Хари Потър турнир №3: Произведение 10

Произведение 10

Закон за запазване на инерцията

От Иван

Вселена извън Хари Потър: Матилда, Роалд Дал

Слънцето рисуваше светли кръгове във водата. От време на време изчезваха, когато лъчите се скриваха зад някой облак, но винаги се появяваха отново. Хърмаяни харесваше метафората.

Камъчето на Тили направи четири подскока, преди да се скрие точно под едно от слънчевите зайчета и да го обгърне с поредица малки кръгли вълнички. Краката ѝ запляскаха щастливо във водата.

– Виж колко далече отиде, Маяни!

Хърмаяни ѝ отговори с бляскава усмивка, прехапа езиче и впери съсредоточено очи в друго камъче. То не помръдна.

– Мис Хъни казва, че не можеш да използваш силата, ако умът ти е зает с други неща – тихо ѝ напомни Тили.

– Мис Хъни не би могла да знае – възрази Хърмаяни, но въпреки това направи героичен опит да изгони всякакви странични мисли от главата си и да накара камъчето да се вдигне във въздуха. – Телекинезата е неизследван феномен. Мис Хъни няма откъде да има информация за това кога и при какви условия може да се използва.

Тили ѝ се оплези.

– Телекинезата е неизследван феномен – повтори присмехулно. – Аз съм я изследвала достатъчно. Спри да си мислиш за други неща!

Откакто Тили и мис Хъни се бяха нанесли в малкото градче, в което Хърмаяни щастливо растеше с родителите си, двете момичета бяха станали неразделни. Маяни бе безкрайно щастлива най-сетне да има приятелка, с която да може до забрава да обсъжда книги, автори, научни теории и всички други неща, за които никога не бе намирала ентусиазиран слушател на собствената си възраст. Но скоро двете бяха открили и друга допирна точка, и тъкмо затова от няколко седмици прекарваха цялото си свободно време седнали на брега на Темза, потопили боси крачета в мудните ѝ води, редувайки се да карат камъчетата да се вдигат от брега и да правят подскоци по повърхността на реката.

Бялото обло камъче, което Хърмаяни си бе избрала, най-сетне бавно се надигна от брега и се задържа на десетина сантиметра от земята.

– Страхотно! – похвали я Тили.

– Но не може! – възкликна Хърмаяни и плесна длани върху бедрата си. Камъчето веднага падна, търкулна се по събратята си и изчезна.

Тили я погледна недоумяващо.

– Какво не може?

– От две седмици чета за това. Гръцки философи, съвременни учени, Нютон, интерпретации на Нютон, всичко. Няма никакво съмнение, абсолютно никакво, в теорията за гравитацията. За да стои нещо над земята, нещо трябва да го държи там, Тили! Нещо, което да е по-силно от гравитацията. Не може просто да… лети!

Тили сложи ръка върху нейната.

– Но лети – рече простичко. – Опитай пак. И не се опитвай да го обясняваш.

– Всяко тяло в покой остава в покой, докато…

– Докато външна сила не го изведе от това състояние – довърши Матилда. – Ти си външната сила. Опитай пак.

Хърмаяни прехапа устна и се вгледа в друго камъче, толкова гладко, че сякаш облаците се отразяваха върху него. Нямаше да мисли за Нютон. Това беше нещо ново, нещо неизследвано, и може би именно тя щеше да е тази, която да го изследва и да опровергае теорията за гравитацията такава, каквато я познаваха. Тя и Тили.

Камъчето се вдигна над земята. Маяни заби нокти в дланите си и притисна свитите си юмруци към коленете си. Камъчето описа дъга ниско над водата, падна в нея и подскочи. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Четири пъти.

Матилда запляска с ръце и крака толкова силно, че дънките и на двете подгизнаха до коленете от пръските.

– Това беше страхотно! – провикна се тя и обви ръце около шията на Хърмаяни. – Великолепно!

– Хърмаяни?

И двете подскочиха. Хърмаяни бързо извади краката си от водата и ги обви си с ръце, за да скрие мокрите си панталони от майка си. Джийн Грейнджър обаче изобщо не забеляза, че дъщеря ѝ се опитва да се разболее от пневмония.

– Ела с мен, миличка.

– Мамо, ние просто…

– Хърмаяни, ела с мен. Тили, недей да стоиш тук сама. Прибери се у вас. Ще се видите по-късно.

Тили кимна мълчаливо. Хърмаяни стана и тръгна след майка си, но не можа да не забележи тихото тупване, с което обувките на Матилда се приземиха до нея, след като по-възрастната жена вече им бе обърнала гръб.

Дали майка ѝ щеше да ѝ се скара за камъчетата? Но тя знаеше, че Хърмаяни може да прави разни странни неща; беше ги виждала стотици пъти и никога не ѝ се караше. Или може би беше за мокрите дънки и подгизналите обувки, които сега се люшкаха от дясната ѝ ръка и пръскаха мръсна речна вода навсякъде?

Но не, Джийн не изглеждаше ядосана, по-скоро някак… шокирана. Дали нещо се беше случило?

– Мамо, с татко… нещо станало ли е?

Майка ѝ се засмя разтреперано.

– О, миличка! Татко е добре, обещавам. Вкъщи има един човек. Той ще ти обясни всичко… аз не мисля, че ще мога.

***

– … и той каза, че всички деца с магически способности получават такова писмо малко преди единайсетия си рожден ден – шепнеше развълнувано Хърмаяни в светлината на фенерчето, с което двете с Тили осветяваха палатката си от чаршафи, опънати в малката всекидневна на мис Хъни. – И не трябва да ти казвам, забранено е от Указа за секретност, но аз го попитах и той каза „всички деца с магически способности“, а ти си даже по-добра от мен с камъчетата, така че съм сигурна, че преди твоя рожден ден ще дойдат и при теб, така че няма смисъл да не ти казвам, но не трябва да казваш на никого, и, о, Тили, толкова ще е хубаво! – Хърмаяни плесна с ръце и Матилда ѝ изшътка, понеже отдавна трябваше да са заспали. – Ще живеем в замък и ще имаме часове по магия!

– Има ли летящи метли? – попита Тили и стисна ръцете ѝ от вълнение. – Ще можем ли да летим на метли?

– Ти ще можеш – свъси се Хърмаяни. – Аз ще се кача на метла само като ми обяснят каква сила…

– О, стига с тази гравитация!

– Гравитацията е универсална теория!

– Хърмаяни, ти си вещица!

– И двете сме вещици! Попитах и той ми каза, че всички, родени между първи септември и трийсет и първи август следващата година, са в един курс, така че с теб ще сме в един курс, но ти твоето писмо вероятно ще го получиш някъде в средата на следващия август, малко преди да заминем. Което значи, че ще трябва много бързо да отидеш да ти купят учебниците, но няма страшно – мен мама и татко ще ме водят в Лондон в събота и ще си купя моите, и ще ти ги давам да ги четеш. Само че, Тили…

– Да, знам – не трябва да казвам на никого.

***

Тринайсети август хиляда деветстотин деветдесет и първа отмина, а с него – и единайсетия рожден ден на Тили. Човекът, който бе дошъл в дома на Хърмаяни почти година по-рано, не се появи отново. Ако не бяха учебниците, които двете четяха и обсъждаха до забрава, Маяни вероятно щеше да си помисли, че е сънувала. Но те бяха там и бяха истински, вече грижливо прибрани в куфара, заедно с новата ѝ магическа пръчка (в която имаше нишка от сърцето на съвсем истински дракон!), черната ѝ островръха шапка, и оловния котел. В раницата на Матилда обаче нямаше нищо по-вълнуващо от нови тетрадки.

– Ела с мен – прошепна просълзена Хърмаяни.

Слънцето се бе скрило напълно зад облаците и Темза изглеждаше стоманено сива. И двете момичета бяха с чорапи и обувки. Беше твърде мрачен ден, за да пляскат с боси крака във водата. Камъчето на Тили подскочи само веднъж и потъна.

– Не мога. Не съм получила писмо.

– Сигурна съм, че е станала грешка.

– Маяни…

Четири камъчета се преместиха едновременно и нито едното не успя да се надигне над земята. Най-горното се търкулна, повличайки цяла малка лавина със себе си. Една самотна чайка, която крачеше по брега в търсене на изоставени сандвичи, полетя, стресната от внезапния шум.

– Трябва да дойдеш. Няма да те оставя сама.

– Не съм сама. Мис Хъни е с мен.

– Не трябваше да става така. Трябваше да отидем заедно.

– Няма да кажа на никого, Маяни. Никога.

– Тили, това изобщо не ме интересува. Ти трябва да дойдеш с мен. Наистина. Трябва. Ти си ми единствената приятелка. Никога преди не съм имала приятелка. Ами ако в „Хогуортс“ не си намеря приятели? Там сигурно всички се познават. Имат майки и бащи магьосници и са ходили заедно на магьосническа детска градина, сигурно. Само аз ще съм нова.

– Човекът ти каза, че има много деца от немагьоснически семейства.

– И тук има много деца от немагьоснически семейства, но не са ми приятели. Всички ми викат зубър. Многознайка. Натегачка. Само ти. Само ти си ми приятелка. Тили, трябва да дойдеш с мен!

– Маяни…

– Кой ще спори със законите на физиката заради мен? Там има летящи метли, Тили; трябва да дойдеш с мен, иначе гравитацията ще победи!

– Ти и сама можеш да се бориш с гравитацията, Маяни. Правиш го вече цяла година. Камъчетата ти вече отиват много по-напред от моите.

– Но не разбирам защо.

Сълзите се търкулнаха по бузите на Хърмаяни и цялата купчинка с грижливо избирани гладки камъни запада по склона. Всички до един изчезнаха в дълбините на Темза.

– Тяло в покой остава в покой, докато външна сила не промени това състояние – напомни ѝ Тили.

Хърмаяни я погледна объркано.

– Аз съм тяло в покой, Хърмаяни. Аз съм доволна с това, което имам. Когато съм спокойна, мога да накарам камъчетата да подскачат по водата. Не питам защо. Ти трябва да разбереш. И заради двете ни, трябва да отидеш в „Хогуортс“ и да разбереш каква сила пречи на гравитацията да държи летящите метли на земята. И моля те, моля те, моля те, обещай ми, че нищо няма да те накара да се върнеш обратно в немагьосническия свят.

– Тили…

– Обещай ми.

И тя обеща.

Когато се прибра за Коледа, иззад прозорците на всекидневната на мис Хъни, където с Тили си бяха правили палатки от чаршафи всеки път, когато отиваше на гости с преспиване, надничаше лицето на друго дете.

____________________

Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.