Свършиха ли опасностите със смъртта на Волдемор

Лорд Волдемор беше най-страховитият магьосник в историята за Хари Потър, така че разбирам защо Gabriella Dakova пита: Дали опасностите в магьосническия свят са приключили със смъртта на Волдемор?
Лорд Волдемор в Хари Потър и орденът на феникса


В "Хари Потър и прокълнатото дете" всичко се върти около някаква дъщеря на Волдемор, която се опитва да възкреси баща си. Очевидно за Джак Торн единственият източник на опасности в света на магията е Волдемор и с премахването му, доброто побеждава завинаги.
За съжаление, точно както и в реалния свят, решаването на един проблем не може автоматично да реши другите проблеми. Да, Волдемор е мъртъв (и най-вероятно няма дъщеря), смъртожадните са разбити и Хари Потър е най-важната фигура сред британските магьосници, но опасностите са далеч от унищожени.

Проблемът с чистата кръв

Разделението между чистокръвни и мъгълокръвни съществува от векове сред британските магьосници. Всъщност то води началото си още от времето на създателите на "Хогуортс" и дуела между Слидерин и Грифиндор.
Драко Малфой в Хари Потър и стаята на тайните

Новият режим ясно показа, че няма да толерира предразсъдъците, но това ще засегне интересите на десетки големи магьоснически семейство, които ще се чувстват онеправдани и е въпрос на време да се появи нов идеолог на чистокръвието, който да предизвика, или поне да опита, нова война сред магьосниците.

Проблемът с Указа за секретност

Още по-голям проблем в световен мащаб е недоволството на част от магьосниците срещу решението да се крият, докато мъгълите разполагат свободно с цялата планета, експлоатирайки я и унищожавайки я безразсъдно.
Гелърт Гриндълуолд и последователите му в Престъпленията на Гринделвалд

Реакцията на Виктор Крум, когато видя знака на Даровете и го помисли за знака на Гриндълуолд показва, че из Европа все още са останали поддръжници на идеите му и конфликтът, макар и временно потушен, продължава да тлее. Няма начин това да не доведе до нова война, може би още по-унищожителна от тази, за която ще разберем повече във "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд".

Проблемът с черните магьосници на бъдещето

Практиката да се заклеймява част от магията като "черна" е вид ограничаване на магьосниците и е предпоставка за появяването на бунтари, които искат да разширят пределите на способностите и познанията си. Това са така наречените черни магьосници, които рядко достигат ранга на Волдемор и Гриндълуолд, но все пак създават големи проблеми на министерствата в своите страни.
Черен магьосник

Черни магьосници винаги е имало и винаги ще има, затова опасностите никога няма да свършат, а аврорите никога няма да останат без работа.

Проблемът с мъгълите

Факт е, че когато магьосниците решават да скрият магията, мъгълите започват да се развиват с много бързи темпове. Мъгълската наука напредва, докато магьосниците си остават малко или много изостанали с няколко века.

Възможно е един ден мъгълите да разберат, въпреки всички предпазни мерки, за съществуването на магията и да реагират по единствения познат начин, когато става дума за нещо ново - да го атакуват.
Голям мъгълски град

Трудно е да се отгатне кой ще победи в една война между мъгъли и магьосници, защото магията действително е могъщество, но не бива да подценяваме склонността на мъгълите да се самоунищожават. Може би след тази война няма да остане кой да населява Земята.

Заключение

За да намерим възможни опасности в света на магьосниците, не ни е нужно като Джак Торн да възкресяваме Волдемор. Опасностите дебнат отвсякъде, и ако Джоан Роулинг реши да напише история, която да се развива след тази на Хари Потър, едва ли ще ѝ се наложи да включва времевърт и да създава безумни и нелогично алтернативни вселени.

Коментари

  1. Всъщност преди няколко дни се бях замислила точно върху проблема с мъгълокръвните. След Годината на Голямото Изтребване на Мъгъл(окръвн)ите 1997/1998, предполагам че магьосническото население поне в някаква степен е "прочистено" от тях, тоест като съотношение към другите са останали значително по-малко, отколкото през 1996. Чудя се доколко е възможно някаква част от останалите мъгълокръвни (особено тези, които не са в Грифиндор) да са решили, че ще е по-безопасно за тях да не се пробват пак и да са останали в мъгълския свят, което още повече би намалило дела им. Защото това си носи последствия само по себе си и предоставя добра почва за възобновяването на предразсъдъците. От друга страна пък си мислех и за обратния вариант - дали е възможно Министерството и обществото като цяло да се опитват да... прекомпенсират (?), и по този начин реакционистично да се появят политики и настроения, които пък да целят дискриминирането на чистокръвните.

    Въобще не знам дали някой разбра какво се опитвам да кажа, ама да сме живи и здрави :D

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност това си е интересна тема, както за злото СЛЕД Волдеморт, така и за това преди него и Гриндълъолт. Азкабан не е строен за тях и привържениците им - имало го е преди тях. Аврорите също не са новост. Имало е зли хора преди това, явно, и те са си създавали немалко проблеми, за да има Диментори там.

    ОтговорИзтриване
  3. Има един термин уайт гилти, та под власта на потърови предполагам е вероятно да е имало компансация за мъгълокръвните. Всъщност Потър има влияние като известна личност и дано не му се даде повечко власт защото е по некомпетентен от Рон, но и хармаяни като министър на магията си има трески за дялане. Напълно е възможно да е натиснала за някакво криворазбрано равноправие.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Краят на мъгълофобията и началото на новото Хари Потър фенство

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър