Дж. К. Роулинг е "Хари Потър" и "Хари Потър" е Дж. К. Роулинг

През последните два месеца Хари Потър манията е под атака. Група хора, въобразяващи си, че единствено техните проблеми и единствено тяхното мнение имат значение, са погнали Джоан Роулинг. Не в това е проблемът, тъй като Роулинг е свикнала да бъде хулена. Лошото е, че тези хора са си поставили за цел не просто да вгорчат живота на писателката, но буквално да откраднат "Хари Потър" от нея. Една доста голяма група фенове са си внушили, че понеже са фенове, светът на "Хари Потър" им принадлежи и могат да изключат Джоан Роулинг от него. Още по-грозно стана, когато двата най-големи сайта за "Хари Потър" се обявиха срещу нея... но продължават да вземат пари от рекламодателите си и да използват творчеството на Роулинг.

Това обаче няма как да стане, защото макар Хогуортс да е отворен за всички магьосници, магическият свят принадлежи преди всичко на Джоан Роулинг - първата и най-голяма почитателка на "Хари Потър". И каквото и да твърдят транс активистите, не е възможно да отвориш "Хари Потър" и да не се сблъскаш с Джоан Роулинг на всяка страница и във всяко изречение.

Един свят, който беше неин, преди да стане наш

Преди Джоан Роулинг да публикува първата книга от поредицата и да въвлече света в едно от най-великите литературни приключения, първият и единствен обитател на замъка "Хогуортс" беше тя самата.

Със сигурност знаете, че Джоан Роулинг е измислила основната история още през 1990 г., по време на едно пътуване с влак. Това обаче се оказва и началото на един петгодишен период, в който младата жена се сблъсква с разочарование след разочарование. Същата година умира майка ѝ, тя заминава за Португалия, където е сама, омъжва се за човек, който се държи ужасно с нея, прибира се във Великобритания, където е самотна майка и разчита на социални помощи, за да отглежда дъщеря си.

И през цялото това време, само едно нещо я е крепяло - книгата, която е имала намерение да напише, но не е събирала смелост да започне. Във въображението си Джоан Роулинг е обикаляла коридорите на Хогуортс, години преди ние да влезем в замъка. Чертаела е картите си, правела е родословни дървета, рисувала е портрети на героите. Хогуортс е бил убежище за нея цели пет години и я е предпазвал в най-трудните мигове от живота ѝ.

Факт е, че именно ние, феновете, направихме Джоан Роулинг първия писател милиардер в историята. И въпреки това, тя не ни дължи нищо. Напротив, ние сме ѝ длъжници, защото въпреки всички пари, които сме дали и продължаваме да даваме, никога няма да можем да ѝ се отблагодарим истински, че сподели с нас света си, че ни покани в Хогуортс и че ни позволи да се приютим в убежището, което по-привилегировани хора от нея сега се опитват да окупират.

Джоан Роулинг е на всяка страница от "Хари Потър"

Глупаво е да си мислим, че каквато и да е част от този вълшебен свят можеше да съществува, ако Джоан Роулинг не беше автор на книгата.

Тя и нейният живот са на всяка страница. Като започнем от кориците, където освен нейното име намираме и името на баба ѝ (в инициала К.) и първите страници, където в посвещенията са имената на всички нейни близки хора, включително аз (макар и да не ме споменава по име, а само като "на теб, ако си останал с Хари чак до самия край").

После минаваме към самата история, в която виждаме важни части от живота ѝ - приятелчето ѝ с име Потър, Шон Харис, от когото е вдъхновен Рон, Стан и Ърни, които са кръстени на дядовците ѝ, Натали Макдоналд, с която Роулинг не е успяла да се срещне, преди да почине.

Писателката дори е успяла да вкара депресията си в книгата под формата на страховитите диментори.

Това са нейните емоции, нейните мисли, нейната същност. Ние сме само гости в дома на Роулинг и винаги трябва да сме ѝ благодарни, че го има и че я има самата нея.