Хари Потър турнир №4: Произведение 8

Произведение 8

Завръщане

От Т.

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

1 Септември 1991

1.     Макгонъгол
Вървейки леко задъхано към другия край на залата, с отмерена крачка и една идея по-бавно от обикновено, за да е сигурна, че стойката й ще излъчва увереност и авторитет, проф. Макгонъгол бе впрегнала всяка частица от волята си, за да изглежда все едно нищо особено не се случва – първи учебен ден като всички други. Точно така! Само че...
Видях го, беше сред другите първокурсниц, оглеждаше се и не знаеше дали не сънува всъщност, горкия... Мерлин, какво направихме? Беше се готвила за този момент, очаквала го беше с трепет цели десет години, страхувала се беше от него и ето, че се оказа тотално неподготвена. Това бе един от малкото моменти в дългогодишната й кариера на преподавател, в който проф. Макгонъгол се чувстваше безпомощна. За момент едва се спрях да не отида да го прегърна. Изглеждаше ужасяващо недохранен и изплашен... Стига, всичко е наред щом детето е вече на територията на Хогуортс! Първо трябва да свърша най-важното  - работата!!! Време бе да изпълни задържението си преди да даде думата на Директора и да заеме мястото си зад масата на учителите. Тогава вече всичко щеше да е приключило, Съдбата щеше да се е произнесла.  
Когато Проф. Макгонъгол постави столчето на средата на земята, сложи върху него Разпределителната шапка, а с другата си ръка повдигна списъка с имената на първокурсници сърцето й препускаше лудо, буквите изглеждаха опасно размазани върху хартията. Добре че ги знаеше наизуст! Не че жена като нея – силна, изявена магьосница, един от тримата регистрирани зоомагове за последния един век, с успешна кариера на преподавател и ръководител на дом Грифиндор в Хогуортс, строга и изключително взискателна към учениците си, всяваща респект и уважение, би си позволила да покаже с нещо, че й се вие свят от напрежение и нямаше търпение да види какво ще каже Разпределителната шапка за Хари. ФФФФФ, спокойно, така. Започваме:
- Когато извикам имената ви, ще си слагате шапката и ще сядате на табуретката, за да бъдете разпределени.   
Дотук добре. Сега само чакаме да му дойде реда. Фффффффф Абът, Ханна!... Олеле, ето го поредният Уизли в далечината.... Ох, дано само да не е като близнаците!!! Нищо не..... Боунс, Сюзън!.... Нищо не може да се сравни с близнаците, толкова безсънни нощи в болничното крило,  наказания, разправии с Филч, оправдания, поща по никое време до родителите... Бут, Тери!.... Още от първата вечер, не спряха да правят бели. Горката Моли, не знам как издържа. .....Брокълхърст, Манди!...  
Докато дойде ред на Хари мина известно време, напрежението растеше. След толкова години опит, проф. Макгонъгол можеше по външен вид и по фамилното име да прецени в кой дом ще отиде детето преди да сложи Разпределителната шапка, като винаги се опитваше да познае предварително и да се гордее с процента познати деца. Разбира се, има изненади. И тогава е най-интересно, но понякога и трагично за семейството. Все се сещам за големият син на Блек. За момент си представи как единственото дете на семейство Малфой, чиято коса се белееше пред нея измежду групичката първокурсници, отива не в Слидерин, а в Хафълпаф и нещо приличащо на усмивка пробегна по лицето й. Ето го, следващият е:
- Потър, Хари! .....Каква тишина, Мерли! Ще полудея! Какво се случва, защо отнема толкова време! Дъмбълдор ме предупреждаваше... ами сега, ако не дойде при мен в Грифиндор!?!??!?!?! ФФФФФ въздух! Така, всеки момент.... ще отиде в Слидерин, какво нещастие. Да го отстъпя на Сивиръс...Сивиръс.... не, не е възможно да сме чакали единадесет години синът на Лили и Джеймс......НЕ СЕГА! После ще мисля за тях, само когато си сама мислиш за тях. КАКВО СТАВА? Защо се бави Шапката? Годрик, дано е при нас, дано си дойде у дома след толкова години...

- ГРИФИНДОР!

..........................................................................................................................................Слава на Мерлин! 

***

2.     Снейп

Всеки момен ще се появи малкият сополанко и ще разпръсне величие около себе си. Като баща си, същия. Всички знаят името му. Ще повърна! Той сигурно още не знае, че е известен, но съвсем скоро ще разбере и тогава ще разгърне целият си потенциал на пихтиест червей. Не мога да повярвам, че трябва да изтърпя подобно унижение – да преподавам на сина на онова нищожество Потър. Интересно ми е как излежда – най-вероятно ще видя младата версия на Джеймс Потър. Пу! Сега се обръщам, поглеждам го и да се приключва с първоначалната гадост! Добре, след малко. Още мъничко...
Изкарах единадесет години без нея, но още я виждам пред себе си винаги щом затворя очи. Най-красивите очи на света ме гледат – гмурват се дълбоко в душата ми и всичките ми тайни са разкрити. Въпреки всичко оцелях, не се разпаднах веднага, стана постепенно, давам си отлично сметка. Може да съм гадняр, но не съм идиот! Виж Потър – той беше идиот! Не можа да я ПРЕДПАЗИ! И аз не можах!!!!!!........ Отдавна не съм мъжът, който бях. И никога не станах мъжът, който исках да бъда – нейният съпруг. Единствената мечта, която имах, която все още имам, не се сбъдна. Жалък съм, съзнавам го... Аз, който никога не съм могъл да търпя деца, бях подслонен тук, като жалък преподавател по отвари. Унижението подхранва самосъжалението ми ежедневно, заедно с омразата към всяко живо същество. 
Сивиръс Снейп потръпна леко. Защо му трябваше сега да се размеква в мислите си. За това, което изразяваше лицето му нямаше какво да се притеснява – не се беше усмихвал искрено от моментите, когато тя бе още жива и се срещнеха из училището. Лили беше единственото същество, което заслужаваше усмивките му, и най-вече – единствената, която можеше да ги предизвика. След нея всичко беше прах. Събра кураж и вдигна очи към събралата се пред Разпределителната шапка малка групичка първокурсници.
...но сега този блян ще бъде прекъсван от неговото седем годишно присъствие тук. Ето го там, не знае накъде да гледа. Страхливец е, вижда се веднага! И баща му беше страхливец! Само аз го виждах, всички го о-бо-жа-ва-ха! Сега това недоразумение ще бъде разпределено и, имайки в предвид моя ФЕНОМЕНАЛЕН късмет, ще дойде в Слидерин. При мен! Чудесно! Директорът ще настоява да му помагам, миличкото сираче, да го напътствам и най-вече (възмутително!!!), да го предпазвам от околния свят. Скандално! Аз, Сивиръс Снейп, да гледам някое перце да не нарани това ла.....
Професор Снейп се обърна бавно, без да придаде на лицето си каквато и да била емоция и го затърси с поглед в тълпата първокурсници. Не видя нищо друго освен чифт зелени очи, които не бе виждал от цели десет години.

***



3.     Хагрид

Не мога да гледам, просто! Виж го милия.......ЗАЩО СТАНА ТАКА????? За сичко аз съм виновен! Не трябваше да оставяме детето само с онез мъгъли..... не мога да го понеса! Изминаха десет години, МИЛИЧКОТО СИРАЧЕ! А толкоздобри родители имаше! Трябваше тук да го донеса веднага, щом го измъкнах от оназкъща, ма нали Дъмбълдор ми беше дал задача...

Пазачът на дивеча се размърда непохватно на стола си на Височайшата маса. Никога не се почувства удобно на това място и това е. Искаше му се церемонията да е приключила и той да си е отишъл в неговата си къщичка, у дома.

Сега ще отиде в Грифиндор, сигурен съм, там дето му е мястото! При професорката, да го научи на ‘сичко дето има да се знае за магията! Ама много е строга, катме погледне само и ми спира кръвта....уф! Ей сега Шапката ше каже ГРИФИНДОР и всичко ше е наред вече! Няма повече да се притесняаме къде е, жив ли е и дали го хранят онезДърсли. А Дъмбълдор все ме успокояваше: там трябва да е Хари, не се притеснявай, Хагрид, всичко е наред! А щом катДъмбълдор така е казал, значи така е! Сега кат си е при нас тука ще се хапва хубаво всеки ден, и аз ще му пращам, да се знае, че детето е нахранено добре и нищо не му липсва! И само някой да посмее да му направи нещо лошо, ше си има раота с Хагрид!!!

***

4.     Дъмбълдор

Директорът седеше на почетното място на Височайшата маса. Излъчваше аристократичност, мъдрост и безкрайно спокойствие, но едният му крак леко потреперваше. Разпределителната церемония започна.
- Когато извикам имената ви, ще си слагате шапката и ще сядате на табуретката, за да бъдете разпределени.  
Ами ако планът не пропаботи? Толкова години търпение и тревоги, а сега за броени минути всичко може да се провали. Ако момчето отиде в неподходящ дом, това ще е краят. Напътствията, които трябва да получи, за да извърви пътя на Съдбата си, той няма да получи другаде, освен в Грифиндор. Минерва от десет години повтаря, че детето трябва да отиде при нея и никъде другаде! От този момент започваме да градим края. Подготовката на момчето е от изключителна важност. Плановете имат приятната наклонност да се получават, винаги така става. Жертвите тук ще са много – никой не знае колко още.
- Потър, Хари!
Задачата, която ще изпълним заедно със Сивиръс и Минерва, лежи в бъдещето, като успехът или провалът й ще засегнат както магьосничестоко, така и мъгълското общество. Процесът е необратим!
В очакване на присъдата на Разпределителната шапка професор Дъмбълдор бе задържал дъха си дълго време. Сега е момента! Отне много време, но така и очаквах. Това не е обикновен магьосник, ясно ми беше, че Шапката ще се забави. Като се има в предвид коя пръчка го е избрала при Оливандър.... Всеки момент ще стане ясно, но каквото и да се случи трябва да се реагира на секундата. Прекалено много съдби се решават в тази минута....
- ГРИФИНДОР!
Слава на Мерлин!
***
Когато най-накрая се присъедини към масата на Грифиндор, Хари усети топлота и уют, каквито никога пради не бяха го загръщали така приятно. Беше се завърнал на място, за чието съществуване не знаеше до преди броени часове, но определено се чувстваше сякаш е живял тук винаги. Тук принадлежеше! Тук, в Хогуортс. Топлота се разля по тялото му. Имаше любов навсякъде около себе си, но той още даже нямаше представа точно колко! Да можеха родителите му да го видят сега. Да можеше и той да ги види...  
____________________

Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. Някакми се струват преувеличени рекациите във вътрешните монолози. А и съвърс чак пък толкова да се съжалява...

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотен разказ!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Популярни публикации от този блог

Невероятната история на Евана Линч

Герои от Хари Потър във Фантастични животни

Мистерията около съдбата на Лавендър Браун

Защо Волдемор не беше преследван като Гриндълуолд

Имаше ли правосъдие за последователите на Волдемор

Защо Снейп трябваше да убие Дъмбълдор

Коя е Евана Линч от филмите за Хари Потър

Защо Джини е най-подходящата жена за Хари Потър

Още за Нют във Фантастични животни 2 (СПОЙЛЕРИ!)

Подробности за Престъпленията на Гринделвалд (СПОЙЛЕРИ!)