Моето фенство започна с филмите за Хари Потър – преди 15
години често ходех на гости на своя съученичка (Иве, поздрав, ако четеш това!),
тя имаше компютър вкъщи (в тези древни времена това не важеше за всички) и с
часове гледахме филми. Наскоро беше излязъл вторият филм (края на 2002 година),
вероятно е било лятната ваканция, когато бяхме напълно омагьосани. Благодаря на
Али Василева, която се поинтересува от фенството ми и ме накара да си спомня как започна всичко.
 |
На моста на Хогуортс, показан в третия филм |
До този момент не обръщах внимание на съобщенията за новата
излязла книга от поредицата и рекордите, които чупи наред. Сега вече трябваше
да ги прочета. Тъкмо излезе и петата, когато привърших четвъртата (напълно се
побърках, когато видях, че се говори за България!). От този момент нататък не
можех да спра да ги препрочитам. Направих си цял тефтер с въпроси за всяка от
книгите, извадих всички имена по азбучен ред и с малко информация за всеки
герой, преписах всички споменати заклинания. Носех тефтера в училище и през
междучасията задавах въпроси на съучениците (тефтерът съдържа близо 2 хиляди въпроса от първите пет книги).
Седмата книга ми подариха на 13 декември 2007 година в
училище. След два дни я дочетох и не вярвах, че ще имам сили да я прочета
отново. Сили се оказа, че имам, но всяко четене е емоционално като първото. Бях толкова съкрушена, че цяла вечер се опитвах да предам на майка ми колко велик и трагичен герой е Снейп.
 |
На чина с "Хари Потър" |
„Дейли Потър“ открих по телевизията – Мишо участваше в
„Малкото голямо четене“ и защитаваше активно „Хари Потър“, присъединих се към
фейсбсук групата и четях всичко, но нямах възможност да посещавам срещите, не
живеех в София. За първи път посетих клуба на 15 октомври 2011 година и от
тогава почти не съм пропускала.
 |
15 октомври 2011 - среща за "Стаята на тайните" |
На 20 май 2016 година, като един вид сватбено пътешествие,
със съпруга ми посетихме студиото на Уорнър брос край Лондон и видяхме себе си,
както сме в студиото, в Огледалото Еиналеж. Посетихме, разбира се, и перон 9 и
¾ и различни Хари Потър локации в Оксфорд.
 |
До Експрес Хогуортс и отразени в Еиналеж |
През цялото това време „Хари Потър“ е бил част от личността
ми, от отношенията ми с хората – колко много съм накарала да прочетат книгите,
колко съм започнала да харесвам, защото съм разбрала, че са фенове, дори
първите хора, с които се сприятелих в университета, е пак заради това. Макар да
се „познавахме“ до този момент само от фейсбук профилите си, една колежка,
(Криси Б., поздрав!) се приближи и ме заговори с „Ти си фенката на Хари Потър,
нали?“. На всяко място, на което съм работила, ме познават като фенка, а
фенството ми породи други две любови – към совите (във всякакъв вид) и лилавото
(любим на магьосниците цвят).
 |
Сватбена совешка торта |
Макар на някои да им се струвам ексцентрична, а на други –
откровено чалната, вярвам, че любовта ми към книгите ми е повлияла предимно в
положителни аспекти, срещнала ме е с изключителни хора и един ден, когато
внуците ме питат „След цялото това време?“, с гордост ще кажа „През цялото това
време“!
Хора, Вие сте страхотни! Почти всеки път, когато чета Ваша статия, се просълзявам, защото достигате до мен! Поздрави, прекрасни хора! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавите думи! Надявам се и занапред да можем да създаваме интересно и качествено съдържание. Приятен ден!
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване