Дари - победителка в творческия турнир
Преди да видим условието обаче, зададох на Дари няколко въпроса, на които тя се съгласи да отговори, за да разберем по-добре как се стигна до написването на разказа "В сянка", който се пребори за първото място.
Защо реши да ни покажеш гледната точка именно на Петуния?
Повечето от нас прочетоха поредицата за Хари в детски/ юношески години и както знаем, на тази възраст хората са склонни да изпитват силни емоции, да виждат света само в бяло и черно, да съдят лесно, както реални личности, така и персонажите от книгите, които обичат. С една дума – когато бях малка мразех Петуния и я смятах за един от най-черните злодеи от романа. Когато обаче започнах да препрочитам книгите тази година, след доста голяма пауза (за която съм благодарна; не случайно романът е подходящ за деца и за възрастни!), започнах да оценявам персонажите по коренно различен начин. Страниците ме връщат назад към емоциите ми от онези първи прочити, когато все още за мен Хари беше най-ненадминатия епичен герой, Сириус - въображаемото гадже и когато още не смеех да произнеса “Волдемор” на глас. Петуния обаче винаги си стоеше някъде на Привит Драйв и единствените чувства, които на онези години предизвикваше в мен бяха изключително негативни – гадната леля на Хари, достойна само за доза омраза за по няколко страници на книга. Има си чар да се пише за пренебрегвани персонажи. Не съм сигурна доколко идеята, че тя успява да направи една единствена магия, за която никога никой не разбира е достоверна и се хареса на читателите, но определено сега чувствам Петуния една идея по-близка. Ако обърнете внимание на тази сцена във филма – много е интересно, че докато Върнън се опитва да улови отлитащата във въздуха леля Мардж, Петуния застава до Хари, облегната до него на кухненския плот (в интерес на истината го забелязах, след като вече бях изпратила разказа)….
Вярваш ли, че можем да приемем действията на всеки, ако знаем каква е мотивацията му?
Вярвам в добре развитите персонажи и в това, че винаги може да се намери (или измисли) някаква част от миналото на даден герой, която да ни накара да разберем поведението и чувствата му. Това по никакъв начин не значи, че само защото е имал причина, това смалява вината на персонажа, но поне дава възможност на читателя да си отговори на въпроса “защо”. Част от магията на Роулинг е, че оставя достатъчно място за въображението на читателите, отваряйки ни вратите към света на магьосниците (не случайно книгите й са вдъхновили толкова много и разнообразни фен-фикшъни), но се радвам много на информацията от Потърмор, която ми помогна при написването на всеки един от разказите, които изпратих. Вярвам, че подготовката и проучванията преди започването на всеки разказ, особено на фен-фикшън, са ключов елемент от успеха на крайния резултат. Относно отношението ми към идеята, че целта оправдава средствата – много зависи от добронамереността на целта и от легалността на средствата.
Ти участва във всички турнири досега, ще участваш ли и в някой от следващите?
Не участвах в първия за тази година, за което не съжалявам, защото видях как се провежда турнира и идеята много ми хареса. Според мен турнирът е много интригуваща част от Хари Потър общността и се надявам да се провежда дълго и да се радва на голям интерес, както от настоящи и бъдещи автори, така и от читатели. Много ще се радвам да съм част и от бъдещите турнири, голямо удоволствие е. Надявам се, че все повече хора ще се осмеляват да пращат произведенията си – писането е забавен начин да откриваме себе си!
Мислиш ли, че твоето условие ще затрудни авторите?
Моето условие е сравнително кратко и се надявам, че ще даде достатъчно поле за изява и няма да затрудни никого. Дано да заинтригува авторите и да се насладим на вдъхновени произведения! Приятно писане!
Повечето от нас прочетоха поредицата за Хари в детски/ юношески години и както знаем, на тази възраст хората са склонни да изпитват силни емоции, да виждат света само в бяло и черно, да съдят лесно, както реални личности, така и персонажите от книгите, които обичат. С една дума – когато бях малка мразех Петуния и я смятах за един от най-черните злодеи от романа. Когато обаче започнах да препрочитам книгите тази година, след доста голяма пауза (за която съм благодарна; не случайно романът е подходящ за деца и за възрастни!), започнах да оценявам персонажите по коренно различен начин. Страниците ме връщат назад към емоциите ми от онези първи прочити, когато все още за мен Хари беше най-ненадминатия епичен герой, Сириус - въображаемото гадже и когато още не смеех да произнеса “Волдемор” на глас. Петуния обаче винаги си стоеше някъде на Привит Драйв и единствените чувства, които на онези години предизвикваше в мен бяха изключително негативни – гадната леля на Хари, достойна само за доза омраза за по няколко страници на книга. Има си чар да се пише за пренебрегвани персонажи. Не съм сигурна доколко идеята, че тя успява да направи една единствена магия, за която никога никой не разбира е достоверна и се хареса на читателите, но определено сега чувствам Петуния една идея по-близка. Ако обърнете внимание на тази сцена във филма – много е интересно, че докато Върнън се опитва да улови отлитащата във въздуха леля Мардж, Петуния застава до Хари, облегната до него на кухненския плот (в интерес на истината го забелязах, след като вече бях изпратила разказа)….
Вярваш ли, че можем да приемем действията на всеки, ако знаем каква е мотивацията му?
Вярвам в добре развитите персонажи и в това, че винаги може да се намери (или измисли) някаква част от миналото на даден герой, която да ни накара да разберем поведението и чувствата му. Това по никакъв начин не значи, че само защото е имал причина, това смалява вината на персонажа, но поне дава възможност на читателя да си отговори на въпроса “защо”. Част от магията на Роулинг е, че оставя достатъчно място за въображението на читателите, отваряйки ни вратите към света на магьосниците (не случайно книгите й са вдъхновили толкова много и разнообразни фен-фикшъни), но се радвам много на информацията от Потърмор, която ми помогна при написването на всеки един от разказите, които изпратих. Вярвам, че подготовката и проучванията преди започването на всеки разказ, особено на фен-фикшън, са ключов елемент от успеха на крайния резултат. Относно отношението ми към идеята, че целта оправдава средствата – много зависи от добронамереността на целта и от легалността на средствата.
Ти участва във всички турнири досега, ще участваш ли и в някой от следващите?
Не участвах в първия за тази година, за което не съжалявам, защото видях как се провежда турнира и идеята много ми хареса. Според мен турнирът е много интригуваща част от Хари Потър общността и се надявам да се провежда дълго и да се радва на голям интерес, както от настоящи и бъдещи автори, така и от читатели. Много ще се радвам да съм част и от бъдещите турнири, голямо удоволствие е. Надявам се, че все повече хора ще се осмеляват да пращат произведенията си – писането е забавен начин да откриваме себе си!
Мислиш ли, че твоето условие ще затрудни авторите?
Моето условие е сравнително кратко и се надявам, че ще даде достатъчно поле за изява и няма да затрудни никого. Дано да заинтригува авторите и да се насладим на вдъхновени произведения! Приятно писане!
Коментари
Публикуване на коментар