Хари Потър творчески турнир №1: Разказ 5
Разказ 5
Грифиндор – Рейнклоум – мачът започва
От Спасимир Игнатов – Вилорп
Стоян Стоянов* нямаше да забрави този ден до края на живота си. Полет в ранното утро. Моментът когато нощта все още властва над света, а небесното светило всеки момент ще се появи над хоризонта и ще я прогони. Студения утринен въздух блъскаш в лицето ти докато се рееш високо над земната твърд. Вятърът, този верен приятел свиреше около него рошеше перата му. После неочаквано се оказа над онази оградена част от двора, където човешките деца играеха страната си игра. Едно от тях се блъсна в него и го лиши от опашка.
Лешник Боримечков син на преселници от балканите и седмокурсник още плюеше перушина когато пристигна до оклюмалата Росалия де Вил. Момичето явно даваше всичко от себе си, но сама срещу всите гарги резултата бе набъбнал и сега синегушките водеха.
– Нии сме Грифиндорци смели... – запя, а момичето го изгледа странно, така че той настрои не много добрия си глас и пусна още една строфа от химна на дома си – На приятелите верни, ръка ще подадем... – момичето поде песента и му метна клофълът, а момчето вдигна четири пръста към Хейдън Тейлър, влязла на мястото на Драгон Арм преди повече от десет минути и която все още противниците бъркаха с него. Показалеца, средния и безименния бяха опрени един в друг, а кутрето беше в страни. Дори и някой от пилетата да бе забелязал жеста нямаше как да разберат какво значи. Хейдън обаче кимна утърдително, защото в противен случай щеше да си навлече гнева на Марион караща ги да зубкат до късно вечер знаците и се устреми заедно с Бънито (Анджелина Ланистър) към борещия се с блъджър Лорин. Гончиите на пернатите изчакваха някъде около средната линия и Боримечков реши, че е крайно време да ги удостой с вниманието си, когато стадиона запя с цяло гърло края на първия куплет от грифиндорския химн. Ако не целия стадион поне най-гласовитите грифиндорци. Лешник пришпори метлата си почти веднага подаде на Фелтън, който се издигна на двадесетина стъпки над него. Бияча на сините Мей Сеймър мигновенно го уреди с компания, но вместо да се приведе за да избегне черното кълбо Джордж се гмурна на долу към терена и го повлече по дирите си. Метлата му нямаше да може да надбяга ръбаткото, но полета надолу й придаде допълнителна скорост, а това все пак щеше да е достатъчно, за да се лишат противниците им от единия блъджър. Разминавайки се с Лешник топката отново се озова в седмокурсника, който с едно докосване я пусна в лапите на излитащата от задна позиция Кора Фокс. Този пас остави излезлия по-напред Асирил Тойфел в пръст в устата, а новобранеца в червения отбор бе инструктиран точно какво да прави в тази ситуация: „Получиш ли отляво веднага подаваш в дясно, все едно клофълът е ядосан огнерак”.
Момичето не се подвоуми, което се хареса на бившия капитан, и веднага метна червената топка в ляво с което остави озадачен Лавиет Абакеро, нахлул за да пресече двойния пас между двамата. Боримечков обаче бе с най-бързата метла на терена и Шепота** му го отнесе почти веднага от срещуположната страна на игрището където улови свободно падащия клофъл. Веднага го подаде на Фокс, която получила го от свое ляво го метна в дясно, карайки единствения останал гончия на Рейвъните, колкото и опитен да бе, да се засуети. Червената куидична мантия на Боримечков изплющя от силния насрещен вятър когато летейки успоредно с Кора той се гмурна под нея, а после излезе от дясната ѝ страна за да улови клофълът и веднага до го ѝ го върне в момент в който прелетяха центъра на терена. Маневрата се повтори отново, но този път той прелетя над русолявката с което остави спусналата се да му пресече пътя Серенити на десетина разтега зад тяхната звездна двойка.
Зад тях долу и в ляво на Фелтън най-сетне му се наложи да се присвие на кълбо, за да избегне както сблъсъка с земята така и този с черното гюле, а горе и в дясно Хейдан бе направила невидян от съдията Шутинг на Ангъст, докато Бънито овладява блъджъра. Позна нарушението по писъка на момчето, а и защото това бе заръката с кутрето която ѝ даде. Мей Сеймър бе останал далеч назад и не представляваше заплаха, дори да бе успял да хване наново отвлечения от Джордж оловен ръбатко. За сметка на това обаче, Акума Дасте вече бе на по-малко от тридесет ярда и двамата с Лисичката наближаваха шеметно…
Нови два бързи паса и ето, че българчето направи „грешката” да се отдалечи повече от необходимото. Паса от Кора към него бе пресечен от ликуващата Серенити, но тя веднага се сдоби с неговата компания рамо до рамо. Момчето ѝ се усмихна, както тя на него преди малко и това я накара да стегне корема си, да не би лакътят му да изкара всичкия ѝ въздух. Той обаче, не я удари, а само усука дръжката на метлата си и се завъртя с главата на долу. Докато разбере какво става тя го последва, все едно че бе залепнала за рамото му. Момчето обаче не спря дотук а продължи да де върти около метлата си все повече приближаваха най-горния голов обръч със застаналия насреща им Дасте. Двадесет ярда, петнадесет, десет, пет... Серенити вече се беше замаяла напълно защото завъртанията в този ужасяващ свредел бяха надхвърлили двадесет. Именно затова тя не бе сигурна дали наистина чу Боримечков да изрича „фините инкантерм”, но за сметка на това бе напълно убедена в това, че изтръгна клофълът от ръцете ѝ. Спря да се върти, а пазача на отбора им прояви достатъчно здрав разум, за да отскочи на страни от пътя ѝ преди тя да прелети все още замаяна през головия обръч. Междувременно лъвчето бе свило към левия обръч, бе я метнало във въздуха и с удар с пета бе изравнило резултата точно в момента когато втория куплет от грифиндорския химн завърши. Атаката не бе продължила повече от тридесетина секунди…
Дали защото бе афектирана или заради възгласите „Гарги без пера, врете във вода!” Капитанката на сините веднага поде контраатака без да изчака завръщането на Асирил и Лавиет. Решението всъщност беше добро защото те бяха зад гърба на червеното новобранче и Боримечков, а единствен Фелтън бе между тях и малката Де Вил. Извеждащ паст щеше почти на сто процента да бъде пресечен от бързия грифиндорец и Шепота му, така че решението беше само едно пробив през центъра. Когато обаче го доближи, той вместо да атакува изкрещя: „Сега!”, а после „Пази се Сери!”. Първото не го разбра, а второто я озадачи толкова че намали скоростта и добре че го направи, защото блъджърът запратен от Тейлър щеше да направи метлата ѝ на трески. На лицето на момчето се разля облекчена усмивка и рейвънката тъкмо щеше да вметне едно „Благодаря!”, когато клофълът бе изтръгнат от ръцете ѝ най-безцеремонно. Обърна се за да види как от висините след неуспялият блъджър се спуска Хейдън крещейки нещо от сорта на „Защо я предупреди, щеше да стане на ваденка!” и същевременно как новобранчето излязло само срещу пазача на сините го финтира и бележи нови 10 точки извеждайки лъвовете с едни гърди напред до 40 на 30. Лешник, прелетя да поздрави Кора за първите ѝ точки и пусна една 300 ватова усмивка на Серенити Джеймс под мощните възгласи на грифиндорската агитка!
*Да, знам че е необичайно име за птица, но никой не си избира името сам.
**Някаква метла балканско производство.
Най - доброто до тук. Остава само още един разказ, но мисля, че вече имаме победител в първи кръг. 😀 Чудесен, много увлекателно написан разказ. Браво.
ОтговорИзтриванеСтана ми скучно, но иначе идеята не е лоша.
ОтговорИзтриванеОо, Серенити Джеймс!
ОтговорИзтриванеСтана ми скучно и не го прочетох до край.....
ОтговорИзтриванеОткровено този разказ е най- слабият според мен до тук. Няма почти нищо от света на Хари Потър с изключение на куидичът. Няма завършеност на историята.
ОтговорИзтриване