Как Луна предсказа финала на Хари Потър
Джоан Роулинг е истински майстор по отношение на скрити подсказки за нещата, които предстоят да се случат. В цялата история за Хари Потър могат да се намерят следи за следващите книги, които човек разбира само когато препрочита (затова вече 8 години се занимавам с клуб за препрочитане на "Хари Потър"), но малко следи са толкова гениални и красиви както тази, че родителите на Хари ще се завърнат, поне за малко, от света на мъртвите.
Въпросната препратка е в последната глава на "Хари Потър и орденът на феникса". Момчето е съкрушено от загубата на Сириус Блек и търси начин да го върне или да се свърже с него - първо с огледалото (браво бе, Хари - ако се беше сетил по-рано за него, Сириус нямаше да умре), после с помощта на Почтибезглавия Ник, който обаче му казва, че няма никакъв шанс Сириус да избере да остане на земята като призрак.
Докато върви по коридора, изгубил всяка надежда, Хари среща Луна Лъвгуд, която търси загубените си вещи. Двамата започват да разговарят за мъртвите си роднини и Луна е убедена, че отново ще види майка си Пандора, но Хари не е толкова сигурен, макар да е чул (само той и Луна) гласовете зад завесата.
И тогава, след като отхвърля предложението му да ѝ помогне за вещите, Луна казва: "Смятам да сляза долу, да си хапна от пудинга и да изчакам те сами да се появят… накрая винаги става така…", като има предвид вещите си, но цялата структура на сцената подсказва, че авторката намеква за завръщането на мъртвите.
В края на историята, в най-любимата ми глава от цялата поредица ("Отново гората"), когато Хари се примирява със смъртта, те наистина се появяват - Джеймс, Лили, Ремус и разбира се Сириус.
Заради тази и няколко други сцени, за мен Луна винаги ще бъде един от най-прекрасните и мистични образи и една от причините толкова да обичам "Хари Потър".
Въпросната препратка е в последната глава на "Хари Потър и орденът на феникса". Момчето е съкрушено от загубата на Сириус Блек и търси начин да го върне или да се свърже с него - първо с огледалото (браво бе, Хари - ако се беше сетил по-рано за него, Сириус нямаше да умре), после с помощта на Почтибезглавия Ник, който обаче му казва, че няма никакъв шанс Сириус да избере да остане на земята като призрак.
Докато върви по коридора, изгубил всяка надежда, Хари среща Луна Лъвгуд, която търси загубените си вещи. Двамата започват да разговарят за мъртвите си роднини и Луна е убедена, че отново ще види майка си Пандора, но Хари не е толкова сигурен, макар да е чул (само той и Луна) гласовете зад завесата.
И тогава, след като отхвърля предложението му да ѝ помогне за вещите, Луна казва: "Смятам да сляза долу, да си хапна от пудинга и да изчакам те сами да се появят… накрая винаги става така…", като има предвид вещите си, но цялата структура на сцената подсказва, че авторката намеква за завръщането на мъртвите.
В края на историята, в най-любимата ми глава от цялата поредица ("Отново гората"), когато Хари се примирява със смъртта, те наистина се появяват - Джеймс, Лили, Ремус и разбира се Сириус.
Заради тази и няколко други сцени, за мен Луна винаги ще бъде един от най-прекрасните и мистични образи и една от причините толкова да обичам "Хари Потър".
Не знам дали някъде не беше засягъл темата, но Луна е едно от децата подложено на системен тормоз от съочениците си.
ОтговорИзтриване