10 причини да не си губим времето с Хари Потър

"Хари Потър" е най-успешната поредица на всички времена. Приходите от нея са толкова големи, че Джоан Роулинг стана първият милиардер, забогатял с писане.

Въпреки успехите си, книгата на Роулинг получава и много упреци за стила, историята и персонажите си. Щом четете този блог, очевидно сте фенове и сигурно няма да ви е приятно да прочетете следващите редове, съдържащи критики към поредицата, но ви препоръчвам да го направите.

1. "Хари Потър" е книга за деца

Феите, таласъмите и магическите пръчки принадлежат само на детската литература и фактът, че когато отидете на Хари Потър събитие, срещате предимно малчугани, го доказва. Ако една книга може да бъде четена от деца, вероятно тя трябва да бъде надрасната.

Ако мислите така, вероятно не осъзнавате, че книгите са строителният материал на интелекта. Или с други думи, няма пречка да харесвате "Хари Потър" И други книги. Това, че харесвате книгите на Роулинг, заедно с някои 10-годишни, не означава, че сте с интелекта на 10-годишни, както и това, че харесвате произведенията на Толстой, заедно с някой експерт по класическа руска литература, не ви прави експерт по класическа руска литература.

Джоан Роулинг е успяла да поднесе сериозни теми по достатъчно интересен и приятен начин, така че малките деца да разбират стремежа на Хари за добри оценки, а възрастните да разбират страха на Лупин от отговорност за семейство.

2. "Хари Потър" е успешен само заради рекламата

Историята, измислена от Роулинг, се е комерсиализирала дотолкова, че всичко в нея се е превърнало в продукт - шалчета, пръчки, бонбони, времевърти и т.н. Рекламата подхранва интереса, а интересът подхранва манията.

Ако мислите така, вероятно не познавате историята на романите за "Хари Потър". Започвайки, Роулинг няма по-голямо предимство от който и да е друг англоезичен автор. Няма средствата на някои автори на хитови поредици след нея - собствено издателство като родителите на Кристофър Паолини ("Ерагон") или подкрепата на мощната мормонска църква като леля Стефка ("Здрач").
Когато "Хари Потър" се превръща в световен литературен феномен, още дори ги няма филмите по книгата. Преди "Хари Потър" да привлече погледите на инвеститорите, Роулинг спечели сърцата на читателите.

През годините различни издателства опитаха многократно да създадат "новия Хари Потър" със средствата на маркетинга, но успехите винаги бяха краткотрайни и нова Джоан Роулинг така и не се появи.

3. Има по-добри книги от "Хари Потър"

По света има стотици велики книги, някои от които са променяли живота на отделни хора или на цели групи, за някои авторите са платили с живота си само защото са искали да кажат неудобни истини, други са оставили своя отпечатък в света и са станали неделима част от културата ни. Защо да си губим времето с "Хари Потър"?

Ако мислите така,  вероятно смятате, че има формула за определянето на литературната стойност на една книга. Това обаче не е математика, няма формули, няма правила и великите книги се раждат точно когато правилата се заобикалят.
Автори като Рей Бредбъри и Александър Дюма са изключително различни, но това не означава, че единият е по-добър от другия. Означава само, че са живели в различно време и са целяли различни неща с книгите си.
Роулинг успя да заплени милиони хора с писането си до степен интересът към книгите ѝ да се превърне в мания. Не виждам защо това да се смята за по-маловажен талант, а фактът, че няма друг автор, който да може да се мери с успеха на Роулинг, доказва, че тя е най-добрата в това отношение.

4. Джоан Роулинг не е Шекспир

Английската литература ни е дала много класици - Дикенс, Шекспир, Джеймс Джойс, чиито книги в много отношения превъзхождат "Хари Потър". Роулинг трябва да си знае мястото.

Ако мислите така, вероятно не знаете, че самият Шекспир, макар да се е радвал на огромен интерес от страна на публиката, е бил подлаган на жестока критика, а пиесите му са били считани за забавление на бедните и необразованите.

Само времето ще покаже каква роля е отредена на Роулинг в литературната история. Ще е пресилено да кажа, че един ден ще я споменаваме редом със Шекспир, но без съмнение мястото ѝ в пантеона на великите писатели е гарантирано, до автори като Астрид Линдгрен и Луис Карол.

5. Персонажите в Хари Потър са еднопластови

Волдемор е лош, Дъмбълдор е добър. Джоан Роулинг е разделила героите си на черни и бели и не е трудно да разберем кого трябва да подкрепяме.

Ако мислите така, вероятно сте разрешили най-големия дебат между феновете - герой ли е Сивиръс Снейп. В продължение на години феновете не знаеха дали да го обичат или да го мразят. Снейп ни демонстрира най-могъщата любов, но и най-силната омраза. Той символизира най-доброто и най-лошото у хората. Същото важи и за Дъмбълдор.

Мога да се съглася само за Волдемор, който е изцяло и абсолютно зло, но неговото значение в книгата е по-скоро алегорично и Роулинг съзнателно е искала да изгради такъв образ.

6. Историята в "Хари Потър" е повърхностна

"Хари Потър" разказва за деца, които ходят на училище. Историята няма по-голяма стойност от която и да е тийн мелодрама на Дисни.

Ако мислите така, вероятно не сте чели много внимателно. Историята в "Хари Потър" е представена от гледната точка на ученик, но разказва за кръвопролитна война, засегнала три поколения магьосници. Училището за магия е само фон на събитията и в последната част го виждаме едва в края, като сцена на решаващата битка във войната.

7. В "Хари Потър" няма логика и има противоречия

Сигурно се питате защо Хари не усети дневника на Риддъл у Джини, щом усещаше хоркруксите в последния филм и откъде се появи огледалото, през което ги наблюдаваше Абърфорд.

Ако е така, вероятно сте гледали само филмите. Много елементи и герои от историята са премахнати, а за някои от дупките дори не е направен опит да бъдат закърпени. Книгата ни представя много по-логична и задълбочена история.
Има и някои грешки, разбира се, но Роулинг се старае да ги поправя в по-късните издания или да обяснява противоречията чрез допълнителната информация в Pottermore.
Освен това - донякъде на шега, донякъде сериозно - в препрочитателския клуб често казваме, че в "Хари Потър" няма грешки, защото всяко разминаване може да бъде обяснено с магия.

8. Джоан Роулинг е плагиатствала

Много читатели, а и някои автори, са обвинявали Роулинг в плагиатство. Фенове на жанра смятат, че "Хогуортс" е вдъхновен от Невидимия университет на Тери Пратчет или от школата за магьосници на Урсула ле Гуин.

Ако и вие мислите, че авторката е крала идеите на други хора и това ви ядосва, трябва да знаете, че няма оригинални идеи. Всяко нещо в литературата е вдъхновено от друго, а художествената литература като цяло черпи елементи от реалния живот.

Без значение дали Роулинг се е вдъхновила от други писатели или не, нейният свят живее свой живот и стана алтернативна реалност. Днес повече читатели ще се сетят за "Хогуортс", когато четат книгите на Тери Пратчет или романите за Землемория, отколкото обратното.

9. Хари Потър е посредствено фентъзи

В сравнение със сложните светове на Толкин или на Дж. Р. Р. Мартин, света на Хари Потър изглежда като детска приказка и не се подчинява на основни правила на жанра.

Ако мислите така, вероятно харесвате епичните фентъзи саги, които до голяма степен копират "Властелинът на пръстените". И в това няма лошо, но не бива да осъждаме една книга само защото не прилича на друга.
Ако например харесвате "Колелото на времето" повече от "Хари Потър", това не значи, че "Хари Потър" е по-лоша книга, а че не ви дава това, което искате и което намирате в поредицата на Робърт Джордан.

10. Хари Потър вече не е популярен

Вече не виждаме Хари Потър в класациите за най-продавани книги на различните книжарници (не броим фенфикшъна на Джак Торн "Хари Потър и прокълнатото дете"). Днес имаме други хитове, други бестселъри.

Ако считате това за проблем, значи мястото ви не е сред нас, защото ние, макар да се интересуваме от съвременна, както и от класическа литература и често да обменяме мнения за книги, никога няма да забравим "Хари Потър".
Феновете на "Хари Потър" все още са много и все още са активни. Колко поредици книги могат да се похвалят с толкова силна подкрепа на феновете, повече от 10 години след края си? Колко книги имат активни фен клубове, които организират редовни срещи? Не са много!
"Хари Потър" може вече да не е златната мина, която беше преди години, но за феновете магията все още е жива и "Хогуортс" е редовна дестинация на литературните ни пътешествия, защото знаем, че замъкът винаги ще бъде там, за да ни посрещне у дома.

Заключение: Най-важната причина да не харесаш Хари Потър

Тук изброих 10 критики за "Хари Потър", които често може да чуете. Ако сте прочели статията, знаете, че аз не смятам нито една от тях за причина да спра да обичам книгата, да я препрочитам или да я дискутирам с останалите фенове.

Истината обаче е, че има още една причина някой да не харесва "Хари Потър" и тя е по-често срещана от всички останали - противниците на "Хари Потър" обикновено изобщо не са я чели. Защото когато веднъж прекрачиш бариерата на Перон 9 и 3/4 и видиш какво вълшебство е скрито там, никога няма да пожелаеш да се върнеш в света на мъгълите.

И ако някога се сблъскате с неразбирането на онези, които не са се возили на експрес "Хогуортс", спомнете си всички прекрасни мигове, които изживяхме в магическия свят. И най-важното - не позволявайте на мъгълите да ви тормозят!