Хари Потър турнир №3: Произведение 6

Произведение 6
Досие № Х-421-354

От Спуки
Вселена извън Хари Потър: Досиетата Х

Агент Дейна Скъли си беше взела няколко дни отпуск, затова Мълдър много се изненада, когато партньорката му влезе в тесния им кабинет, който останалите агенти на ФБР по принцип избягваха. Моливът, който неуспешно беше опитал да забие при останалите на тавана, падна и почти извади окото му.
- Скъли, какво правиш тук - попита Милдър.
- Работя тук, Мълдър. Забравил ли?
- Нали каза, че искаш да си починеш няколко дни заради... - Мълдър не искаше да изрече думите, защото още не можеше да приеме, че партньорката му е болна от рак.
- Работата ще ми помогне да се разсея. Пък и чух някакви странни слухове за дракони в Мериленд и реших, че ще искаш да разследваме.
- Не е дракон, а е птица дракон. Вероятно липсващото звено е еволюцията на динозаврите. И да, първоначално проявих интерес, но вече няма какво да разследваме - единственият свидетел се отрече от показанията си и заяви, че си е измислил. Това обаче ми се струва по-интересно от самия дракон.
- Защото мислиш, че лъже - попита Скъли.
- Не лъже - отвърна Мълдър. - Просто не си спомня.
- Мисля, че срещата с огромна птица влечуго би била лесна за запомняне, нали?
- Не и ако някой изтрие паметта на свидетелите.
Скъли трепна и Мълдър предположи, че жената се сеща за своите липсващи спомени от времето, когато беше отвлечена от извънземни.
- Имам основания да смятам, че правителството на САЩ използва химикали, за да заличава спомените на хората още от времето на сухия режим - продължи с обяснението си Мълдър.
- Като в онзи филм, който излезе наскоро - попита Скъли, като имаше предвид филма "Мъже в черно".
- Как имаш време да ходиш на кино, след като всяка седмица се борим с различно свръхестествено същество, което побеждаваме и после никой не вярва, че наистина сме го срещнали, включително и ти?
- Понякога ми се иска да гледам истории за хора, които преживяват по-странни неща от нас двамата. Кажи ми още за тези химикали.
Мълдър само това и чакаше, веднага измъкна едно досие Х и започна да обяснява.
- Преди няколко нощи в полицията е постъпил сигнал, че странно същество се е повило в къмпинг в Мериленд, но когато полицията е пристигнала, всичко е изглеждало наред и никой не е можел да си спомни каквото и да е странно събитие, освен един мъж - именно той е подал сигнала. Мъжът твърдял, че същество - наполовина птица, наполовина гущер - е нападнало лагера им. Той е избягал и е отишъл да търси помощ, но като се е върнал, съществото било изчезнало, а в лагера имало непознати странно облечени хора, които разчиствали следите от птицата. Човекът се скрил наблизо и наблюдавал как непознатите се изпарявали във въздуха. Никой от останалите 13 души не помнел нито създанието, нито странните посетители.
- И днес този човек се е отрекъл от показанията си?
- Да, най-неочаквано заявил, че си е измислил всичко.
- И по какъв начин това представлява интерес за Досиетата Х?
- Знаеш ли какво представлява ефектът на "Призрака от Ню Йорк"?
- Струва ми се познато, но не мога да се сетя.
- През 1926 година десетки хора напускат Ню Йорк, защото са убедени, че градът е нападнат от непозната сила. Макар те да не се познават, всички описват едно и също - гигантско призрачно същество, създадено сякаш от черен дим, което руши улици и сгради.
- Сега се сещам - каза Скъли. - Чела съм за това в "История на масовите халюцинации в Северна Америка".
- Да, но интересното е, че единствено хората, които са избягали от явлението при роднини далеч от Ню Йорк, си спомнят за него. Жителите на града нямат никакъв спомен за тези събития.
- Защото вероятно не са се случили - каза Скъли. - Свидетелите на призрака твърдят, че голяма част от града е била разрушена, но всъщност няма данни за каквито и да е щети.
- Скъли, покрай колко ремонта мина днес, за да дойдеш на работа?
- Какво значение има това? Не си спомням да съм минавала... А, всъщност една улица беше затворена и трябваше да обикалям. И все пак, какво значение има това?
- Искам да ти покажа, че до такава степен сме свикнали с ремонтите, че ги забравяме часове след като сме ги видели. Представи си колко по-обичайна гледка са ремонтите в Ню Йорк.
- Искаш да кажеш, че половината град е бил разрушен, но никой не е забелязал?
- Или са забравили.
Скъли погледна часовника си - времето напредваше бързо, а тя не беше направила това, за което дойде.
- Мълдър, имам среща със заместник директор Скинър след няколко минути, кажи ми по-бързо за какво става дума.
- Водата! По някакъв начин са отровили водата и са заличили спомените на цялото население на града, освен на тези, които са избягали надалеч и не са пили от нея.
- И смяташ, че същото се е случило с хората от лагера - отровили са водата им?
- Вероятно - за 72 години са доразвили технологията и сега могат много по-лесно да скриват спомените.
- И всичко това, само за да скрият някаква птица?
- Струва ми се, че птицата е само малка част от всичко, което крият. Все още не знам какво е то, но смятам да потърся още подобни случаи на масово забравяне. Така ще разбера какво точно се опитват да скрият.
Скъли въздъхна и каза:
- А мислил ли си, че е възможно да става дума за магьосници, които искат да скрият съществуването си и чрез магия пренастройват паметта на хората? Това би обяснило как разрушеният Ню Йорк се е възстановил като на магия.
- Не ставай смешна, Скъли - ти по-малко и от мен би допуснала съществуването на магия.
- Е, - каза жената, която всъщност не беше Скъли, - радвам се, че магьосниците са последната ти мисъл, но предположението ти за водата е прекалено близо до истината, за да го оставя така.
- Какво искаш да кажеш, Скъли?
- Името ми не е Скъли, а Франческа Грейвс и съм забравител към Магическия конгрес на САЩ.
Чак сега Мълдър забеляза, че косата на Скъли вече не е червена, а черна. И докато я гледаше лицето и започна да се променя, скулите ѝ се повдигнаха, носът се удължи леко и се заостри, а очите ѝ се разшириха. Пред него вече стоеше съвсем друга жена, поне с 30 сантименра по-висока от Скъли.
- Агент Мълдър, срещали сме се толкова много пъти и ми се иска да се познавахме при други обстоятелства. През живота си не съм срещала толкова интелигентен и отворен към свръхестественото човек, а работя с магьосници. Тъжно ми е, че за пореден път няма да ме помните.
Жената бръкна в чантата на Скъли и извади магическата си пръчка. Мълдър дори не посегна към пистолета си, който лежеше на бюрото пред него (Скъли често му напомняше, че това е против правилата на ФБР). Гледаше запленен магическата пръчка и беше възхитен от новия свят, който се разкриваше пред него уж за пръв път, но всъщност за пореден.
- Чакай - каза Мълдър. - Не заличавай паметта ми, искам да си спомням.
- Всеки път ме молиш за това, но няма как да стане. Съжалявам, Фокс.

Мълдър подостри добре молива и го хвърли нагоре. Той се заби сред останалите на тавана. Досието Х за птицедракона беше изчезнало, но Мълдър никога нямаше да си спомни за него.

____________________

Ако искате да коментирате разказите и да гласувате в анкетата на читателите, присъединете се към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook.

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Невероятната история на Евана Линч

Герои от Хари Потър във Фантастични животни

Мистерията около съдбата на Лавендър Браун

Защо Волдемор не беше преследван като Гриндълуолд

Защо Снейп трябваше да убие Дъмбълдор

Имаше ли правосъдие за последователите на Волдемор

Коя е Евана Линч от филмите за Хари Потър

Имаше ли шанс Белатрикс Лестранж срещу Моли Уизли

Още за Нют във Фантастични животни 2 (СПОЙЛЕРИ!)

Защо Джини е най-подходящата жена за Хари Потър