Творчески турнир №5: Произведение 2

Произведение 2

от Е.Х.

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Скъпо дневниче,

Отново съм аз - Ана Макгрегър. Определено не съм от хората, които всяка вечер отделят от времето си, за да си нахвърлят приключенията от деня в дневник, но наистина искам да споделя това с родителите ми, а не искам да го забравя. Тази сутрин отново беше страшно гореща, може би от най-горещите от месеци насам. За това си останах вкъщи и дочетох статията в „Дрънкало“ за нагънаторогите шнорхелоподобни квакльовци. Обичам това списание, дори повече от „Пророчески вести“. Естествено в училището за магьосници „Хогуортс“ (където впрочем уча) ми се подиграват за това.Особено,когато си разпределен в дом „Слидерин“ подигравките относно това са просто неизбежни. Но както и да е, към темата...

Следобед, когато стана малко по-поносимо навън, реших да изляза и да се поразходя. Нямаше жива душа, всеки се беше скрил на сянка и аз бях единствената луда, излязла по това време. Не след дълго се оказа, че не съм сама. Зад ъгъла на улицата изникна момче с рошава черна коса и кръгли очила. Знаех, че това е Хари Потър. Все пак учехме в едно и също училище, а и той като мен беше в пети курс. Изглеждаше унил, за това не исках да го притеснявам и продължих по-нататък.

Вървях така безцелно още дълго време,дори не осъзнах, кога слънцето се бе скрило и бе отстъпило мястото си на красивата луна и блещукащите по небето звезди. Нещо обаче ме накара да се обърна, отново видях Хари, но този път той не беше сам. С него вървеше и досадният му братовчед Дъдли Дърсли - пълничко момче,което с русата си коса толкова много приличаше на майка си. Но уви,освен косата по нищо друго не може човек да каже, че Дъдли е хубавец. Разговаряха помежду си и то доста разпалено. Запътих се натам, за да поздравя Хари, но той извади от джоба на джинсите си магическата си пръчка. Застинах. Помислих, че не би направил магия,добре знаеше, че е забранено.

Изведнъж осъзнах, че с вечерта се бе случило нещо. Изчезна луната, изчезнаха и звездите и се спусна такава тъмнина, че не можех да видя нито Хари,нито Дъдли. Уплаших се, не знаех защо и какво се случваше. Стана тихо, мрачно, точно като в един много успешен филм на ужасите. Не бях очаквала, че през лятото може да стане толкова студено. Студът влизаше през мен и ме накара да потреперя многократно. Тогава светлина грейна и озари наоколо, Хари бе направил магия въпреки всичко, но друго ме изненада повече...в Литъл Уингинг...бяха дошли диментори. Бяха огромни забулени фигури,които се бяха насочили точно към момчетата. Исках да помогна, но не можех. Бях като прикована, не помръдвах и мускул, само наблюдавах.

Хари се бореше с тях, опитваше да спаси братовчед си, който лежеше на тротоара, а над него се бе надвесил един от дименторите. Тогава се случи нещо. Стана по-светло, а момчето се изправи отново на крака- Хари измагьоса покровител във формата на красив елен. Той се спусна към фигурите с плащове и ги прогони. Отново стана светло. Не стоях и минута повече-избягах. Дълго време сърцето ми биеше лудо, в тъмнината пред очите ми се появяваше отново и отново разигралата се случка. Нямам търпение да дойде септември, за да мога да разпитам подробно Хари за случилото се.

Все още не мога да повярвам.
____________________

Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.