна Рафаел.

Колкото повече се опитваха да доближат изхода, толкова по-шумно ставаше. Ученици се бореха със смъртожадните.

-          „Надявам се да не ни се налага да водим битка“- мисловно проговори Рафаела.

-          „Може би ще се наложи да помогнем малко?“

-          „Не трябва да се месим!“

Рафаел видя как  зад високо червенокосо момче, се появи мъж, който бавно насочи пръчката си.

Врагът изхвърча. Дори момчето, което беше на косъм от смъртта погледна зад себе си изненадано.

-          Рафаел – извика сестра му – не се меси!

-          Авада Кедавра! – близнаците видяха как учиникът, когото Рафаел опита да спаси рязко падна и не помръдна повече.

-          Фред!

Иззад смъртожадният се появи същото момче и го повали без колебание. То тръгна към брат  си дори, когато го дебнеха опасностите.

Времето беше показало с жесток тон, че не трябва да се месят в чуждите съдби и течеше безмилостно бързо, Рафаел и Рафаела се отправиха към изхода и изчезнаха като, че ли никога не са били в Хогуортс.

____________________

Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.