Хари Потър турнир №3: Произведение 7

Произведение 7

От Йоана Плачкова
Вселена извън Хари Потър: Доктор Кой

Драко стоеше насред битката. „Ако само се бях променил“ мислеше си той „ако му бях станал приятел“ – около него деца умираха, смъртожадни стреляха с проклятия, писъци отекваха над Хогуортс. Той погледна ръката си, където се намираше татуировката на смъртожаден и въздъхна – „Всичко щеше да е различно.“
Така и не забеляза синята телефонна кутия и мъжа до нея, гледащ към него.
После нечия магия го удари и Драко Малфой изгуби съзнание.
Събуди се в голяма стая, невероятно странен интериор, стените светеха в жълто, а в средата имаше голяма конзола за управление. До нея стоеше мъж с костюм, дълго палто и кецове и го гледаше тъжно.
-Какво се случва – извика Драко. – Почакайте само баща ми да научи-
-Мога да ти помогна.
Драко млъкна.
-Какво?
-Мога да ти помогна. За Хари Потър.
Драко го погледна. Откъде знаеше какво го бе притеснявало? Не можеше да му се довери, но пък... това най-вероятно беше сън. Никой нямаше да разбере какво е направил насън, нали?
-Знаеш ли – започна мъжът отново. – Защо не започнем отначало? Обикновено не правя това, но... Бих ти дал втори шанс. – Той дръпна някаква ръчка и конзолата започна да свети и да издава странен звук. – Към първия път, когато се срещнахте!
Мъжът се усмихна широко, а в погледът му се четеше лудост. „В какво се забърках?“, зачуди се момчето, но не каза нищо.
-Аз съм Докторът, между другото.
Щом странният шум спря, те излязоха от стаята. Драко видя, че вече се бяха озовали на Диагон Али.
-Как се озовахме тук? Летяща пудра, телепортираща магия..?

-Това е моят ТАРДИС, космически кораб, може да пътува през времето и пространството...
-Да, сигурно.
Поогледаха се и в далечината зърнаха 11-годишно момче с платитеноруса коса, вървящо до баща си. Младият Драко Малфой. Младежът понечи да изтича, но Докторът го спря.
-Слушай внимателно. След малко младото ти „аз“ ще влезе в магазина за мантии и ти ще го последваш, за да видиш кое точно те е направило такъв, какъвто си сега. Но запомни, не трябва да говориш със себе си! Това може да създаде дупки във времето и пространството и да промени...
Но Драко Малфой вече се беше запътил към магазина, без да обръща внимание на думите на Доктора.
Вътре седеше младият „той“ и си говореше с чернокосо момче на неговата възраст. Хари Потър. Драко ги наблюдаваше известно време как си говорят, без дори да се познават, с каква лекота, без да знаят, че това им е последният път, в който водят подобни разговори. Той излезе и зачака.
Не след дълго от магазина изскочи малкият Драко.
-Слушай – започна да му говори Драко. – Момчето, с което си говореше в магазина? Когато отидеш в Хогуортс, се запознайте. Стани му приятел. И побързай, преди да си е намерил други, а ако е, все пак приеми и тях.
Малкият потрепна изплашено.
-Какво ми говорите – извика той, без да осъзнава кой седи срещу него. – Чакайте само баща ми да чуе за това!
„Толкова е досадно!“ мислеше си Драко. „Така ли звуча постоянно? Нищо чудно, че нямам приятели.“
В края на улицата Докторът стоеше и се чудеше дали все пак бе взел правилното решение, като реши да помогне на Драко Малфой.

Драко Малфой е във влака, напът за Хогуортс. Влиза в купе, в което е Хари Потър, заедно с някакви други деца.
-Здравей – започна той. Прекалено жизнерадостно за него, но точно преди да се качи на влака си беше спомнил за мъжът, който му каза да се сприятели с чернокосото момче от магазина за мантии. Обикновено не слушаше хората, но... Защо не? И той беше първокурсник, добре щеше да е да има някакви приятели. – Казвам се Драко Малфой, видяхме се в магазина за мантии на Диагон Али, помниш ли ме?
-Да – отговори момчето, но получи и предупредителен поглед от рижавият до него. Хмм, износени роби и червена коса, сигурно този беше още един Уизли. – Аз съм Хари Потър.
Хари Потър! Значи затова беше всичко! Но...Ако той вече дружеше с Уизли и момичето, което седеше в купето срещу него? Драко въздъхна.
-Искаш ли да сме приятели?

Разпределителната церемония.
Драко знаеше много добре в кой дом ще бъде разпределен – Слидерин. Това, което го интересуваше повече, беше в кой дом ще бъде разпределен Хари.
-Грейнджър, Хърмаяни – момичето от влака, за което Драко предполагаше, че е мътнород. Никога не ги бе харесвал.
Хърмаяни бе разпределена в Грифиндор.
Когато дойде ред на Хари, Драко затаи дъх.
Шапката мълчеше дълго, но накрая се произнесе:
-Грифиндор!

Въпреки, че бяха разпределени в различни домове, Хари и Драко имаха доста часове заедно и се сприятелиха с времето. Снейп, примерно, мразеше Хари, но харесваше Драко, и Драко често помагаше на Хари по отвари.
-Половинметрово съчинение за четвъртък, този Снейп е полудял! – извика Уизли, след като часът им свърши. – Отиде ми свободното време! Как изобщо ще го напиша?
- Потър, Уизли – викна Драко. – Искате ли помощ?

Въпреки, че се бяха сближили, Драко не взе участие в приключенията на Хари в края на първите две години. Третата година обаче беше там, когато Сириус Блек се завърна и разбраха истината за родителите на Хари и кой ги е предал.
-Внимавай и при теб да не стане така – Драко чу Сириус да казва на Хари. – Внимавай на кого се доверяваш.

Пети курс. Когато Ъмбридж забрани магиите и обучението има стана безполезно, Хари организира всички и започна той да ги учи на магия. В Общата стая имаше всякакви ученици, дори и от Слидерин.
Евентуално, Ъмбридж намери стаята и наказа всички. На Драко му се размина леко заради влиянието на баща му.
Луциус не остана доволен, като разбра какви ги е вършил сина му с Хари Потър.

През ваканцията Драко често се срещаше с Хари и Рон, а понякога даже и с Хърмаяни, която вече почти – почти – харесваше. Или поне не я мразеше дълбоко.
Баща му не го смяташе за част от семейството повече.
Единствено майка му тайно го подкрепяше.

А през шестата му година, когато по случайност се бе озовал на онази кула в неподходящ момент, когато Дъмбълдор загина, те бяха готови на му простят. Баща му дори беше доволен, че синът му се е вразумил и е минал на правилната страна, макар Снейп да беше убил Дъмбълдор.
Караха го да избере на чия страна да бъде във войната.
Драко се обърна към Хари Потър.

Битката за Хогуортс.
Вече бяха унищожили повечето хоркрукси – Хари, Рон, Хърмаяни, а с тях и Драко.
Семейството му го бе отлъчило.
Нямаше нерушима клетва.
Тогава го удари нечие проклятие. На Белатрикс.
Драко Малфой загина в битката за Хогуортс на 2 май 1998г.

-Не трябваше да го правиш – каза Докторът. Драко от миналото се усмихна.
-Просто исках да видя какво е.
-Сега трябва да оправим това.
-Знам. –Той погледна към татуировката на ръката си. – Знам. Въпреки това, какъв можех да бъда...  – Драко се усмихна. – Д се връщаме. Трябва да поправим вселената.
Докторът го погледна меланхолично.

19 години по-късно.
Всичко е въстановено.
Историята приключва, както трябваше да приключи.
Въпреки това, на Кингс Крос, на първия учебен ден на сина си, Драко Малфой вижда познато лице – Потър.
Той му помахва и се усмихва.
Хари го поздравява в отговор.

____________________


Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

7 Хари Потър места, които задължително да посетите в Единбург

Защо Куини изостави Джейкъб, ако наистина го е обичала

Джоан Роулинг завърши сценария на Фантастични животни 3

Актьор от Хари Потър с представление в София

Чарли Уизли - 5 неща, които може да сте забравили

5 причини да прочетете сценария на Фантастични животни 2

Аврелий Дъмбълдор - кои са родителите му

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Добър преподавател ли е Минерва Макгонъгол

Възрастта на професор Макгонъгол от Фантастични животни