Хари Потър турнир №3: Произведение 6

Произведение 6
Досие № Х-421-354

От Спуки
Вселена извън Хари Потър: Досиетата Х

Агент Дейна Скъли си беше взела няколко дни отпуск, затова Мълдър много се изненада, когато партньорката му влезе в тесния им кабинет, който останалите агенти на ФБР по принцип избягваха. Моливът, който неуспешно беше опитал да забие при останалите на тавана, падна и почти извади окото му.
- Скъли, какво правиш тук - попита Милдър.
- Работя тук, Мълдър. Забравил ли?
- Нали каза, че искаш да си починеш няколко дни заради... - Мълдър не искаше да изрече думите, защото още не можеше да приеме, че партньорката му е болна от рак.
- Работата ще ми помогне да се разсея. Пък и чух някакви странни слухове за дракони в Мериленд и реших, че ще искаш да разследваме.
- Не е дракон, а е птица дракон. Вероятно липсващото звено е еволюцията на динозаврите. И да, първоначално проявих интерес, но вече няма какво да разследваме - единственият свидетел се отрече от показанията си и заяви, че си е измислил. Това обаче ми се струва по-интересно от самия дракон.
- Защото мислиш, че лъже - попита Скъли.
- Не лъже - отвърна Мълдър. - Просто не си спомня.
- Мисля, че срещата с огромна птица влечуго би била лесна за запомняне, нали?
- Не и ако някой изтрие паметта на свидетелите.
Скъли трепна и Мълдър предположи, че жената се сеща за своите липсващи спомени от времето, когато беше отвлечена от извънземни.
- Имам основания да смятам, че правителството на САЩ използва химикали, за да заличава спомените на хората още от времето на сухия режим - продължи с обяснението си Мълдър.
- Като в онзи филм, който излезе наскоро - попита Скъли, като имаше предвид филма "Мъже в черно".
- Как имаш време да ходиш на кино, след като всяка седмица се борим с различно свръхестествено същество, което побеждаваме и после никой не вярва, че наистина сме го срещнали, включително и ти?
- Понякога ми се иска да гледам истории за хора, които преживяват по-странни неща от нас двамата. Кажи ми още за тези химикали.
Мълдър само това и чакаше, веднага измъкна едно досие Х и започна да обяснява.
- Преди няколко нощи в полицията е постъпил сигнал, че странно същество се е повило в къмпинг в Мериленд, но когато полицията е пристигнала, всичко е изглеждало наред и никой не е можел да си спомни каквото и да е странно събитие, освен един мъж - именно той е подал сигнала. Мъжът твърдял, че същество - наполовина птица, наполовина гущер - е нападнало лагера им. Той е избягал и е отишъл да търси помощ, но като се е върнал, съществото било изчезнало, а в лагера имало непознати странно облечени хора, които разчиствали следите от птицата. Човекът се скрил наблизо и наблюдавал как непознатите се изпарявали във въздуха. Никой от останалите 13 души не помнел нито създанието, нито странните посетители.
- И днес този човек се е отрекъл от показанията си?
- Да, най-неочаквано заявил, че си е измислил всичко.
- И по какъв начин това представлява интерес за Досиетата Х?
- Знаеш ли какво представлява ефектът на "Призрака от Ню Йорк"?
- Струва ми се познато, но не мога да се сетя.
- През 1926 година десетки хора напускат Ню Йорк, защото са убедени, че градът е нападнат от непозната сила. Макар те да не се познават, всички описват едно и също - гигантско призрачно същество, създадено сякаш от черен дим, което руши улици и сгради.
- Сега се сещам - каза Скъли. - Чела съм за това в "История на масовите халюцинации в Северна Америка".
- Да, но интересното е, че единствено хората, които са избягали от явлението при роднини далеч от Ню Йорк, си спомнят за него. Жителите на града нямат никакъв спомен за тези събития.
- Защото вероятно не са се случили - каза Скъли. - Свидетелите на призрака твърдят, че голяма част от града е била разрушена, но всъщност няма данни за каквито и да е щети.
- Скъли, покрай колко ремонта мина днес, за да дойдеш на работа?
- Какво значение има това? Не си спомням да съм минавала... А, всъщност една улица беше затворена и трябваше да обикалям. И все пак, какво значение има това?
- Искам да ти покажа, че до такава степен сме свикнали с ремонтите, че ги забравяме часове след като сме ги видели. Представи си колко по-обичайна гледка са ремонтите в Ню Йорк.
- Искаш да кажеш, че половината град е бил разрушен, но никой не е забелязал?
- Или са забравили.
Скъли погледна часовника си - времето напредваше бързо, а тя не беше направила това, за което дойде.
- Мълдър, имам среща със заместник директор Скинър след няколко минути, кажи ми по-бързо за какво става дума.
- Водата! По някакъв начин са отровили водата и са заличили спомените на цялото население на града, освен на тези, които са избягали надалеч и не са пили от нея.
- И смяташ, че същото се е случило с хората от лагера - отровили са водата им?
- Вероятно - за 72 години са доразвили технологията и сега могат много по-лесно да скриват спомените.
- И всичко това, само за да скрият някаква птица?
- Струва ми се, че птицата е само малка част от всичко, което крият. Все още не знам какво е то, но смятам да потърся още подобни случаи на масово забравяне. Така ще разбера какво точно се опитват да скрият.
Скъли въздъхна и каза:
- А мислил ли си, че е възможно да става дума за магьосници, които искат да скрият съществуването си и чрез магия пренастройват паметта на хората? Това би обяснило как разрушеният Ню Йорк се е възстановил като на магия.
- Не ставай смешна, Скъли - ти по-малко и от мен би допуснала съществуването на магия.
- Е, - каза жената, която всъщност не беше Скъли, - радвам се, че магьосниците са последната ти мисъл, но предположението ти за водата е прекалено близо до истината, за да го оставя така.
- Какво искаш да кажеш, Скъли?
- Името ми не е Скъли, а Франческа Грейвс и съм забравител към Магическия конгрес на САЩ.
Чак сега Мълдър забеляза, че косата на Скъли вече не е червена, а черна. И докато я гледаше лицето и започна да се променя, скулите ѝ се повдигнаха, носът се удължи леко и се заостри, а очите ѝ се разшириха. Пред него вече стоеше съвсем друга жена, поне с 30 сантименра по-висока от Скъли.
- Агент Мълдър, срещали сме се толкова много пъти и ми се иска да се познавахме при други обстоятелства. През живота си не съм срещала толкова интелигентен и отворен към свръхестественото човек, а работя с магьосници. Тъжно ми е, че за пореден път няма да ме помните.
Жената бръкна в чантата на Скъли и извади магическата си пръчка. Мълдър дори не посегна към пистолета си, който лежеше на бюрото пред него (Скъли често му напомняше, че това е против правилата на ФБР). Гледаше запленен магическата пръчка и беше възхитен от новия свят, който се разкриваше пред него уж за пръв път, но всъщност за пореден.
- Чакай - каза Мълдър. - Не заличавай паметта ми, искам да си спомням.
- Всеки път ме молиш за това, но няма как да стане. Съжалявам, Фокс.

Мълдър подостри добре молива и го хвърли нагоре. Той се заби сред останалите на тавана. Досието Х за птицедракона беше изчезнало, но Мълдър никога нямаше да си спомни за него.

____________________

Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

7 Хари Потър места, които задължително да посетите в Единбург

Защо Куини изостави Джейкъб, ако наистина го е обичала

Джоан Роулинг завърши сценария на Фантастични животни 3

Актьор от Хари Потър с представление в София

Чарли Уизли - 5 неща, които може да сте забравили

5 причини да прочетете сценария на Фантастични животни 2

Аврелий Дъмбълдор - кои са родителите му

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Добър преподавател ли е Минерва Макгонъгол

Възрастта на професор Макгонъгол от Фантастични животни