Хари Потър творчески турнир №1: Разказ 3

Разказ 3
Живота на Джордж Уизли без Фред

От Жасмина Трандова

Стиснал ключа в ръка, Джордж каза всичко. От началото до края. Как Хари спечели наградата на Тримагическия турнир, как след това във влака им даде наградата от 1000 галеона. После как заедно с Фред продължиха проекта си още по-ентусиазирано от преди. А как след това заедно създадоха ,,Магийки шегобийки на братя Уизли“. Заедно трябваше и да го приключат. Цялото семейство го гледаше съсредоточено, но не и учудено. Ни най-малко. Просто мълчаливо се примиряваха с рова което той каза. По бузата, на майка му Моли, потече сълза и тя се обърна за да го прикрие.
Джордж излезе от ,,Хралупата“ с сигурна крачка без да се обръща. Качи се на мъгълската си кола и натисна скороста. В огледалото за обратно виждане, забелза майка му, която стоеше и гледаше старата червена кола, която бавно се отдлаечаваше. Джордж обърна поглед. Съсредоточи се върху пътя и си пусна, мъгълското радио.
Качи се към новия си апартамент (мъгълски) и извади малкото метално нещо, което мъгълите наричат „Ключ“. Все още не можеше да свикне с тези странни джунджурийки. Когато най-сетне успя да отвори вратата, влезе в апартамента и светна лампата. Трябаше да се стегне. Беше предал ключа на брат си, Рон, което го накара наистина да се почувства странно. Макар и негово решение, все още не разбираше точно защо го направи. Сега единственото, което искаше беше да си почине. Седна на дивана, който беше намерил в странен мъгълски, нещо от сорта на „Ikayla“. Беше удобен. Взе дистанционното и започна да се опитва да го включи. Накрая тайно използва магическата си пръчка и успя да го включи. Така и заспа.
Повечето от дните му минаваха по този начин. Той се опитваше да разгадае някоя нова мъгълсака придобивка. Успяваше с магия. Ползваше я. И така нататък. До един ден. Денят, който го върна към нормалния свят.

Джордж вървеше по Диагон-али, като оглежаше всички магазини. Беше решил да посети брат си Рон, за да провери как е и как е семейството. Искаше му се да види нещо останало от брат му... И тогава, докато вървеше, видя позната тъмна кафява коса. Чу познат глас. И тогава я видя. С широка усмибка, Красиви тъмни очи и дълга, красива, кестенява коса. Анджелина. Момичето, което той харесваше още от първи курс. Момичето което и сега харесваше. Тя също го видя. Погледите им се кръстосаха. И двамата замръзнаха. Просто стояха и се гледаха. Без никакви изражения на лицата... И тогава тя се засмя и скочи. Прегърна го. Това, което той, най-малко учакваше. Ухаеше на канела.
–Джордж!-гласът и беше все така нежен и приятен. Ръцете и все така груби, но и внимателни едновременно.
И ето. Без да се осъзнае, Джордж и Анджелина се събаха. Прекараха едни от най-прекрасните си дни, от битката за Хогуортс. За пръв път от тогава Джордж не мислеше за брат си. Една вечер, двамата стояха в апартамента на Джордж, който вече бяха напълно преобразили на магьоснически, и ядяха спагети. Бяха запалили свещи по тавана, точно като в голямата зала на Хогуортс, но по-малко. Стаята беше обляна в мека, златиста светлина. Анджелина ядеше и гледаше през прозореца. И тогава, изведнъж, Джордж се реши и врътна магическата си пръчка, като тихичко прошепна заклинанието „Локомотор“. Изведнъж пред лицето на Анджелина започна да се рее пръстен. Малък, златен, като оплетена плитка, с две златни змийчета, които се движеха. Анджи (както той и казваше), вдигна поглед и смаяно погледна Джордж. Той й се ухили. Малко глупаво, но все пак сладко. И така, всичко се получи. Джордж преосмисли живота си и го започна на ново. След сватбата (която беше голямо, направо гигантско тържество), Джордж и Анджи се преместиха в по-голяма къща, която обзаведоха по магическите стандарти. И както си минаваха всички дни, една сутрин, Анджи се втурна с радостни викове в стаята, където беше Джордж. Очакваше бебе.
И така двамата заедно зачакаха бебето си. И ето, че една вечер, денят преди да се срещнат на Диагон-али, Анджелина се обади от болницата и каза на Джордж, че се очаква бебето да се роди днес, или утре. Джордж реши да се опида си почине и легна в леглото си. Около час се въртя в легло докато разбра, че няма да може да заспи. Стана и излезе да подиша малко чист въздух. Нощта беше топла и приятна, а небето бе опъстрено с хиляди звезди. И в този едничък миг, по-бърз от звука, Джордж се сети за брат си. Сети се, че Фред беше излизал с Анджелина. Сети се, че Фред я обичаше. И тогава, в този едничък, бърз миг, той се съсредоточи и врътна магическата си пръчка. Усети онова странно усещане, сякаш се спуска по маркуч, много тесен за него. И по същия начин по, който беше започнало странното усещане, така и свърши. Джордж отвори очи. Стоеше пред магазин, с витрини опъстрени с плакати- Магийки шегобийки на братя Уизли. Той протегна ръка и натисна дръжката. Тя поддаде. Джордж отвори вратата и пред него изскочи дух, полтъргайст, който направи страшна физиономия. Отживелица. На касата, стоеше мъж на около двадесет и четири/двадесет и пет години и въртеше в ръката си гумена магическа пръчка. Огнено червената му коса падаше пред очите му, а дългия му нос все още стърчеше леко. Той вдигна уморено очи и погледна към Джордж. Очите му се разшириха.
–Джордж!?-гласът му потрпери.
–Че кой друг?-Джордж му се ухили насреща.
Започна да оглежда магазина, който с Фред бяха проектирали толкова дълго. Имаше много нови продукти, като бисквитки, които ядеш, а кожата ти променя цвета си, малки попови лъжички, които след като бъдат нахранени стават с размерите на булдог... Все неща скрити в списъка, с тестове на Фред. Имаше и неща, които никога преди не беше виждал. Гърмящи ръкавици, съскащи бонбони и всякакви други щуротии от по-долна класа. Брат му стоеше и го гледаше, сякаш чакаше оценка, която знаеше, че няма да получи.
–Идвам да взема някакъв подарък, за...-Джодж се поколеба.-Едно момче...
Рон го погледна:
– Джордж... Ами... Ъъъх...-забръщолеви брат му. Накрая просто изпелтечи-Знаеш къде стоят нещата.
Джордж отиде, потупа брат си по рамото и му прошепна:
–Липсваше ми глупавото ти дрънкане Роналд!
След което продължи огледа на магазина. Накрая намери нещо, което с Фред много дълго проектираха-Домашен дракон. Яйцето му, беше зелено. Румънски Дългорог. Дракона щеше да се излюпи ден след закопуването. Стопанина си го отглеждаше, след което той му става домашен любимец. Домашните дракони не растяха много, ставаха, не по-големи от футболна топка, но бяха забележителни, Огънят им пък, беше като на кибрит.
След закопуването на подаръка, Джордж се магипортира обратно в дома, като каза на Рон да предаде много поздрави на родителите му. На другата сутрин, Анджелина се обади от болницата с вестта, че вече е майка. Джордж веднага отиде в болницата. Момчето имаше тъмно-червеникава коса и дълбоки сини очи. Беше се родил на датата, на която с Анджи и Джордж се бяха събрали-11 Юли 2004 година. Кръстаха го Фред младши. Той порасна буйно момче. Обичал Куидича, но се посветил на магическите същества и шгобийницата на братя Уизли. От малък, започнал да ходи на Диагон Али при чичо си Рон и от малък заочнал да създава невъзможни магийки и шегобийки. Когато станал на три му се родила малка сестричка на име Роксан. Тя била копие на майка си. Същата шоколадова коса, същаата карамелова кожа, същите кафяви очи. Също като майка си много обичала Куидича. Когато Фред постъпил в Хогуортс, го разпределили в Грифиндор. Рокси била на 8. Тя имала собствена метла и се учила на куидич от майка си и баща си. Когато станала на 11 тя също била разпределена в Хогуортс. Станала капитан на отбора по Куидич. Когато станали по-големи Фред и Рокси имали семейство. Фред се оженил за момиче на име Хадли Ванс и имал едно единствено дете момиче-Серафина. Рокси пък се омъжила за момче на име Никълсън Мийган и заедно имали две деца на име Лий и Рон Мийган. Така Джордж се сдобил както с невероятно семейство, така и с три невероятни внучета. Рокси станала част от Чъдли Кенъс като бияч.
След като Фред завършва училище и се отправя на пътешествие да изследва магическите създания, Джордж решава и се връща в „Магийки Шегобийки на братя Уизли“ и продължава работа там, заедно с брат си Рон. Двамата работят добре като екип, а Джордж дори спира да се заяжда с него. Поне малко.

Коментари

  1. Разказът трагна добре, и тъкмо щях да го оценя като най-добрия до момента и нещата се правърнаха във скоростно влакче. Препуска се през събитията с дива скорост влиза се в портиворечия със книгите и филмите, аз се издразних където пиша безсмислици и паралелни истории в тоя сват Мишо сигурно си е прегризал пръчката...
    Хубаво, да приемем че Джордж е в криза и за известно време пробва да стане мъгъл и зарязва магазина ама:
    - подкарва мъгълска техинка с магия
    - Рон е поел магазина изцяло
    - жена му се обажда от болницата (да, за мъгъли това не е старанно ама толкова ли нама сова)
    - за чии я е зарязал сма в болницата, хубаво отишал е да се отреже като баща на новордено ама...
    - Пиертотум Локомотор - е заклинанието за двъхване на живот на предмети,Локомотор е базисната част и най-често се ползва за заключване на даден крайник или тяло. ипсва и заклинание за левитация в сцената с пръстена.
    Абе като цяло ми се щеше Жасминчето да се е съсредоточива върху конкретен момент вместо да прупуска диво през историята като 7 години в един час итория от прокълнатото дете...

    Игрите с вас!

    пп. Мишо ние се излагаме като ти пращаме разкази с грешки, ама ти защо ни излагаш като ги пращаш 1:1? *тъжно човече*

    ОтговорИзтриване
  2. В публикацията с условието написах, че разказите ще бъдат публикувани без редакция.
    Не се смятам за специалист, че да редактирам чуждите текстове, а и (главната причина) не ми се занимава.
    Освен това правописът и пунктуацията за някои може да са толкова важни за оженяването, колкото самата история.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте!
    Пиша за да отговоря на въпросите, коите сте задали.

    На първо мяст искам да се извиня за честите правописни грешки. В повечето от текстовете, които пиша (те не че са чак толкова много) се старая да поправям правописа си, а и да редактирам, както пунктоационните така и смислови грешки.
    Искам също така да добавя, че не бях препрочела текста и го пратих твърде рано, тъй като се вълнувах, а както и в много други случаи-вълнението ми подаде. Тъй че сега, когато го препрочетох, открих доста засрамващи грешки, като в часта в, която се разказва за Фред младши. Там бях започнала в съвсем друго време.
    –Осъзнах, че на доста места се отдалечавам от нещата казани от Роулинг и изкрено се извинявам за това.
    –Рон е поел магазина изцяло, но само временно докато Джордж се съвземе.
    –Под „обажда“, нямах предвид по мъгълски телефон. Съжалявам, забелязах, че наистина е прозвучало така, но имах предвид, че му съобщава добрите новини.
    –Вярно е, че накрая доста забързах темпото съзалявам за което. Не бях сигурна дали да включвам тази част в текста...
    Благодаря за въпросите, които не са се уточнили в текста.
    Жасмина

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър