Очилата в Хари Потър

Най-популярният елемент от образа на Хари Потър сред мъгълите не е мълниевидният му белег, както е сред магьосниците, а кръглите му очила. Те са толкова популярни, че всеки, който има подобни, е обречен да бъде наричан "Хари Потър". Това се интересува Пресито Х., която ми зададе въпрос за очилата в книгата.

Очилата в поредицата на Джоан Роулинг повдигат толкова много въпроси, че може би трябваше да ги включа в поредицата си мистерии в Хари Потър. Ето какво знаем и какво можем да предположим.

Могат ли магьосниците да лекуват очите си

Мъгълите вече разполагат със средства да коригират зрението си и е странно, че магьосниците, за които лечението на повечето заболявания е въпрос на минути, не са открили начин да правят същото. Но това е най-логичното заключение, като се има предвид, че могъщи магьосници като Дъмбълдор и Макгонъгол носят очила. Или може би просто не искат?

Искат ли магьосниците да лекуват очите си

Сигурно си мислите, че няма човек, който да не би искал да оправи зрението си, ако има възможност. Според мен обаче, след като толкова много магьосници предпочитат да носят очила, вместо да се излекуват, може би има причина да не искат.

Ние знаем само за един човек, който е предприел някакви мерки, за да подобри зрението си - Аластор Муди, който има магическо око и може да вижда през предмети. Но Муди е и един от най-смелите магьосници в историята, възможно е коригирането на зрението и изобщо използването на магия върху очите, да е много опасно и повечето вълшебници да не смятат, че рискът си заслужава.

Очи, очила и душа

Чували сте, че очите са прозорец към душата и според мен магьосниците също знаят този израз и вярват в него напълно. Това, като повечето неща, които пиша в тази статия, е само теория, но според мен обяснява отказа на повечето запознати с магията да се подложат на някаква процедура.

Когато Волдемор започва да разделя душата си на части, очите му се променят и стават червени. Зоомаговете пък запазват формата на очилата си, когато се превръщат в животни - сякаш очилата са част от самата им същност. Същото е и с професор Бинс, който дори след смъртта си, продължава да носи призрачни очила.

Още нещо интересно е, че при магьосниците, за разлика от мъгълите, диоптърът изглежда не се променя. Логично е за седемте години, в които следихме живота на Хари Потър, да му се беше наложило да смени очилата си поне няколко пъти, но това не се случи нито веднъж.

Проблемът с многоликовата отвара

Моята теория за връзката между душата и очите има един сериозен недостатък - многоликовата отвара.
Когато Хари прие образа на Гойл, очилата вече не му бяха нужни, защото Гойл имаше добро зрение. Барти Крауч пък стана Муди и успя да вземе магическото му око. Ако има връзка между очите и душата, логично е Хари да запази зрението си, а Крауч да не може да използва окото.

Обяснение

Естествено, имам обяснение и за това. Според мен връзката между зрението и душата се запазва - очите на Хари, докато е в тялото на Гойл, са очите на Гойл и са свързани с душата на Гойл, която е в оригиналното му тяло. Именно затова многоликовата отвара не може да се използва, ако човекът, в когото се преобразяваш, е мъртъв.

Пак повтарям, че всичко това са само теории!

Защо Джоан Роулинг е решила да даде очила на Хари Потър

Накрая ще изляза от сферата на предположенията и ще ви кажа нещо, което знаем със сигурност - защо авторката на книгите е избрала главният герой да бъде очилат.

Роулинг обясни, че ѝ е писнало от книги и филми, в които персонажът с очила е умният помощник или пък зубрачът в училище. Искала е нейният герой да е по-скоро човек на действието, а не на ума - истински герой и търсач на приключения, който обаче да носи очила.
Не всички са били съгласни с решението ѝ, защото са смятали, че децата няма да искат да четат книга за герой с очила. Роулинг обаче е държала на своето и в крайна сметка очилатият Хари е бил приет.

Смешното е, че в играта Harry Potter: Hogwarts Mystery пак имаме само един очилат персонаж (ако искате вашият герой да носи очила, трябва да платите доста камъчета) и той (или тя) е зубрачът Роуан. Явно Роулинг не е имала достатъчно власт в създаването на играта, за да предотврати това клише.