Развитие на една нездравословна мания по Хари Потър

Обичам да отговарям на въпроси на читатели и обичам да говоря за себе си, а най-хубаво е, когато тези две неща се обединяват. Благодаря на Спасимир Игнатов за въпросите му: Как малкият Мишо получи писмото си за света на Хари Потър? Подведе се по масовата психоза около книжката или я откри преди всички? Кога хобито се превърна в мания/обсебия?

Първата ми среща с Хари Потър

Не мога да се похваля, че намерих книгата преди всички, защото когато "Хари Потър" стигна до България, вече бяха излезли първите 4 романа и книгата беше обявена за най-големия литературен феномен на всички времена (макар и никой да не подозираше колко ще се увеличи манията през следващите 7 години).

Спомням си точното място, където видях книгата за пръв път - беше пред кино "Сердика" до паметника на Васил Левски. Вече бях чувал за "Хари Потър", затова се спрях, за да видя книгата и майка ми предложи да ми я купи. Аз веднага се съгласих, но после малко съжалявах, че не съм се възползвал от възможността да поискам някоя по-сериозна книга. По това време вече бях решил, че съм надраснал детската литература и четях зрели книги, включително Стивън Кинг, но тайно.

Минаха няколко месеца преди да стигна до "Хари Потър", защото не ми беше приоритетна в списъка за четене, но когато я прочетох, веднага харесах стила и историята, макар и да беше, както тогава си помислих, малко детска за моя вкус.

Интерес, любов, мания

За разлика от много хора, които казват, че са станали фенове още след първата книга, на мен ми отне повече време. Първият етап беше просто на читателски интерес, който обаче прерасна в истинска любов към историята, след като прочетох третата книга. Бях много впечатлен от трагичната история на Ремус Лупин и приятелите му.

Разбрах, че обичам историята, малко след това, когато излезе четвъртата книга на български (около две години след излизането ѝ на английски). Това беше голямо събитие и си спомням, че през деня гледах новините и там съобщиха за излизането на книгата, а на мен ми се прииска да я прочета. Вечерта баща ми се прибра от работа и се оказа, че я е купил. Явно и него не го е подминала информацията, че това е нещо много важно в света на литературата и се е сетил, че бих искал да я прочета.

През следващата година и половина не можех да си намеря място от вълнение за петата книга. За щастие, ние в България бяхме пощадени от тригодишното чакане, но все пак ми се видя твърде дълго.
През това време няколко пъти препрочитах първите четири части, най-вече третата, бях научил цели пасажи от книгата наизуст и имах безброй теории как ще продължи и как ще свърши историята.
По време на това чакане любовта ми към "Хари Потър" се превърна в истинска мания.

potter-mania и навлизането във фен общността

Някъде около премиерата на петата книга бяха организирани първите Хари Потър събития в България. Моето първо събитие (а не ми е известно да е имало друго преди това) беше в дискотеката до националната библиотека. Водещи бяха Румънеца и Енчев - известен дует по онова време.

Всичката си информация за Хари Потър научавах от сайта potter-mania.com, а по-късно открих и форума и започнах да споделям теориите и впечатленията си с останалите фенове. Прекарвах часове в Хари Потър форумите.
Така "Хари Потър" стана част не само от личния ми, но и от социалния ми живот.

Препрочитателски клуб Daily Potter

И точно когато изглеждаше, че Хари Потър манията е свършила и трябва да си намеря ново хоби, се запознах с няколко наистина големи фенове (намерих ги в potter-mania, разбира се), които като мен не се бяха отказали от любовта си към книгата на Роулинг и решихме да започнем да препрочитаме заедно. Така се появи препрочитателският ни клуб, който ме срещна с още много наистина верни фенове - и от "първото поколение", като мен, но и нови, защото дори 10 години след финала си, "Хари Потър не губи силата си да привлича хората и да задържа интереса им.

Именно в клуба срещнах най-добрите си приятели и най-близките си хора, включително съпругата си Радина Рейвънклоу.

Кога ще свърши всичко това

Сигурно вече е ясно - ако за 17 години манията ми не само не е намаляла, е се е увеличила дотолкова, че да запалва и други хора и да ги убеждава всеки месец да се събират в "Хелокон - Витоша" - една от големите книжарници в София, да четат "Хари Потър" и да дискутират теми от рода на "правилен ли е подходът на Дъмбълдор при подбора на учителите" и "какви са критериите за уволнение в "Хогуортс", значи няма да изчезне никога.

Радвам се също така, че има толкова хора, които четат блога, без значение дали са съгласни с теориите и заключенията ми. Явно съм спечелил доверието на някои дотолкова, че да ми задават въпроси за историята и света на Хари Потър.

Но дори изведнъж никой да не се интересува от Мъгълофобия и никой да не желае да посещава срещите на клуба, не виждам никакъв възможен сценарий, който да спре мен и Радина да продължим да препрочитаме книгата и да я обсъждаме, макар че ВЕЧЕ сме я препрочитали заедно и сме я обсъждали неведнъж.

Коментари

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Защо Куини изостави Джейкъб, ако наистина го е обичала

Джоан Роулинг завърши сценария на Фантастични животни 3

Чарли Уизли - 5 неща, които може да сте забравили

5 причини да прочетете сценария на Фантастични животни 2

Актьор от Хари Потър с представление в София

Аврелий Дъмбълдор - кои са родителите му

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Възрастта на професор Макгонъгол от Фантастични животни

Добър преподавател ли е Минерва Макгонъгол

Как се казва Волдемор на различните езици по света