Радина Рейвънклоу и първата ѝ любов

Моето фенство започна с филмите за Хари Потър – преди 15 години често ходех на гости на своя съученичка (Иве, поздрав, ако четеш това!), тя имаше компютър вкъщи (в тези древни времена това не важеше за всички) и с часове гледахме филми. Наскоро беше излязъл вторият филм (края на 2002 година), вероятно е било лятната ваканция, когато бяхме напълно омагьосани. Благодаря на Али Василева, която се поинтересува от фенството ми и ме накара да си спомня как започна всичко.

На моста на Хогуортс, показан в третия филм

До този момент не обръщах внимание на съобщенията за новата излязла книга от поредицата и рекордите, които чупи наред. Сега вече трябваше да ги прочета. Тъкмо излезе и петата, когато привърших четвъртата (напълно се побърках, когато видях, че се говори за България!). От този момент нататък не можех да спра да ги препрочитам. Направих си цял тефтер с въпроси за всяка от книгите, извадих всички имена по азбучен ред и с малко информация за всеки герой, преписах всички споменати заклинания. Носех тефтера в училище и през междучасията задавах въпроси на съучениците (тефтерът съдържа близо 2 хиляди въпроса от първите пет книги).

Седмата книга ми подариха на 13 декември 2007 година в училище. След два дни я дочетох и не вярвах, че ще имам сили да я прочета отново. Сили се оказа, че имам, но всяко четене е емоционално като първото. Бях толкова съкрушена, че цяла вечер се опитвах да предам на майка ми колко велик и трагичен герой е Снейп.

На чина с "Хари Потър"

„Дейли Потър“ открих по телевизията – Мишо участваше в „Малкото голямо четене“ и защитаваше активно „Хари Потър“, присъединих се към фейсбсук групата и четях всичко, но нямах възможност да посещавам срещите, не живеех в София. За първи път посетих клуба на 15 октомври 2011 година и от тогава почти не съм пропускала.

15 октомври 2011 - среща за "Стаята на тайните"

На 20 май 2016 година, като един вид сватбено пътешествие, със съпруга ми посетихме студиото на Уорнър брос край Лондон и видяхме себе си, както сме в студиото, в Огледалото Еиналеж. Посетихме, разбира се, и перон 9 и ¾ и различни Хари Потър локации в Оксфорд.

До Експрес Хогуортс и отразени в Еиналеж

През цялото това време „Хари Потър“ е бил част от личността ми, от отношенията ми с хората – колко много съм накарала да прочетат книгите, колко съм започнала да харесвам, защото съм разбрала, че са фенове, дори първите хора, с които се сприятелих в университета, е пак заради това. Макар да се „познавахме“ до този момент само от фейсбук профилите си, една колежка, (Криси Б., поздрав!) се приближи и ме заговори с „Ти си фенката на Хари Потър, нали?“. На всяко място, на което съм работила, ме познават като фенка, а фенството ми породи други две любови – към совите (във всякакъв вид) и лилавото (любим на магьосниците цвят).

Сватбена совешка торта

Макар на някои да им се струвам ексцентрична, а на други – откровено чалната, вярвам, че любовта ми към книгите ми е повлияла предимно в положителни аспекти, срещнала ме е с изключителни хора и един ден, когато внуците ме питат „След цялото това време?“, с гордост ще кажа „През цялото това време“!