Творчески турнир №6: Произведение 6

Произведение 6

от Клеър М.

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Една безкрайна пътека криволичеща през гората. Зловещи дървета се извисяваха покрай нея, а малките финни листенца капеха по калния път и всичко съвършено в тях изчезваше. Сякаш това беше една искрена картина от живота визуализирана в един есенен пейзаж- нещото което смяташ за перфектно може да бъде превърнато в нещо толкова грозно само с една дума, с една истина. Сякаш тишината на гората говореше, шепнеше разни думи, а момичето тичаше по пътеката и се опитваше да избяга от тях. Впрягаше всичките си усилия да се скрие от истината или просто не можеше да я приеме и не искаше дори да я чува. В този момент пътеката свършваше на върха на една скала и отдолу зееше бездънна яма. От дъното й също се чуваше глас, съскащ и пронизващ сърцето на малкото момиче- Ти никога няма да си една от никога, никога, никога... Думите отекваха в съзнанието на детето, объркваха го и го задушаваха. В един момент тя не издържаше, всичко това я побъркваше и тя скочи. Чуха се само писъци... Клеър се събуди. Дишаше учестено, а сърцето й биеше лудо. Пулсът отекваше в ушите й. Беше се изпотила. Бистри капчици се стичаха по челото й. Едно момиче седеше на ръба на леглото й и й заговори спокойно с меден глас:
- Споконо Клеър било е просто сън. В безопасност си.
- Беше различно този път, Мегън. Видях му края.
- Ще ми разкажеш, но първо се успокой. Искаш ли чаша вода?
- Да.
Мегън й подаде една чаша студена вода а Клеър я пое с тънките си треперещи пръсти. Всички се чудеха как не можеше да свири на пияно като пръстите й бяха дълги и изваяни като на пианистка. Тя изпи чашата на няколко големи глътки, пое си дълбоко въздух и започна да разказва.
- Никога не си сънувала края на съня си. Дали е свързано с вашите? Може би това, че разбра истината за баща ти, те е разтревожило и сега те преследва и в сънищата ти.
- Но беше толкова истинско. Щом нито баща ми, нито майка ми са магьосници, как съм попаднала тук? Как съм минала през перона и изобщо откъде са ми се появили способностите.
- Може да намериш отговор в библиотеката. Защо не потърсиш повече информация за мъгълите и може да изскочи нещо.
- Права си- отговори Клеър и очите й блеснаха от вълнение. Разбира се че в библиотеката ще намерим нещо.
- Сега ще си лягам, а пък утре ще ти помогна с проучването. Лека нощ.
Клеър нямаше как да дочака утрото. Щом приятелката й заспа, тихичко се измъкна изпод завивките и се отправи към библиотеката. Оглеждаше се да не я види някой. За нейн късмет стигна благополучно до библиотеката без да бъде забелязана.
Това място й беше едно от любимите във Хогуортс - толкова много книги, които чакат да бъдат прочетени и разгледани. Толкова мистерии се крият измежду тези безбройни рафтове че чак се усеща тайнствеността във въздуха. Въпреки че стаята беше огромна, тя се чувстваше уютно и у дома си. Щеше да й отнеме твърде много време, докато намери книгите за немаговете, затова просто каза ясно и отчетливо:
- Книги за мъгъли.
И в този момент една книга полетя от един висок рафт, застана в ръцете й и се отвори на 322 страница. Момичето със русите къдрици седна на едно кресло. Книгата, която държеше в ръцете си се казваше “Откровенията на един мъгъл”. В нея една писателка на име Голдън Джи разказваше за своите емоции и мечти, за разочарованията и всичко което я кара да пише. Самата тя е мечтала да попадне в една вълшебна приказка, където ще е главната героиня, където ще я забележат, но на 17 години е разбрала, че всичко това, което е мечтала може да стане реалност. И тя е открила тази вълшебна реалност в книгите и в писането. Смята, че всичко това, което изпитваме е магия и ние трябва просто да я отключим и нейната магическа пръчица е химикалката, а вълшебството са нейното въображение и мечти. Клеър беше доста заинтригувана от четивото си и откри самата себе си в един от разказите на Голдън Джи:

"Есен. Топла завивка, голяма чаша ментов чай, меки пухкави чорапки, удобно кресло и дебел бестселър на масичката до него. Ехх каква идилия...чакайте че се размечтах. Та така... да продължаваме- Ааа... до къде бяхме, а... да дългото среднощно четене на лампа и разходки рано сутрин по алеята. Това е чара на есента- променлива, непредсказуема и неописуемо красива. Това е времето в годината, когато имаш време за себе си и да бъдеш погълнат от мислите и тревогите си. Тогава виждаш реалността и се потискаш от самотата, неудовлетворението или просто защото нещата не стават както трябва. Имаш нужда от проветряване на мислите и решаваш да излезеш на " свеж въздух". Намяташ коженото яке и изтърканите маратонки, затръшваш входната врата и започваш да крачиш по сенчестата алеята. Без посока, без цел- само ти, блуждаещият ти поглед и мислите ти. Подминаваш пъстрите дървета, падналите листенца по пейките, капките дъжддец стичащи се по прозорците и не успяваш да се насладиш на гледката. Толкова съвършена и същевременно естествена. Подминаваш всичко това хладнокръвно. Сякаш някой е изцедил всяка приятна емоция и чувство от душата ти като парцал свален от простора. Безнадежност, мъка и милион въпросителни са се забили в сърцето ти като стрелички от дарц, а ти преразглеждаш нещата отново и отново с цел да откриеш решение. Вървиш напред без да обръщаш внимание на нищо. Уж излезе да за глътка въздух, а пространството също не ти дава свобода. Пак се чувстваш между четири стени от които няма изход. Но разходката продължава. Заобикаляш дърветата и усещаш финния досег на тънките клонки галещи лицето ти. Затваряш за миг очи и си въобразяваш че малките листенца ще прогонят всичките грижи и тревоги, които те напрягат повече и повече. Но този миг на свобода и удовлетворение е мимолетен и точно това го прави толкова специален. След това няколко капки се стичат по челото ти и студа от вледеняващото докосване те връща на земята.Това безцелно крачене е начина да изразходиш малко енергия в противен случай ще избухнеш. Ще излееш всички насъбрали се чувства и като всяка буря ще се развихриш и след миг ще притихнеш сякаш нищо не е ставало.
Хладната сянка те потиска още повече и те смазва като капак надвиснал над теб спускащ все по бавно и мъчително. Но тази дълга сенчеста и потискаща пътека все някога свърша и ти се озоваваш на слънчев площад. Слънцето сгрява вкочанените ти от брулещия вятър пръсти и ти усещаш топлината- тази която сгрява душичката ти, повдига забитата ти в земята главица и ти показва света светъл, приветлив и усмихнат. Слънчевите лъчи като че с магически дълги пръсти се прокрадват по лицето ти, докосват крайчетата на устните ти и ги превръщат в усмивка.
Е това е доста дълго описание на човешките емоции, но те са представени от тази есенна разходка. Ежедневието е потъналата в сенки алея, а вдъхновението е слънчицето и облетия в светлина площад. Намерете своята светлина която ви кара да се усмихнете. Дали това ще е пленяваща книга, незабравима мелодия, спираща дъха гледка или превъзходния шоколадов кекс на баба, при мисълта за който може да се разплачете. Няма значение дали това е вашето любимо нещо или някой специален човек, важното е да ви вдъхновява, да ви радва, да ви дава надежда и желание за живот. Трябва ви подобно убежище от заобикалящия ви свят, от егоцентризма и материализма на хората, от горделивците, които ви лазят по нервите, от омразата и лошотията на хората които са променили света. И един такъв човек може да е вашето спасително балонче което ви уединавя и съхраня такъв какъвто си. Този човек може да е глътката ти въздух от която толкова се нуждаеш, този 1% който никога не достига нещо да е перфектно, магическата гумичка която изтрива тягостни мисли. Е, какво чакаш, намери слънчевия лъч оправящ настроението ти.
Есента наистина е магическа и може да ти даде повод на преосмислиш нещата, да видиш красотата във пълния й блясък и да се докоснеш до нещо истинско. Тя е едно от моите вдъхновения, а кое е твоето?"

Цялата тази съкрушителна истина, която разбра за себе си преди известно време, съсипваше Клеър, но този разказ й показа едно ново разбиране за магията. Може и да не е чистокръвна магьосница, но Голдън Джи направи истинска магия с това малко объркано момиченце - показа му, че въпреки обстоятелствата, ние можем да бъдем щастливи и свободни и да творим чудеса и вълшебства. За Клеър човешкият свят вече не беше толкова обикновен. Разбра че и тези хора са способни на магия, но под друго форма. Вече не се чувстваше излишна в магическия свят а се чувстваше окрилена, защото нейните родители са я дарили с най-съвършената магия- тази на любовта. Тя е била толкова обичано дете, че е отключила истинска реална магия, достойна за света на магьосниците.
След като осъзна всичко това, Клеър стана от креслото и се запъти към стаята си. На вратата се засече с библиотекарката и се стресна от присъствието й.
- Ще загазя ли?- попита плахо къдрокоската.
- Не, моето момиче. Аз знаех, че си тук още от самото начало, но те видях така задълбочена, докато четеше, че не посмях да те прекъсна.
- Беше изклъчително важно за мен и просто не можах да изтърпя до сутринта. Зачетох се в една книга написана от мъгъл. Беше изключителна и сякаш писана за мен.
- Това е чудесно, моето момиче. За мен няма по-прекрасно нещо от това да се намериш в някоя книга. Сякаш писателя е прочел душата ти и е представил емоциите ти на лист хартия. Но тази библиотека, затова e толкова специална. Тя знае от какво имаш нужда и ти го предоставя.
- Благодаря ви госпожо Пинтън. Няма да се повтори повече това среднощно четене.
- Довиждане Клеър. Дано скоро пак те видя тук дори и през ноща. Вечерите са ми много самотни и бих искала да имам една любителка на книтите за компания.
- Радвам се да го чуя- отговори с усмивка малката Клеър- Лека вечер.
____________________

Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Какво споделиха с феновете си актьорите от „Хари Потър“, които бяха в България

7 неща, които (може би) не знаете за Хърмаяни Грейнджър

Суеверни ли са магьосниците в "Хари Потър"

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Роулинг дари още 15 милиона за изследване на множествената склероза

Ако четете „Хари Потър“ на глас, ще призовете зъл дух

Мириъм Марголис, която изигра професор Спраут и вдъхнови една люта лелка

Феновете във Варна организираха първия Тримагически турнир в България

Домовете на Хогуортс - представени ли са равностойно

Джоан Роулинг не е само "Хари Потър"