Творчески турнир №7: Произведение 4

Произведение 4
Писъци в нощта

от Я. Янков

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Непреодолима и чудовищна сила изби входната врата от пантите и я запрати в празнично украсеният коридор. Разхвърчаха се коледни лампички. Елените нарисувани по стените се разбягаха лудешки, а един дебел старец който стоеше при тях, запищя и си закри очите с длани.
Трима мъже с черни наметала и свирепи лица нахълтаха в къщата. В ръцете си държаха магьоснически пръчки. Мъжът който беше най-отпред и предвождаше останалите имаше белег от черно проклятие на бузата си и половината му лице беше увиснало.
Една врата се отвори припряно и в коридора срещу тях се озова пълен и оплешивяващ магьосник по халат. В лявата си ръка стискаше пръчка. Беше уплашен.
— _КРУЦИО!_ — изрева водачът и от устата му се разхвърчаха пръски слюнка.
Другите двама започнаха да надават одобрителен рев, когато дебелакът се срина на земята и запищя. Риташе с крака и само бялото на очите му се виждаше.
— _КРУЦИО!_
Устата на дебелакът се запени и писъците секнаха. Тялото му се гънеше, като риба изхвърлена на брега твърде далече от спасителната вода.
— МЪГЪЛОКРЪВЕН БОКЛУК, ИЗЛЕЗ!
— Ще запалим къщата и пак ще си покажеш кирливия нос, мътнород!
— Следииим, пудролинииитеее. Няма де да идеееш. Нямате си летекооод, неможеш да се магипортираш. Юхуу, мътнорооод.
— _КРУЦИО!_
В коридора се втурна жена с обезумели очи и разчорлена коса. Дрехите й бяха мръсни и развлечени. Кожата й беше жълтеникава. Имаше вид на човек обхванат от лудост. Тя се хвърли срещу белязания.
— _Дифиндо!_
Кракът на жената се разпра като стар и непотребен парцал. Кръвта пръсна по пода и стените. Жената зарева от болка. Успя да се задържи изправена. Имаше морави петна около устата.
— _Таранталера!_
Сега тя заигра фокстрот, а кръвта пръскаше. Ревът на жената вече беше преминал в дълбоко гъргорене. Устата й беше широко отворена, явно се опитваше да си поеме дъх и да крещи едновременно. Езикът й беше огложден.
— _Силенцио!_
Жената остана с отворена уста, но от нея не излизаше нито звук.
— Гади ми се от такива мътнородски звуци.
— Абстрахо, Позесор, стига вече! Не сме тук за да си играем игрички. Вкарайте я в стаята.
— _Инкарцерус!_
Във въздуха политнаха въжета като дебели змии, които се омотаха здраво около тялото на жената. Тя се срина на земята. Краката й опитваха да продължат фокстрота, но безуспешно.
— Ей сега сама ще си влезне там. _Серпенсортия!_
Огромна черна змия се изстреля срещу мътнородата. Влечугото тупна тежко на пода и запълзя към нея с отворена паст, като преминаваше през изпопадалите лампички. Очите на жената бяха широко отворени. От тях се стичаха сълзи. Змията се стрелна и захапа здравия крак. За секунда плътта беше пробита. Острите, отровни зъби потъваха навътре в месото и го разкъсваха. Отровата се изливаше. Бавно и лениво се заразнася из кръвта.
— Вижте тоя боклук как се търкаля. Кат колело е, нали ви казах, че сама ще си влезе.
— _Империо!_
Оплешивяващият магьосник с халата се изправи бавно от пода. Все още с запенена уста влезе в стаята след жената. Смъртожадните ги последваха.
— Майчице мила, Белязан, гледай тая паплач как се е наредила!
Стаята беше малка и добре подредена. В един от ъглите имаше претрупана от украшения елха. Под нея се гушеха купчина опаковани в разноцветна хартия подаръци. До елхата имаше отворен капак на скривалище в което явно се бе крила жената. От стените гледаха фотографии на усмихнати мъже и жени които се прегръщаха и пак се разделяха. Червените драперии покриващи прозорците бяха в тон с креслата. Осветлението беше загасено. То беше излишно, тъй като горящата камина беше достатъчен източник на светлина. Уютът даваше илюзорното чувство на сигурност.
— Празнуват мъгълски празници, крият ми се в разни дупки като мъгъли, живеят сред мъгъли, сродяват се с мъгъли и какво? Искат всички останали да приемат ненормалните им деяния за нормални. От всичкия бълвоч най-лоши са родоотстъпниците. Те, скъпи приятели са най-вредния елемент в нашия свят. Доказано неблагонадеждни. Създания доказали, че не може да им се има доверие. Доброволно обвързващи се с мъгъли, които не принадлежат към магьосническия свят. Според мен, това е и причината да се раждат мътнороди. Родоотстъпниците са жалки магьоснически отрепки загърбили собствения си произход. _Авада Кедавра!_
Родоотстъпникът отхвръкна с изцъклени очи и се заби до гърди право в горящата камина. Задимя. Замириса неприятно. Нещо започна да цвърчи.
— Позесор, доведи змията. Абстрахо, ти запали елхата и я натикай в дупката. Да видим дали там не се крие още някой. Имам информация, че мътнородата върви в комплект с още някой. Май на този някой не му стиска да излезе сам.
— Н-Не! Н-Недейте! Излизам, излизам! — извика писклив глас от скривалището.
От дупката на пода изникна дребен и мършав мъж с мазна и сплъстена коса. Имаше изпито и плувнало в пот лице. Имаше и малки свински очички. Те се стрелкаха неспокойно и оглеждаха стаята. Нито един път не погледна смъртожадните. Може би имаше надеждата, че ще му се размине.
— Пей. — нареди му простичко Белязания.
Поглеждайки към горящото тяло в камината, мъжът рече:
— Това там е Джон Лори, и това е неговият дом, а жената…
— Не това тъпако, — ревна ядосан Белязания — щом сме тук значи това го знаем. Другите укриващи се боклуци — имена и местонахождение.
Позесор се върна с змията в ръце.
— Ааа, ма разбира се! — рече угоднически мъжът, като се поклони леко. — Ми да почнем тогава със семейство Доусън, те са…
— Знаем за тях. Те ни упътиха за към вас. Други?
— Знам и други, знам и други! — разкрещя се изплашен мъжът. — Флексън! Имаше и един Флексън! Не му помня малкото име…
— Джошуа Флексън — мъртъв.
— Джордж Кутас, той беше…
— Мъртъв.
— Джейкъб и Мими Елант!
— Виж, това е интересно. Къде са те?
— Аз не…
— _Круцио!_
— Той ще продължи да го прави докато не си спомниш къде са и не ни кажеш. Позесор, мисля, че змията иска да иде пак при скъпата ни мътнорода — Деба Джейк. Дай й я.
Змията беше хвърлена право върху лицето на завързаната и лежаща на пода жена. Разгневеното влечуго започна яростно да хапе — шията, устата, бузата и окото, което изтече като от пробито яйце. Доносникът не спираше да пищи. Смрадта от горящият труп ставаше непоносима.
— Повечето от тези които се издирват са укрити от Ордена. Червей, тебе кой те скри тук? Отговори или умри.
— Флечър! Мъндънгус Флечър! Аз съм ценен! Ценен съм! Учил съм в „С-Слидерин“! Знам разни работи!
— Пффф, Флечър. Ха. Тая бълха. Дори не си заслужава усилията. Завчера го видях да продава разни боклуци на „Диагон-али“. Щом ме видя, веднага се магипортира. — обади се Позесор.
— Знаеш ли, — заговори с ледени нотки в гласа Абстрахо — ние пет пари не даваме за тъпия ти „Слидерин“.
— Така е. — обади се и Белязания. — Ние сме възпитаници на „Дурмщранг“. А ти си ценен колкото едно лайно. Знаеш ли какво правим с доносниците?
— Ама аз…
Белязания натика магьосническата си пръчка в една от ноздрите на клетника.
— Игор Каркаров — зашепна Белязания, — беше смъртожаден. После стана доносник. Избяга от нас. Скри се. Просто му дадохме преднина. Той ми остави този белег преди да го убия. Ако го видиш, предай му много поздрави от мен. _ Експулсо!_
Главата на мъжът, чието име беше Уиск Боуд се пръсна. Плът, кръв, кости, мозък и коса се разхвърчаха из цялата стая. Абстрахо запляска развълнувано с ръце.
— Да вървим, че ни чака работа. — изръмжа Белязания.
Смъртожадните напуснаха къщата. На излизане, Абстрахо я подпали, а Позесор насочи пръчката си към небето и извика:
— _ МОРСМОРДРЕ!_
В небето над къщата се появи гигантски, яркозелен череп, от чиято зинала уста вместо език висеше огромна змия. Въздухът се завихри. Чу се плясък, като от огромни кожени криле. Тримата смъртожадни изчезнаха в нощта.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. В интерес на истината доста хомогенен разказ. Единствено празнуването на мъгълския празник празнуван и от магьосниците не ми седи на място. Употребата на заклинание е добре, макар че са използвани такакви тагове за курсив които нямат място в художестевн текст. Същото важи и за главните бекви, но това е търпимо донякъде. Има неща за редактиране, но да не издребняваме чак толкова.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

      Изтриване
  2. Уау! Впечатлена съм. Може да станете автор на книга а ужасите или криминални романи!!! Чак се стряскам от подробностите!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Можете ли да познаете от коя книга са тези цитати? По-трудно е, отколкото изглежда

Кой е Ричард Харис от филмите по Хари Потър

Носът на Волдемор, или защо най-силният магьосник е толкова грозен

Чо Чан и Хари Потър - 4 причини връзката им да е невъзможна

Годишнина от излизането на "Вакантен пост"

Как се нарича човек, който говори езика на змиите?

7 неща, които (може би) не знаете за Хърмаяни Грейнджър

Госпожа Уизли - неща, които може да сте забравили (или да не знаете)