Творчески турнир №6: Произведение 5

Произведение 5
Една гореща нощ в библиотеката на “Хогуортс” 

От Чарли Макгий 

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Никой после не разбра откъде е започнал огънят и защо. Дали някой ученик се е опитал да се вмъкне в забранения отдел и е подпалил без да иска книгите със свещта си? Или пък библиотеката е станала арена на магически дуел? Филч беше убеден, че я я подпалил Пийвс.

Аз не мога да ви кажа как започна, защото не видях. Когато чух силните пукащи звуци и бумтенето на пламъците, огънят вече беше обхванал по-голямата част от забранения отдел и протягаше горещите си езици към останалата част на библиотеката. Пламъците в дъното на огромното помещение, пълно със забранени за по-долните курсове книги, бяха ослепително бели и горещи.

Видях как огънят докосна една от етажерките, посветена на биографичните книги, същата, от която Хари, Рон и Хърмаяни бяха издирвали името на Никола Фламел, и тя пламна като барут. Старата суха хартия нямаше никакъв шанс срещу огъня и скоро цялата секция, както и тези около нея, горяха.

Не бяха минали и пет минути, откакто започна всичко и една от стените, разделящи отделите на библиотеката, рухна. Звукът събуди част от учениците и привлече вниманието на персонала. Стотици крака се втурнаха към библиотеката, за да разберат какво става. Префектите се опитваха да задържат първокурсниците, но те бяха решени да видят. Това за тях беше поредното интересно нещо в замъка, който ги изненадваше всеки ден. Те си мислеха, че се случва нещо нормално за Хогуортс, но истината беше, че никога в цялата 1000-годишна история на училището за магия и вълшебство, не беше ставало нещо толкова страшно.

Огънят трещеше като товарен влак и поглъщаше милионите страници знание, трупани в продължение на векове. Някои от книгите, пропити с магия, създаваха ефекти, подобни на фойерверки - искри, светлини и цветове се открояваха на фона на пламъците. И щеше да е много красиво, ако не беше толкова тъжно.

Прозорците избухнаха и дворът на училището беше засипан с дъжд от стъкла. Това събуди Хагрид и той излезе от колибата си, за да види пламъците, които сякаш извираха от прозорците на библиотеката в далечината. Той тръгна да помага, но докато стигна до входната врата на замъка, на всички вътре им беше ясно, че няма шанс библиотеката да се спаси.

Няколкостотин пръчки започнаха да измагьосват водни струи, които обаче се изпаряваха още преди да стигнат горящите повърхности. Директорката Минерва Макгонъгол нареди на преподавателите да евакуират всички ученици, но самата тя остана загледана в пламъците. Вече не се опитваше да загаси огъня, защото знаеше, че е невъзможно. Компания ѝ правеше само библиотекарката Ирма Пинс. И докато гледаха, Макгонъгол се разплака, но другата жена остана безизразна. Сякаш изобщо не се интересуваше какво се случва и до известна степен беше така. Ирма Пинс вътрешно беше умряла още в момента, когато чу думите “огън” и “библиотеката” в едно изречение.

Накрая почти всичко изгря. Изгоряха древните дървени полици, книгите и стълбите, които помагаха на учениците да достигат по-високите рафтове. Огънят не беше подминал мястото на първата целувка на мадам Пинс - преди почти един век, с момче на име Моргън, което стана аврор и беше убито от Винда Розие във Франция. Огънят не беше подминал мястото, на което седеше Джини, когато сътвори поемата си за Хари Потър в първи курс. Огънят не беше подминал мястото, на което седеше Албус Дъмбълдор, когато за пръв път откри легендата за Даровете на смъртта. Тогава младото момче беше започнало да рисува триъгълния знак на Даровете на пергамента си, без да знае, че това ще предопредели неговото бъдеще и това на целия магьоснически свят.

Дори книгата “Родословно дърво на магьосниците в Англия, Шотландия и Ирландия”, която насочи Том Риддъл по следите на семейството му и към откритието, че е наследник на Салазар Слидерин, не беше пощадена. Книгата беше изключително тежка и опасна, защото цялата беше от метал. Дори страниците бяха направени от метални листове, толкова тънки, че ако не се разгръщаха със специални ръкавици, можеха да оставят някого без пръсти. Сега обаче тази книга представляваше стопена купчина метал и вече не можеше да се разчете нито дума от нея.

Оцелели бяха само част от книгите по драконология, за които беше предвидена възможността да бъдат изложени на супер високи температури. Но дори те бяха почернели и опърлени.

Беше цяло чудо, че нямаше големи поражения върху останалата част от училището. Библиотеката обаче беше унищожена.

Край

Бележка от автора: Сигурен съм, че в библиотеката на “Хогуортс” има достатъчно магии и защитни заклинания, които пазят библиотеката на училището от пожари и други бедствия. Реших обаче да пренебрегна това.
____________________

Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Как един преподавател съживи света на Хари Потър в класната си стая

Защо пръчката на Дъмбълдор е различна от тази, която първоначално видяхме

4 опасения, които имам за новия филм

Ели Пенкова съжалява тези, които не четат Хари Потър

В името на висшето благо - Гелърт Гриндълуолд

Кой е Албус Дъмбълдор от Фантастични животни

Каква е мотивацията на Волдемор

Кой е Крис Ранкин от филмите по Хари Потър

Реакцията на феновете, когато разбрахме за българската следа в Хари Потър

Коя е Винда Розие от Фантастични животни