Творчески турнир №7: Произведение 6

Произведение 6
Вместо репи

от Дъдли Върнанов Дърслиев

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Наближаваше Коледа, но за пръв път от 11 години атмосферата на привит Драйв не беше празнична. Татко Върнън се беше отпуснал във фотьойла с чаша чай, която мама Петуния му беше направила, а той собственоръчно беше "подсилил" с малко от кехлибарената течност от най-горния рафт в кухнята.

За татко Върнън Коледа беше специален ден. Това беше онзи прекрасен ден, в който можеше да демонстрира пред семейството си защо работи толкова усърдно цяла година. Сутринта на Коледа, когато малкият Дъделинчо отваряше коледните си подаръци и навсякъде хвърчеше хартия, беше най-щастливата в годината. Татко Върнън засипваше сина си с играчки, любов, сладкиши и пари. И знаеше, че няма на света по-обичано дете от неговото. Дори и да не му благодареше.
На жена си пък подаряваше всички онези неща, от които тя се нуждаеше, за да е щастлива - тигани, тенджери, ютии и миксери последен модел, прахосмукачката, която рекламираха по телевизията. Тя му благодареше, но за татко Върнън най-хубавата благодарност беше, като му сготви нещо вкусно в новия тиган или изпере дрехите му в новата безшумна пералня.
Дори малкото копеленце от килера сякаш ставаше по-послушно и не се пречкаше толкова толкова, когато дойдеше Коледа. Може би защото знаеше, че ще получи някоя от старите дрехи на Дъди или на самия татко Върнън. От копеленцето татко Върнън не очакваше благодарност - то все се мръщеше на дрехите, сякаш беше свикнало безполезните му родители да му подаряват по-хубави неща. А те и двамата бяха мъртви - последната грозна шега, когато шантавата сестра на мама Петуния ѝ беше извъртяла, за да съсипе живота ѝ. Татко Върнън не беше срещал по-завистлива жена.

И макар това да бе първата Коледа през последните 10 години, когато копеленцето го нямаше, то все пак беше успяло да съсипе празника. Преди да яхне метлата за онова шантаво "училище"(Върнън потръпна от мисълта за онова място), той и неговият космат приятел бяха направили така, че на Дъдли да му порасне опашка. Свинска опашка!
Малкото му дете още се будеше с писъци и родителите му трябваше да го пускат да спи в леглото до тях. Това отдавна не беше лесна задача и татко Върнън вече беше поръчал ново легло 2х2. Така щеше да има място и за Дъди.
Макар да бе най-смелото малко мъжленце, което татко Върнън познаваше, Дъдли все още не можеше да се освободи от шока. Дори в момента мама Петуния беше в неговата стая ѝ го успокояваше. Огромната купчина подаръци, до която елхата изглеждаше като жалък храст, стоеше на пода, без да привлича ничии жадни погледи и без да се налага някой да я брани от пръстчетата на упоритото дете на татко Върнън.

Това беше третата Коледа, която копеленцето съсипваше. Предишната беше, когато той и Дъд бяха на 6 години. Това беше и последният път, в който Върнън беше купил нещо на отвратителното глупаво дете.
В онази Коледа бяха подрили огромен плюшен мечок на Дъдли. Копеленцето беше получило съвсем приличен плюшен заек втора употреба. Както и се очакваше, Дъдли успя за 20 минути да разпори мечока, да откъсне главата му и да се изака върху гогантската играчка (по това време още го учеха да използва гърнето). И когато момчето му поиска да вземе глупавия заек на копеленцето, онова зарева и започна да го дърпа. Дъдли го удари няколко пъти и преди татко Върнън да се намеси и да прекрати боя, преди копеленцето да се е окопитило и да е отвърнало на ударите на Дъдли, нещото се случи. Плюшеният заек се озъби и нападна Дъдли, хапейки го с огромните си плюшени зъби. После си стана обикновен заек.
За щастие меките зъби не бяха наранили момчето му, но Дъдли цял ден не посмя да излезе от стаята си и близо 10 подаръка останаха неотворени до следващия ден. От тогава Дъдли мразеше всякакви плюшени играчки, за което татко Върнън нямаше нищо против. Не желаеше синът му да се превърне в някакво гейче, което си играе с плюшени играчки. Вече беше на възраст да се откаже от тях.

Най-първата Коледа, която копеленцето съсипа, беше, естествено, първата му Коледа с Дърсли. Тогава Дъделично вече беше свикнал с нежеланото ново присъствие в дома им, но Петуния беше някак странна, отнесена. Рядко говореше, два пъти забрави да сготви и веднъж остави чаша на масата без подложка (татко Върнън бързо донесе една и постави чашата върху нея). Върнън не беше сигурен защо жена му реагира така на появата на копеленцето, но смътно подозираше, че има нещо общо със сестра ѝ - тази безполезна шафрантия.

По стълбите се чу трополене и Дъделично слезе в дневната, заедно с майка си.
- Върнън, казах на Дъди, че може да отвори половината си подаръци днес. Нямаш нищо против, нали?
- Не, нищо. Нападай, момче - татко Върнън се засмя пресилено. Много му се искаше да поддържа илюзията, че всичко е наред.
Дъдли се заклатушка към купчината подаръци, докато попипваше заднцата си. Татко Върнън се зачуди дали раната от операцията вече е зараснала. Никога нямаше да попита, защото смяташе, че да знаят какво става със задниците на децата им е работа на майките, а не на бащите. Неговата рана нямаше да зарасне и никога нямаше да забрави срама, когато зализаният доктор в твърде скъпата частна клиника погледна грозната свинска опашка и попита "Защо не сте го довели по-рано?". Как да отговориш на това, без да обясниш, че дебел малоумник с чадър е използвал нечистите си сили, за да осакати момчето ти. Татко Върнън избегна отговора, като заплаши, че ще избие зъбите на лекаря. Зализаният педал се смути и излезе. Върнън повече не го видя.

Малкият Дъди се наведе и започна да разопакова подаръците, но твърде вяло. Някъде на петия или шестия обаче започна да се ободрява. Откри, че баща му му е подарил малък лък, който работеше и можеше да изстрелва съвсем истински стрели с метален връх. "Май котките в квартала ще понамалеят", помисли си Върнън и се засмя.
В този момент се чу странен звук. Някой сякаш чукаше с клонка по прозореца. Татко Върнън погледна натам и с ужас видя, че зад стъклото, стъпила с един крак в снега по перваза, стои някаква въшлива, миризлива сова. Мъжът беше достатъчно умен, за да знае, че гнусната твар не е попаднала на прозореца им случайно. Пратили с я онези.
- Върнън, какво е това? Какво иска?
"Все едно не знаеш", помисли си ядно татко Върнън и после съжали. Мразеше когато омразата му към онази глупава жена и смахнатите ѝ приятели се насочваше към Петуния. Така му се искаше никога да не беше разбирал за връзката на жена си с тези боклуци.
- Нищо, да я оставим да умре от студ.
- Но Върнън, ако е важно?
- Какво важно имат да ни кажат тези - разгневи се отново мъжът.
- Нещо, което за тях е важно. Знаеш го какви са, няма да ни оставят на мира.
- Добре, ще я пусна. Може пък да ни пишат, че копеленцето е паднало от магическия си кон и си е счупило врата.
Мама Петуния затули с длани ушите на Дъдли, но Върнън не разбра дали заради думата "копеленце", която рядко използваше пред Дъдли или заради думата "магически", която никога не използваше пред никого.
Татко Върнън отвори прозореца и мръсната птица влетя в стаята, пускайки малка бележка на кухненската маса. След това кацна на фотьойла на татко Върнън и зачака.
- Къш, къш - завика Върнън. - Махай се противна твар, какво искаш?
Птицата на помръдна.
- Махай се, птицо - викна Върнън и замахна към совата. Тя продължи да го гледа и да мига неравномерно - първо два пъти с едното око, после веднъж с другото. Шантава птица, като шантавите ѝ господари.
- Прочети писмото, Върн - каза мама Петуния. Дъдли се дърпаше и ревеше в ръцете ѝ. От време на време поглеждаше птицата и крещеше ужасен.
Върнън се приближи към писмото и птицата, а тя го погледна нагло. Когато го взе, от плика изпаднаха две бележки. Едната им съобщаваше, че трябва да изпратят подарък на племенника си. Другата съдържаше само думите "Получихме известието ти и прилагаме твоя коледен подарък. От вуйчо Върнън и леля Петуния." Некадърниците явно бяха решили, че Върнън и Петуния не могат да пишат и им бяха изпратили бележка, която да прикачат към подаръка.
- Иска подарък! - викна Върнън. - Идиотчето иска подарък. Каква наглост.
- Върнън, трябва да му дадем нещо, иначе птицата няма да си тръгне.
- Как така ще му даваме подарък? Какъв подарък да му дам? Как се прикача шамар към бележка?
- Върнън, когато совата получи нещо, ще отлети. Виждала съм...
Тя замълча, но на мъжа ѝ му стана ясно какво щеше да каже. Виждала е как тъпите ѝ... как родителите ѝ са изпращали писма на малката разпоретина сестра ѝ.
- Добре, добре - каза той. После още веднъж: - Добре.
Бръкна в джоба си и извади една монета от петдесет пенса. Грабна тиксо от кухненския шкаф  и закачи монетата за бележката, след това я хвърли на масата. Птицата разпери криле, грабна я и излетя през все още отвореният прозорец, а леля Петуния се спусна и го затвори.
Дъдли беше избягал от стаята и го чуваха как плаче нагоре по стълбите.
"Кога ще свърши това", запита се Вуйчо Върнън. Никой не му отговори.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. Ивелина Господинова15 февруари 2019 г., 13:27 ч.

    Грозно,но добър разказ.Само дето Дърсли не са жестоки избирателно,те просто не разбират,че са лоши с Хари.Те предпочитат да се правят,че него го няма,което е безхаберие и безразличие и всячески демонстрират преувеличено внимание към своето дете!И Роулинг никога не е наричала Хари копеле,а Лили шафрантия!

    ОтговорИзтриване
  2. Разпоретина - ха-ха, копеленцето - ха-ха-ха... Насилен опит за хумор ако е опит за хумор. Поне мъсълта върви сравнително гладко, але и да препуска на моменти.

    ОтговорИзтриване
  3. Човек, който твърди, че е авторът15 февруари 2019 г., 16:02 ч.

    Вилорп, благодаря за коментара!
    Признавам, че ми се стори смешно да наричам Хари "копеленцето", но не това беше причината да използвам думата. Просто наистина вярвам, че вуйчо Върнън мисли за Хари по този начин.

    Такъв е отговорът ми и към Ивелина Господинова - знам, че Роулинг не ги нарича така, но на мен ми се искаше да видим нещата от гледната точка на Върнън. И ми се струва, че това е начинът, по който той би мислил за Лили и за Хари.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Друг от проблемите ми с текста е това че не е ясно кой е „разказвача” в разказа. Хем имаме гледната точка ва Върнън, хем го виждаме от трето лице „- Иска подарък! - викна Върнън.”
      Няма лошо да се ползва нито копеленцето нито разпоренита или шаврантия на става някак си натрапчиво и ми седи подобно на разказа от миналия конкурс където името героя се повтаряше педесетина пъти.

      Изтриване
    2. Човек, който твърди, че е авторът18 февруари 2019 г., 16:13 ч.

      Разказът може да е от гледната точка на един от персонажите, без да е от първо лице. Книгите за Хари Потър са написани точно така - ние виждаме гледната точка на Хари (освен в няколко глави, които са изключение), но романите са написани от трето лице.
      В случая обаче, влизайки в защитен режим, на практика признавам, че разказът не е добър. Няма по-лоша реклама за едно произведение от това авторът да започне да обяснява на читателите какво не са разбрали и какво в действителност е имал предвид.
      Благодаря за интереса все пак. Успешен ден!

      Изтриване
    3. Не го възприемам като защитен режим. Аз лично като пиша нещо се радвам да чуа отговори и да разбера какво не се е разбрало в разказа, обяснявам какво съм имим предвид и в дискусията се разбира как нещатамогат да се подобрят за в бъдеще.
      Благодаря че отговори на коментарите ми.
      Игрите с теб!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Честит ден на Хари Потър!

Блогова ваканция!

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Загадката Риддъл

Никога навсякъде

Може да прочетете разказите за творческия дуел

Джоан Роулинг трябваше да остави Хари Потър да умре

7 доказателства, че Снейп е слидеринец

Смъртоносно бяло излиза на български на 22 март