Джоан Роулинг трябваше да остави Хари Потър да умре
Скоро в българските книжарници ще се появи четвъртият роман на Джоан Роулинг, писан под псевдонима Робърт Галбрейт. Книгата се казва "Смъртоносно бяло" и световната му премиера беше само два месеца преди премиерата на "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд". След като прочетох "Смъртоносно бяло" и гледах филма за Нют Скамандър, изведнъж осъзнах, че най-хубавото, което Роулинг можеше да направи за всички свои фенове, беше да остави света на Хари Потър и да продължи да пише други книги.
С решението си да разкаже за Гринделвалд, Роулинг изглежда искаше да задоволи най-верните си фенове. Вторият филм обаче показа, че авторката на "Хари Потър" се е поддала на натиска и е започнала да пише за масовите фенове. Видяхме Хогуортс, Макгонъгол и други препратки към оригиналната поредица.
Друго, което е изключително дразнещо, е, че новата поредица все повече се превръща в предистория на филма, а не на книгата. В това отношение вината е на създателите на филма, а не на сценаристката, но аз все пак виня Роулинг, че не е упражнила достатъчно контрол.
По тези причини смятам, че Фантастични животни не е история, от която имахме нужда. И започвам да се чудя имахме ли изобщо нужда от нови истории за света на Хари Потър?
Когато писателката приключи магьосническите си романи, всички очаквахме, че ще се насочи към детективската литература. Все пак загадките, уликите и подвеждащите следи в "Хари Потър" са това, което прави книгата наистина неповторима.
Роулинг опита тайно да влезе в това поле на литературата и макар да беше разкрита твърде бързо, вече можем да кажем, че е успяла да се докаже.
Преди време проведох един разговор с литературния експерт Светлозар Желев за Хари Потър и Джоан Роулинг. Той сподели мнението си, че авторката не само се е вписала отлично в жанра на криминалната литература, но дори го е надминала. Джоан Роулинг е отличен писател и с романите за Страйк доказва, че успехът ѝ не се дължи единствено на някаква случайност, която е превърнала Хари Потър в хит.
Новата книга на Роулинг е обемна, но перфектна откъм изграждане на сюжета. Мистерията е наистина заплетена. Героите се развиват перфектно, а авторката умее да създава положителни образи с много негативни качества. Като истински хора.
"Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд" беше една силно накълцана и недобре изградена връзка между първия и третия филм. Хиляди пъти по-добре щеше да е, ако писателката се беше заела и беше написала няколко книги, в които да разкаже същата история - и по-качествено щеше да е и по-печелившо.
И колкото и да обичам света на Хари Потър и да вярвам, че Роулинг ще ни даде нещо качествено, все по-често си мисля, че трябваше да остави комерсиалната мания по "Хари Потър" да умре, а светът на магьосниците да живее и да става по-реален в сърцата на феновете.
"Фантастични животни" - предисторията, която истинските фенове искаха, но се надяваха да не се случи
Заглавието на този абзац може да звучи объркващо, но точно това чувствам по отношение на новите филми на Роулинг. Да, авторката направи перфектен избор по отношение на това коя от всички възможни истории да разкаже - има толкова много неща, които не знаем за войната срещу Гринделвалд (едно от тях беше как точно се произнася името на черния магьосник). По-малките фенове искат да научат повече за Джеймс Потър и бандата му, за Снейп и за Лорд Волдемор. Но това са истории, от които няма какво толкова да разберем.С решението си да разкаже за Гринделвалд, Роулинг изглежда искаше да задоволи най-верните си фенове. Вторият филм обаче показа, че авторката на "Хари Потър" се е поддала на натиска и е започнала да пише за масовите фенове. Видяхме Хогуортс, Макгонъгол и други препратки към оригиналната поредица.
Друго, което е изключително дразнещо, е, че новата поредица все повече се превръща в предистория на филма, а не на книгата. В това отношение вината е на създателите на филма, а не на сценаристката, но аз все пак виня Роулинг, че не е упражнила достатъчно контрол.
По тези причини смятам, че Фантастични животни не е история, от която имахме нужда. И започвам да се чудя имахме ли изобщо нужда от нови истории за света на Хари Потър?
Корморан Страйк и новата литературна идентичност на Джоан Роулинг
За разлика от филмите за Нют, романите за Корморан Страйк не целят по никакъв начин да имитират книгите за Хари Потър. Мистериите, които еднокракият детектив разплита, са едно съвсем ново амплоа на Роулинг, което едновременно бяга от зоната на детската литература, но успява да запази лекия и приятен стил, който превърна "Хари Потър" в най-четения роман на всички времена.Когато писателката приключи магьосническите си романи, всички очаквахме, че ще се насочи към детективската литература. Все пак загадките, уликите и подвеждащите следи в "Хари Потър" са това, което прави книгата наистина неповторима.
Роулинг опита тайно да влезе в това поле на литературата и макар да беше разкрита твърде бързо, вече можем да кажем, че е успяла да се докаже.
Преди време проведох един разговор с литературния експерт Светлозар Желев за Хари Потър и Джоан Роулинг. Той сподели мнението си, че авторката не само се е вписала отлично в жанра на криминалната литература, но дори го е надминала. Джоан Роулинг е отличен писател и с романите за Страйк доказва, че успехът ѝ не се дължи единствено на някаква случайност, която е превърнала Хари Потър в хит.
С какво "Смъртоносно бяло" на Робърт Галбрейт превъзхожда "Престъпленията на Гринделвалд" на Джоан Роулинг
Както казах, "Смъртоносно бяло" излезе почти по същото време като "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд". И докато вторият филм по сценарий на Джоан Роулинг хареса на повечето фенове след известно самоубеждение, "Смъртоносно бяло" стана любима на много от почитателите на Страйк от първото четене.Новата книга на Роулинг е обемна, но перфектна откъм изграждане на сюжета. Мистерията е наистина заплетена. Героите се развиват перфектно, а авторката умее да създава положителни образи с много негативни качества. Като истински хора.
"Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд" беше една силно накълцана и недобре изградена връзка между първия и третия филм. Хиляди пъти по-добре щеше да е, ако писателката се беше заела и беше написала няколко книги, в които да разкаже същата история - и по-качествено щеше да е и по-печелившо.
И колкото и да обичам света на Хари Потър и да вярвам, че Роулинг ще ни даде нещо качествено, все по-често си мисля, че трябваше да остави комерсиалната мания по "Хари Потър" да умре, а светът на магьосниците да живее и да става по-реален в сърцата на феновете.
Коментари
Публикуване на коментар