Хари Потър турнир №4: Произведение 7

Произведение 7
Нещата, които губим... 

от Любомира Стоянова - Мел

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Краката на Ари се плъзгаха по мокрото дърво, а ръцете му вече отмаляваха от усилието да се задържи. Долу стояха и размахваха юмруци Бернард Конъли и неговата групичка. Този път май нямаше да се измъкне.
- Само да ни паднеш! - извика Дънгъс Мълигън и хвърли нещо по него.
„Защо точно аз?“ - простена Ари и трепна, когато жълъдът изчатка току до главата му. - „Не е честно!“
- Слизай долу, тролите те взели! - прогърмя и гласът на Бернард. - Иначе ще те смъкнем с акцио!
- Само че не можете – извика Ари и отчаяно стисна клона, на който висеше. - Не можете да използвате магия извън училище! Забранено е!
- Забранено било! Тук няма кой да види! - сопна му се Дънгъс. - Ще те смъкнем като едното нищо и после така ще те затрупаме с проклятия, че няма да се познаеш!
Ари се надяваше да блъфират. Нали нямаше как да говорят сериозно?
Бузата му се триеше в дънера на дървото и той усещаше неприятната му грапавина. Ох, защо не беше като всички останали? Ако можеше да прави магии, другите деца щяха да си играят с него, вместо да го преследват. Мразеше ги с цялото си сърце.
И тъпия им замък. „Свинска брадавица“. Даже името му звучеше гнусно. Сигурно по цял ден се бутаха в прашни и стаички и дишаха изпарения. Затова бяха такива.
И все пак... Ако можеше да прави магии, Ари също щеше да ходи там. И може би нямаше да е толкова прашно и гнусно. Може би щеше...
- Донесох метлите – долетя отдолу гласът на Грег Бокърти. - Дайте да го пипнем!
Сърцето на Ари прескочи един удар и той усети как се вледенява. Отдолу се чу боричкане („Сигурно избират кой на коя метла да се качи“), трополене („Засилват се по тревата“) и победоносни викове.
Ари стисна очи и зачака насила да го отлепят от ствола. Предчувстваше грубите ръце на другите момчета, летенето надолу и удара със земята. И в следващия момент отнякъде проехтя гневен глас:
- Карпе Ретрактум!
Ари отвори очи. Ръката на Грег Бокърти трепереше, протегната на няколко инча от него, а тялото му беше обвито с нещо ярко и блестящо. Ари проследи сияещите нишки надолу и надолу, погледът му мина покрай Бернард и Дънгъс, които се съпротивляваха на същото ефирно въже, и стигна чак до пръчката на една разлютена старица.
- Десендо! - извика тя и рязко прекъсна връзката.
Трите метли се понесоха надолу, а с тях и пищящите момчета. Точно преди да се ударят в земята, вещицата пак ги издигна нагоре и ги разтърси във въздуха.
- Не ви ли е срам? - викаше тя. - Трима на един, при това по-малък! Какво, чувствате се по-силни, защото не може да ви отвърне? Я по-добре се заяждайте с някой от вашия калибър!
Тя ги тресна в земята и преди да успеят да направят каквото и да било, им хвърли по едно-две проклятия. Големи червени пъпки избиха по кожата на Бернард и той посегна да се почеше, но вместо това изкрещя. Пръстите му бяха изчезнали. Дънгъс и Грег тръгнаха да му помагат, но се препънаха в новопоявилите се на мястото на краката им пипала. И като за капак, в този момент трите метли започнаха да ги хапят по задниците.
Момчетата се втурнаха към селото, хлипайки.
- Унгардиум Левиоза – каза вещицата и Ари усети как лекичко се откача от клона и се спуска на земята.
Спасителката му беше дребна и сбръчкана жена, облечена изцяло в черно. Косата ѝ стърчеше на всички посоки, сякаш току-що я е ударила мълния, а очите ѝ все още святкаха гневно.
- Да се държат така! - мърмореше тя и събираше разпилените край себе си жълъди. - Гнусни плужеци! Да, в плужеци трябваше да ги превърна, не да си играя на добричка. Ти как си, малкият?
Ари избърса нос и измънка, че е добре.
- Не трябва да ги оставяш да си правят каквото си искат – продължи старицата. - Те така ще свикнат и ще станат отвратителни хора. Децата трябва да се държат под строй. Ако трябва, и с пръчката.
- Ама аз съм... - започна Ари и спря, смутен.
- Какво, безмощен? Е, и? Сума ти хора са безмощни, но се справят и с живота, и с побойници като тия – тя кимна в посоката, в която бяха избягали другите момчета. - Чувал ли си за Ангъс Бюканън? Нито една магическа жилка, ама какъв талант само!

***

Аргус Филч, пазач на замъка Хогуортс, излезе по пътечката от Хогсмийд и спря, загледан в издигащото се в далечината училище. Последните лъчи на залязващото слънце позлатяваха върха на Астрономическата кула, а всичко друго тънеше в синкав полумрак. Няколко метли кръжаха над куидичното игрище за късна вечерна тренировка и той си напомни да ги причака после, за да не нанесат кал в Голямата зала.
Както си стоеше там, насред пътя, изведнъж усети парене в очите. Стисна юмруци и замига яростно.
Днес бяха погребали госпожа Норис.
Вещицата изрично беше настояла да присъства на службата и той нямаше как да пренебрегне последното ѝ желание. И ето че, след цели 11 години, той се беше завърнал у дома. Едновремешните му мъчители също бяха там. Грег Бокърти беше поел семейния бизнес с производството на метли, Дънгъс Мълигън беше станал кръчмар, а Бернард Конъли се грижеше за совите в близкия пощенски клон. Поздравиха го, поприказваха. Държаха се учудващо човешки. Явно някогашния урок на госпожа Норис беше подействал и от тях все пак не бяха излезли отвратителни хора.
Тя му беше оставила писмо. Внуците ѝ му го  връчиха след погребението. Като повечето магьосници, те все още избягваха да го гледат в очите, но и те не смееха да нарушат волята на старата вещица. Сигурно не можеха да си представят защо баба им се беше занимавала толкова години с един безмощен. Защо се беше грижила за него, бе го обучавала и му беше намерила работа в Хогуортс. Никой друг не го третираше по този начин, като равен.
Една буца заседна в гърлото му. Той вдигна разтрепераната си ръка, за да погледне писмото. Буквите заподскачаха пред очите му, но той толкова пъти го беше чел във влака, че вече го знаеше почти наизуст.

„Скъпи Ари,
Да, знам, че си възрастен и отдавна вече си „Аргус“, но позволи на старицата да те нарича така, както те познаваше преди толкова години.
Все още си спомням онова хлапе, което висеше със сополив нос от клоните на стария дъб. Детето, което хлипаше и трепереше, и много искаше да отиде в Хогуортс, макар да не си го признаваше.
И ето, че вече е там. 11 години! Всички го познават, всички го зачитат. И това няма нищо общо умението му да прави магии.
Сигурна съм, че и до ден днешен ти се случва да се колебаеш, да не си сигурен в себе си, да се срамуваш. Когато чуеш хихикането по коридора зад себе си и разбереш, че си пропуснал някое нарушение. Когато този ужасен полтъргайст, за който ми писа, се появи и започне да прави поразии из току-що изчистените коридори. Когато директорът пренебрегне поредната ти идея за превъзпитаване на малките наглеци.
Но дори да се почувстваш неуверен, ти СИ в Хогуортс. ТВОЯ Хогуортс! Ти сбъдна мечтата си, със СВОИТЕ усилия, със СВОЯТА упоритост и старание. Никога не го забравяй!
Не забравяй, че и аз винаги ще съм с теб. Не смей да не даваш всичко от себе си! Ще те наблюдавам и ще следя. Нямаш оправдание да не си най-добрият пазач, който това училище някога е виждало!
И помни – това, че си безмощен, не означава, че си безпомощен.
Твоя,
Джелемина М. Норис“

Аргус отново замига учестено. Госпожа Норис винаги знаеше както да каже, за да го накара да...
Вече беше почти в замъка, когато до слуха му долетя ужасно съскане, последвано от силен вой. Не беше куче или вълк, мислеше си той, докато бързаше нататък. Приличаше малко и на човешки крясък. Може би някой е попаднал на Плашещата върба?
Краката му го отведоха на сумрачна полянка край крепостната стена. В подножието на едно дърво беше настръхнала малка топка косми и фучеше така, сякаш от това зависеше животът ѝ. От най-ниските клони на дървото висяха два чифта крака в ученически униформи.
- Остави ни намира! - измрънка момчешки глас от короната на дървото. - Нищо не сме ти наравили!
- Казах ти, че не трябва да излизаме след вечеря! - проплака момичешки. - Но ти каза, че Филч го няма и може...
Аргус потри ръце. Значи така, а? Филч го нямало и можело. След бърза разходка до кабинета на професор Макгонъгол, двете влюбени птички щяха да търкат пода на тоалетните в продължение на дни!
След като се справи с нарушителите, Аргус се върна на полянката да потърси животинчето, което му ги беше показало. Оказа се малко коте, свито в корените на същото онова дърво. Аргус го приближи и то, вместо да му захъска, протегна муцунка и я отърка в ръката му.
- От тези хлапета ще излязат отвратителни хора, ако не ги държим под строй – каза пазачът на замъка Хогуортс. - Нали така... госпожо Норис?

Юли, 2018
____________________

Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. Не виждам къде точно е условието на турнира, но определено този разказ е най-добрия до сега. Бих казал, че много по добър дори от прокълнатото дете.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Условието е спазено напълно. Никъде не е казано, че трябва да присъства въпросният цитат: "авторите сами избират дали да я ползват като заглавие или реплика, дали просто да я използват за вдъхновение за случващото се в разказа... каквото решат"
      Тук част от цитата е използвам като заглавие, а историята разказва за нещо, което някой е загубил (възрастната жена) и което се е върнало при него по неочакван начин (котката).

      Изтриване
  2. Страхотно произведение! А условието е изпълнено брилянтно! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  3. Най-добрия разказ браво на Мел. даже още в началото реих че тоя Ари страшно ми прилича на филч, а то се оказа че е същия. Може би втори разкъз където условието е изпълнено без да е чак толкова очевидно. Явно и тоя път няма се класирам в тройката =)))))

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесен разказ! Поздравления, Мел!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Творчески турнир №5: Произведение 5

12-те най-силни жени в Хари Потър

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

Кориците на "Хари Потър" по света

Защо "Фантастични животни 3" не ме радва, а ме плаши

Прокълнатото дете и още 6 начина да се върнем в Хогуортс

Pottermore: Дурмщранг

Корицата на сценария за Престъпленията на Гринделвалд