Хари Потър турнир №3: Произведение 8


Произведение 8

Oт Анатоли Атанасов
Вселена извън Хари Потър: Игра на тронове

Измина точно една седмица от битката за Хогуортс. Някои празнуваха, други скърбяха за загиналите си близки. Хари Потър – избраният, заедно с неговите най-добри приятели – Роналд Уизли и Хърмаяни Грейнджър се прибраха в Хралупата – домът на семейство Уизли. Всички почетоха паметта на единият от братята близнаци на Рон – Фред, който загина в борабата срещу Вие-знает… нека го наричаме с истинското му име, все пак Дъмбълдор ни е учил да назоваваме нещата с истинските им имена – Лорд Волдемор или с „човешкото“ му име Том Ридъл.
Госпожа Уизли трудно преживяваше смъртта на единия от синовете си и няма как да е иначе. Все пак тя не се устави на мъката и се грижеше за останалите членове от семейството. По тежко от нея, смъртта на Фред преживяваше, може би единствено неговият близнак – Джордж. За първи път от както се бяха родили Джордж оставаше „сам“ на този свят.
В сряда сутринта всички слязоха в малката кухня на Хралупата да закусят. Госпожа Уизли, Джини и Хърмаяни приготвяха закуската. Когато Хари влезе в кухнята. Той поздрави за добро утро и се намести на един стол до Рон.
Точно бе сервирана закуската и пристигна сутрешната поща. Три сови влетяха в малката кухня и пуснаха писмата, едната кацна на масата пред господин Уизли, който взе броя на Пророчески вести и пусна няколко монети в кесийката привързана за совата. Трите сови излетяха отново през прозореца и госпожа Уизли понечи да го затвори, но точно в този миг през него се стрелна една врана. Тя обиколки в кръг над главите на стъписаните магьосници и след като намери целта си плавно кацна на рамото на Хърмаяни. Уплашена и леко изненадана, тя внимателно откачи писмото закрепено за крака на птицата, разгъна го и зачете. Всички я наблюдаваха докато очите и препускаха по пергамента.
Когато спря да чете, тя не отмести поглед от пергамента.
- Хърмаяни, какво става? – Попита Рон.
- Някакъв човек – Започна момичето като вдигна очи от пергамента и погледна към Рон и останалите – твърди, че знае къде са родителите ми. Пише, че трябва незабавно да отидем в Австралия, защото някакви хора били по петите им. Вижте дал е и адрес – и тя подаде писмото на Бил, който седеше най-близко до нея.
- Е, какво чакаме? – Възкликна Рон, който надничаше през рамото на брат си, за да прочете писмото. – Пише да му изпратиш отговор по птицата, ако си съгласна още утре да отидем. Хайде, някой да й даде мастило и пергамент!
- Но Рон, не можем да се доверим на някакъв човек, на когото дори на знаем името…
- Не ставай смешна миличка – обади се и госпожа Уизли – Става дума за родителите ти. Трябва да се провери, а за да е по–безопасно, всички отиваме в Австралия с теб! - По тона й се разбра ще въпросът е приключен, тя извади парче пергамент, мастило и едно перо, подаде ги на Хърмаяни и след като момичето написа отговора си, го изпрати по враната.
Господин Уизли каза, че ще се опита да уреди летекод и попита Хари дали би искал да го придружи, понеже – както бащата на Рон се изрази, без увъртане – на него щяха по-лесно да му отпуснат летекод веднага.
Така, след като закусиха, двамата използваха летежна пудра, за да стигнат до министерството. След като излязоха от една от камините в министерството господин Уизли поведе Хари към асансьорите в края.
Един от асансьорите слезе със страшен трясък и дрънчене и спря пред тях, златната решетка се плъзна встрани, Хари се качи вътре заедно с господин Уизли и с другите от опашката и се озова затиснат до задната стена. Доста от магьосниците го оглеждаха от глава до пети, затова той заби поглед в краката си, та да не среща очите им. Решетката пак се затвори с трясък и асансьорът се заизкачва бавно нагоре с потракващи вериги, а студеният женски глас, който Хари помнеше от предишните си посещения в министерството, прокънтя:
- Седми етаж, отдел „Магически игри и спортове", към който са управлението на Лигата по куидич във Великобритания и Ирландия, Централният клуб по наплюващи топчета и служба „Чудати изобретения".
Решетката на асансьора се отвори. Хари зърна разхвърлян коридор, а по стените висяха накриво плакати на отбори по куидич. Двама магьосници слязоха.
Решетката се затвори, асансьорът се разтресе, понесе се отново нагоре, а женският глас обяви:
- Шести етаж, отдел „Магическо придвижване", към който са служба „Пудролинии", Инспекцията по метлите, служба „Летекоди" и Изпитателният център по магипортиране.
Господин Уизли кимна на Хари и щом Решетката се отвори двамата слязоха. Те тръгнаха по коридора от двете страни на който имаше десетки врати. Господин Уизли явно знаеше къде точно трябва да отидат, защото не оглеждаше всяка врата, за да види какво пише на нея. След като подминаха около двайсетина врати двамата спряха пред една на която със златни букви бе изписано „Служба Летекоди“.
Господин Уизли си пое дълбоко въздух и почука на вратата. Без да чака отговор, той натисна бравата и двамата с Хари влязоха в стаята.
- Здравей Том – Поздрави Господин Уизли един магьосник, който седеше зад бюрото си и четеше някакви документи.
- Ааа, Артър, радвам се да те видя и оуу… - погледът на Том се плъзна по челото на Хари право върху белегът му. - Вие трябва да сте господин Потър.
Том стана от стола си, заобиколи бюрото и се ръкува с Хари, а след това и с господин Уизли.
- Е господа с какво мога да ви бъда полезен.
Господин Уизли се обърна към Хари и му даде знак, че е негов ред да говори. Той обясни каква е ситуацията на Том и го помоли да му отпусне летекод с който да отидат до Австралия и да се върнат след това. Без никакви излишни въпроси, Том попълни няколко документа, след това взе една най-обикновена раница. Почука я с пръчката си и измърмори „Портус“. Раницата засия в синкава светлина, потрепери за секунди, след което замръзна на мястото си.
* * *
Още вечерта всички бяха готови да заминат и след като вечеряха излязоха в градината и наобиколиха раницата, което си бе доста трудно предвид броя на хората и големината на раницата.
Господин и госпожа Уизли, Хари, Рон, Джини, Хърмаяни, Джордж, Бил, Чарли и Фльор. Това бяха хората които щяха да търсят родителите на Хърмаяни в Австралия.
Хари реши, че няма да е зле пръчката му да е в бойна готовност, за това я стисна в дясната си ръка, а с лявата докосна раницата. След секунда раницата засия, ръката му залепна за нея, усети дърпане зад пъпа, като с кука и всички се завъртяха в кръг. Хари усети как ръката на Джини се впи в неговата, с която държеше пръчката си и след минути краката му се удариха в твърдата земя. Той залитна, но не падна, а вместо това вдигна пръчката си и то точно навреме, защото към тях бяха насочени няколко червени лъча светлина. Хари обаче реагира мълниеносно и извика:
- Протего!
Другите от групата на свой ред реагираха бързо и запратиха обезоръжаващи заклинания по „посрещачите си“. Четири пръчки литнаха във въздуха, а притежателите им останаха незащитени.
- Идваме с мир – Извика господин Уизли. – Търсим човек, който ни извика тук тази сутрин.
Иззад близката сграда излезе едър мъж без коса, ръцете си държеше пред себе си в ръкавите на мантията, която бе в цвят на пустинен пясък. След него излязоха най-малко тридесет магьосника в бели мантии и с вдигнати пръчки.
- Трябва да ви призная – Заговори с лежерен тон едрият мъж – вие британците действате изключително бързо. Едва преди няколко минути враната ми донесе вашият отговор.
Той огледа всеки от групата, за миг се спря върху Хари, но вниманието му бе насочено към Хърмаяни.
- Вие трябва да сте госпожица Грейнджър.
Хърмаяни кимна, след което господин Уизли се обърна към непознатият.
- Извинете, но не разбрахме вашето име и защо ни извикахте толкова скоро да дойдем. Наистина ли имате новини за Родителите на Хърмаяни.
- Но къде са ми обноските, разбира се. Аз съм Варис, Лорд Варис. Аз… може да се каже, че внасям ред сред магьосниците в нашата страна. Колкото до семейство Грейнджър – да знам къде са и са добре, само че от известно време група, как се наричаха, ааа да – Смъртожадни, ги преследват.
Ние разучихме вашите родители госпожице Грейнджър и така разбрахме какво всъщност се е случило с тях. И че имат дъщеря магьосница. Ето сега какво е нашето предложение. Вие си залавяте вашите Смъртожадни, а ние ви казваме къде се намират семейство Грейнджър. – Варис долови недоумението у новодошлите и добави. – Това са си вашите престъпници, нима очаквате да рискувам живота на своите хора, за да върша вашата работа?
- Съгласни сме! – Обади се Хари.
- А, господин Потър, радвам се че взехте думата. Ние разбира се знаем кой сте, да. За нас е чест че сте тук. Чувствайте се като у дома си.
- Само че… - не бе свършил Хари. – Искаме съдействие от ваша страна, така ще приключим по–бързо.
- Разбира се, ще се радвам да помогна с каквото мога – усмихна се Варис и ги покани да си починат в неговото имение.
След като цялата група се настани в имението на своя нов приятел те легнаха, за да си отпочинат. Въпреки че в Австралия бе сутрин, в Англия бе късно вечерта и те бяха изморени.
Хари и Рон бяха в една стая и след като се легнаха в меките легла Рон веднага заспа, но Хари така и не можа да се отпусне. Той стана и излезе в коридора да се разходи. Тъкмо мина покрай една врата и тя се отвори, от нея излезе Джини, тя бе с гръб към Хари и след като внимателно затвори вратата се извърна към него и се стресна.
- Хари! Защо не спиш?
- Не можах да заспя, ами ти?
- Аз също. Да се разходим, а?
Тя го хвана за ръка и двамата заедно тръгнаха към входната врата. Излязоха в големият двор на имението и видяха, Лорд Варис да се разхожда под сянката на балкона.
Той ги видя и възкликна.
- Ааа младите влюбени птичета не могат да заспят?
Джини с изчерви, а Хари го изгледа с любопитство. От къде Варис знаеше толкова много за всички тях. Той сякаш долови учудването у момчето.
- Нека се разходим заедно, предложи им той. Вижте аз имам „птичета“.
- Какво имате? – не го разбра Хари.
- Шпиони господин Потър, шпиони. Знам всичко което се е случило, което се случва и което ще се случи. Ако ме послушате и ми се доверите още тази вечер ще можете да се върнете във Англия заедно със семейство Грейнджър.
- Да речем, че ви вярвам.
- В такъв случай ще ви кажа, че семейство Грейнджър са в малка къща в предградието на Сидни. Охранявани денонощно от моите хора.
- Но, нали нямаше да ни кажете къде са, докато не заловим смъртожадните? – Учуди се Хари.
- Аз също ви вярвам, господин Потър, изглеждате ми честен човек. Освен това ще ви кажа и къде можете да откриете вашите „приятели“.
Хари не каза нищо, а Варис явно го прие като знак на съгласие и продължи.
- Предполагам сте чували за прочутата Опера в Сидни?
- Разбира се – обади се и Джини, която до този момент само слушаше.
- В такъв случай, ще ви кажа че това не е просто опера. Някога там се намираше нашето министерство на магията. Сега Смъртожадните го използват за убежище.
- Но не разбирам, щом знаете къде са, защо до сега не сте ги заловили?
- Пак ви казвам господин Потър, те не са мой проблем.
- Знаете ли колко са?
- Разбира се, не ме ли слушахте през последните няколко минути, аз знам всичко. Четирима човека са, но са направили магии за защита, така че ще трябва да ги издебнете докато са извън министерството освен, ако не знаете някакви магии които за нас са неизвестни.
- Ще го обсъдим с останалите и ще решим как да действаме, благодаря ви.
- По-добре си починете, трябва да сте свежи.
* * *
След обяд когато всички станаха, Хари и Джини им разказаха всичко което Варис им бе казал. Господин Уизли веднага състави план за действие, като бе сигурен, че ще успеят да преодолеят защитата на смъртожадните.
- Това ми е работата! – Възкликна той, когато Хари го попита.
Госпожа Уизли настоя Джини да ги чака в имението, но момичето възропта срещу майка си, а Хари се застъпи за нея и каза на майка й, че той ще отговаря за нея. Докато никой не гледаше тя му се отблагодари с целувка.
Така вечерта точно по залез слънце всички бяха пред операта, която за тяхна изненада се оказа пълна с мъгъли, дошли за вечерното представление. Те изчакаха докато всички влязат вътре, след което господин Уизли, Чарли и Бил обиколиха операта, за да разузнаят.
- Елементарна защитна магия! – Обяви господин Уизли.
Той вдигна Пръчката си, измърмори някакви думи и от върхът й излетяха няколко златисти искри. Това беше, не стана нищо, нито някакъв ефект, нито експлозия, нищо.
За голяма изненада на Хари, когато бащата на Рон се обърна към тях той се усмихваше.
- Успяхме, да влизаме.
Когато прекрачиха прага на главния вход на операта, за тяхна изненада не видяха никаква охрана, дори светлините бяха изгаснали. Сега това бе съвсем различна сграда от онази преди Господин Уизли да направи анти-защитната магия.
- Да се разделим, а? – Предложи Бил.
- Добре – Съгласи се господин Уизли – Аз тръгвам с Хърмаяни, Хари е с Джини и Джордж. Рон е с Чарли, а Моли е с Бил и Фльор.
Хари, Джини и Джордж тръгнаха по един коридор на първия етаж. След като вървяха известно време без да забележат или чуят каквото и да е в далечината се чуха викове и след секунди към тях тичаха две закачулени фигури.
- Импедимента – Извика Джини и двете фигури забавиха ход като на забавен кадър, а Хари и Джордж на свой ред извикаха „Вцепени се“ и двамата Смъртожадни паднаха неподвижни на земята.
След няколко секунди при тях с вдигнати пръчки и запъхтени дойдоха Рон и Чарли.
- Нахълтахме в една стая – започна да обяснява Чарли като едвам си поемаше дъх – щом ни видяха веднага си плюха на петите.
- Защо заедно с Джордж не ги заведете в имението на Варис, а от там с летекод в нашето министерство. – Предложи Хари на Чарли.
- Добра идея, Хари, само да видим кои са…
Чарли свали качулките на двамата смъртожадни.
- Този е Тревърс – Обади се Джини която надничаше зад рамото на Хари – Участвал е в убийството на семейство Маккинън. Чела съм го в „История на Магията“
- А този тук – добави Джордж. – Това е Йеиксли, мислех че го заловиха и е в Азкабан след битката за Хогуортс.
- Явно е избягал, хайде Джордж – Подкани го Чарли и двамата се телепортираха.
Хари, Рон и Джини продължиха по коридора и след известно време отново се озоваха пред входната врата, там ги чакаха господин и госпожа Уизли и Хърмаяни.
- Какво стана? – попита Рон.
- Изглежда сме ги заловили всичките. Бил и Фльор се телепортираха с Росие и Лестрандж.
- Не ви ли се струва, че бе прекалено лесно? – Зачуди се Хари.
- Нормално е, Хари. Те не очакваха някой да ги нападне, тук те бяха в безопасност, австралийците не ги закачат.
- Е миличка, обърна се госпожа Уизли към Хърмаяни, време е да намерим родителите ти.
Момичето кимна и след като всички се хванаха за ръце се магипортираха пред къщата за която им бе казал Варис.
За своя изненада отпред на алеята ги чакаше самият Варис.
- Отново ще кажа, че вие британците не си губите времето. Е обещанието си е обещание, госпожице Грейнджър, погрижих се паметта на родителите ви да бъде възстановена на деветдесет и девет процента, наистина силно заклинание сте им направила.
От къщата излязоха господин и госпожа Грайнджър, очите на Хърмаяни с напълниха със сълзи и тя се затича да прегърне родителите си.
* * *
Извинявам се, ако има много грешки, пиша го в последния момент. :D
____________________

Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Невероятната история на Евана Линч

Мистерията около съдбата на Лавендър Браун

Защо Волдемор не беше преследван като Гриндълуолд

Имаше ли шанс Белатрикс Лестранж срещу Моли Уизли

Хоркрукс ли е Хари Потър

Защо Снейп трябваше да убие Дъмбълдор

Коя е Евана Линч от филмите за Хари Потър

Още за Нют във Фантастични животни 2 (СПОЙЛЕРИ!)

Коя е Хелън Маккори от филмите за Хари Потър

Герои от Хари Потър във Фантастични животни