Имаше ли правосъдие за последователите на Волдемор

Когато се води война, винаги има тежки последствия за губещата страна. Това важи и за магьосническата война в "Хари Потър", в която Волдемор и последователите му два пъти бяха победени. Пиша това като отговор на въпроса на Bogolyuba Georgieva: Имало ли е възмездие, било то и малко, след войната? Имаше ли отмъщение за децата на смъртожадните или привържениците на Волдемор?
Барти Крауч старши от Хари Потър и огненият бокал


В книгите за Хари Потър почти няма информация какво става след Битката за Хогуортс. Историята веднага прескача 19 години напред, а Роулинг не е коментирала подробно темата, но можем да направим някои предположения, на базата на оскъдната информация, която имаме и най-вече като обърнем внимание какво е станало първия път, когато смъртожадните бяха победени.

Съдбата на смъртожадните след края на първата война

Магьоснически трибунал от Хари Потър и огненият бокал
Когато Волдемор изчезва за пръв път, той е на върха на силите си и победата на смъртожадните изглежда почти сигурна. Изчезването му обаче създава много смут сред последователите му, повечето от които дори не се опитват да го издирят или да запазят целостта на организацията. Това дава възможност на аврорите да заловят или да убият много от тях.

По това време най-силната фигура в британското магьосническо общество, ако не броим Албус Дъмбълдор, който предпочита да стои зад сцената на събитията, е Бартемиус Крауч - ръководител на отдел "Охрана на магическия ред".
Крауч е много амбициозен и мечтае да стане министър на магията, затова е изключително жесток в преследването на смъртожадните. На аврорите се дава свобода да убиват заподозрените, ако окажат съпротива, а десетки хора са хвърлени в затвора без съдебен процес, точно като Сириус, и можем само да предполагаме колко от тях са невинни.

Кариерата на Крауч е съсипана, когато собственият му син се оказва един от малкото останали активни смъртожадни, които опитват да върнат Волдемор, но по това време вече не са останали много живи смъртожадни на свобода.
Сириус Блек казва на Хари, че годината след падането на Волдемор е била почти толкова изпълнена с насилие, колкото периода преди това.

Разбира се, не всички са заловени. Част от смъртожадните се измъкват с подкупи и лъжи, като Луциус Малфой например.

Съдбата на смъртожадните след края на втората война

Волдемор и смъртожадните в Хари Потър и даровете на смъртта
Не е трудно да се сетим кой е бил най-влиятелният магьосник във Великобритания след второто падане на Волдемор - Хари Потър, разбира се.
От допълнителната информация, която имаме за събитията след войната, можем ясно да видим до каква степен Хари налагаше волята си в магьосническия свят.

Знаем например, че по негово настояване в директорския кабинет е поставен портрет на Сивиръс Снейп, макар бившият преподавател по отвари никога да не е бил легитимен директор на училището - той е назначен от един режим, който по-късно е обявен за престъпен. Не е оправдание и това, че Снейп става директор по нареждане на Дъмбълдор, защото директорите на училището се избират от училищния съвет, а не от предшествениците си.
Фенарт на Макгонагол пред портретите на Снейп и Дъмбълдор

Като говорим за портрети, аз имам подозрение че Хари се е намесил още веднъж в декорацията на замъка - в общата стая на Слидерин. От допълнителната информация на Роулинг знаем, че в стаята на дома вече има портрет на Слъгхорн. Но какво толкова е направил преподавателят, че да заслужи такава чест, освен че избра да не застава на пътя на Хари Потър и на Дъмбълдор. Неговото геройство е, че избра страната на враговете на Слидерин, вместо да остане неутрален. По-добре да го бяха закачили в общата стая на Грифиндор.

И ако слагането на портрети из замъка ви се вижда дребна работа, то пръста на Хари Потър се забелязва и във вземането на далеч по-сериозни решения, като присъдите срещи смъртожадните и последователите на Волдемор.
Никога няма да приема доживотната присъда, дадена на Ъмбридж, колкото и да ненавиждам персонажа. Да, тя заслужаваше наказание, но не и толкова тежка присъда, само защото е изпълнявала заповедите на министъра на магията. Долорес Ъмбридж никога не е била смъртожадна и никога не е заявявала открито, че подкрепя Волдемор. Нейната лоялност винаги е била към Министерството на магията.
Затворът Азкабан в Хари Потър и орденът на феникса

За разлика от Ъмбридж, осъдена да умре зад стените на Азкабан, двама доказани смъртожадни се разхождат на свобода - Драко и Луциус Малфой.
Напомням ви, че единия от тях вкара смъртожадните в "Хогуортс" и само благодарение на късмета (за щастие Хари имаше половин шишенце "Феликс Фелицис") нямаше други загинали, освен Дъмбълдор. Другият пък стана причина за отварянето на Стаята на тайните и почти причини смъртта на Хърмаяни, Джини, Колин, Джъстин и Пенелъпи.
Само на мен ли не ми се вижда честно?

Иначе, да се върнем на въпроса, не мисля, че е имало някакво отмъщение срещу децата на смъртожадните. Хари не би позволил грешките на родителите да определят бъдещето на децата им, защото вече е изпитвал на гърба си жестокото отношение на Снейп, породено от поведението на Джеймс.
Разбира се, това е само защото Ъмбридж няма деца. Ако имаше, вероятно и те щяха да са с нея в затвора.

Коментари

  1. Ъмбридж (лично мнение) си заслужаваше престоя в затвора заради насилие над непълнолетни, не толкова заради действия в полза на смъртожадните.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, от наша гледна точка насилието над непълнолетни е сериозно престъпление, но не и в магьосническия свят. Спомни си, че именно Дъмбълдор е забранил физическото наказване на ученици и Филч си мечтае забраната да бъде отменена - следователно провинението на Ъмбридж е било нарушение на правилата на училището, а не на законите, но Ъмбридж, като инквизитор и служител на министерството, има повече права от редовните учители, следователно дори не можем да говорим за някакво провинение.
      Друго щеше да е, ако беше използвала проклятието Круциатус... като Хари. Наказанието за ТОВА е доживотен затвор.

      Изтриване
  2. Ели, не че нещо ама това „насилие над непълнолетни” преди 20-30 години са го наричали добро възпитание и даже ако минеш през Етъра в Габрово може да се ужасиш как непослушните са пердашени и оковавани буквално за стената.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз съм с Мишо. Не би трябвало да е до живот, може би 6 месеца или година да са достатъчни.

    ОтговорИзтриване
  4. Освен насилието над непълнолетни, което наричате възпитание, по време на режима на Волдемор, тя, макар да знаеше или поне да подозираше кой наистина е виновен за случващото се(Волдемор), тя раздаваше присъди като топъл хляб на абсолютно невинни и нито веднъж не се поколеба да изпрати някого в Азкабан, на милостта на дименторите. Така че, според мен Ъмбридж си заслужава доживотната присъда за престъпления срещу всички мъгълокръвни. 😉😃

    ОтговорИзтриване
  5. Да не говорим за дименторите, които изпрати в началото на "Орденът на феникса", за които искаха да изкарат Хари едва ли не си ги е измислил и си прави непълнолетни магии насам и натам...Това е само едно от нещата, които тя прави зад гърба на министъра на магията( от части незаконно), не се знае колко още други неща, които са в сферата: "Това, което Фъдж не знае, няма да му навреди" .. Злобата и нечестността когато "разпитва" магьосници от мъгълско потекло не е нещо малко, че ги и обвинява в кражба на пръчките им, които са си закупили на 11 години като всички други.. И със сигурност списъка не спира до тук, но стана много дълъг коментар...Не знам дали заслужава доживотна, но 6 месеца са й малко.. 20тина-30тина години може би по-й прилягаха (които не са много в магьосническия свят)..
    Но това е само мое мнение.. Хубав ден! ��

    ОтговорИзтриване
  6. Към Ункнола: Ако ще си говорим с факти дай поне три присъди на „напълно невинни” по тогавашните правила и закони? А и доколкото ми е известно - нека мишо да потъврди - дуго наказание освен пращане в азкабан и чупене на пръчката няма. И пак казвам, по нейно време престъпления срещо мъгълокръвни няма.
    Към Гери: Това е нещо ново което незнаех - Ъмбридж е изпратила диментори на Хари? Може ли някой да потъврди това (Мишо)? Злоба не е престъпление а черта на характера и ако се съдеше за това нямаше да има място в затворите. Колкото до обвинение вкаражба на пръчки при условие, че голяма част от магьосниците дават пръчки на мъгълските си половинки, за да ги отръват от преследвани - нищо чудно за нейните съмнения.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, около това се върти голяма част от началните глави на "Хари Потър и орденът на феникса". Два диментора нападнаха Хари и Дъдли и Хари ги прогони с покровител, но заради това почти го изключиха. Към края на книгата стана ясно, че Ъмбридж ги е изпратила.

      Изтриване
    2. Хъм. Благодаря! Ще ми е ентирасно да обясниш някой път как става пращането на диментори по задачи.

      Изтриване
    3. Със заповед на министерството. По същия начин, по който ги изпратиха да охраняват Хогуортс и да патрулират из Хогсмийд в третата книга. Очевидно Ъмбридж е използвала властта си на зам. министър, за да издаде такава заповед и после е прикрила следите си. Нямаме друга информация.

      Изтриване
  7. Всеки служител може да откаже да изпълни незаконосъобразна заповед. Ъмбридж не само не отказва, а и извършва действия без знанието на министъра. По време на втората война е трудно да се приеме, че тя не знае за Волдемор и че върши всичко от преданост към Министерството. Тя е хитра, пресметлива, караща те да я намразиш, но не е глупава. Затова и аз смятам, че напълно си заслужава наказанието.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър