Литературният гид Светлозар Желев: Магията на Джоан Роулинг е талантът ѝ

Светлозар Желев е литературен консултант, който е посветил живота си на книгите. 15 години е бил директор на издателство Сиела, а след това e работил като маркетингов директор на издателство Колибри. Бил е радиожурналист и създател на рубриката “Литературен гид”, а сега води рубрика със същото име в предаването “Библиотеката” на БНТ.
Днес е директор на центъра за книги в НДК и на клуб “Перото”, където в две поредни години се проведе “Нощта на книгите за Хари Потър”.
За себе си той казва, че от всичко най-много обича литературата. Това е най-важното в живота му и вече е прочел над 5000 книги.


Срещнах се със Светлозар Желев, за да си поговорим за книгите на Джоан Роулинг, за Хари Потър и за набиращата все по-голяма популярност поредица за детектив Корморан Страйк, която Джоан Роулинг пише под псевдонима Робърт Галбрейт.

Според Вас какво е най-важното, което Джоан Роулинг даде на литературата?

Много пъти съм казвал, че трябва да се издигне паметник приживе на Дж. К. Роулинг. Тя накара стотици милиони деца по целия свят да се върнат към книгите. И то в едно време, когато тази борба изглеждаше почти загубена. Борбата с компютрите, интернет и т.н.

Срещата с Дж. К. Роулинг и Хари Потър беше нещо много важно за мен. Това, което ми прави впечатление при нея, е нейната разнородност на интереси. За мен тя е един от най-великите разказвачи на нашето време. Това си личи от всяка нейна книга.

Какво е мнението Ви за “Вакантен пост” - първата книга на Джоан Роулинг за възрастни?

Харесвам я много. В нея тя прави експеримент и пише книга в стила на викторианския роман, като го ситуира в една съвременна Англия. Резултатът е изключително интересен. Един дълбоко социален роман в традициите на Дикенс.

За мен книгата е блестяща, но недостатъчно добре приета. Да, ясно е, че тя беше абсолютен хит, продаде милиони екземпляри и беше преведена на много езици. Но книгата е толкова важна, че трябваше да има още по-голяма рецепция. В това отношение името на Дж. К. Роулинг въобще не помогна.

Много съжалявам, че тя не продължи да пише в стила на “Вакантен пост”. Има много какво да каже.

Смятате, че феновете на “Хари Потър” не бяха подготвени за книга като “Вакантен пост”?

За аудиторията ѝ беше странно да възприеме Дж. К. Роулинг в тази стилистика, но също така светът на книгоиздаването е изключително консервативен. И съответно хора, които не харесват Хари Потър или просто не го оценяват, защото са на друга възраст, не прочетоха книгата. Не оцениха какво всъщност е направила Дж. К. Роулинг.

Препоръчвам на всички, особено на феновете на “Хари Потър”, да прочетат “Вакантен пост”.

Продължи ли Джоан Роулинг да ни изненадва и със следващите си книги - тези за Корморан Страйк?

Може би следващият експеримент беше породен от това, че рецепцията на “Вакантен пост” беше малко странна. Вероятно затова авторката е избрала да напише роман под изцяло ново амплоа, изцяло нова идентичност. При това мъжка. За мен всичко това е много интересно като социален експеримент.

Още когато прочетох “Зовът на Кукувицата” ми направи впечатление играта с жанра. Тя е избрала да напише роман в стилистиката на най-добрите представители на съспенса, ноара, на трилъра от 40-те и 50-те години.

В едно интервю от 2014 година казвате, че повече хора ще запомнят Джоан Роулинг с Корморан Страйк, отколкото с Хари Потър. Не е ли твърде крайно изказване?

Естествено това е хиперболизиране. Ясно е, че Хари Потър вече е легенда, но образът на Корморан Страйк тепърва ще се развива. Тепърва ще се развива на масово ниво, защото сега сериалът ще доведе книгата и героя до много повече хора.

По същия начин работят и нещата с Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. Не само книгите на Дашиъл Хамет, но и филмите, като “Малтийският сокол” и “Стъкленият ключ”, правят от Сам Спейд легенда. Филмите за Филип Марлоу правят Марлоу легенда. Не толкова книгите.

Хари Потър ще остане легенда от детските книги. Образът на Страйк ще остане като образ в главата на все повече възрастни хора.

Ще остане като образ от криминалната литература или от литературата като цяло?

И от двете. Ето, аз от дете съм фен на фантастиката. Обичам жанрова литература. Израсъл съм и с Хамет, с Чандлър, с Честъртън, с Артър Конан Дойл. Много такива жанрови книги.

Но в днешното море от литература е по-лесно да генерализираш, което създава деление. Счита се, че жанровата литература е масова, а високата литература е за елита. И между тях има ясна и определена граница. Стена, такава, каквато Тръмп иска да построи между САЩ и Мексико. Според академичната критика тази стена не може да бъде премината в едната или в другата посока.

Аз не смятам, че такава стена съществува. Има една гранична зона, в която попадат огромна част от жанровата литература, която всъщност е и високо литературна. Там са класиците на фантастиката, като Артър Кларк, Рей Бредбъри, Азимов, братя Стругацки. Говорим за висока литература, която пречупва посланието си, за да стане по-масово, да достигне до повече хора или пък да пресече цензурата. Блестящ пример за това са антиутопиите. Оруел, Олдъс Хъксли и т.н. Към писателите, които изброих, добавям и Чандлър и Хамет, а в съвремието и Томас Харис с “Мълчанито на агнетата”. Те имат всички характеристики на високата литература. Блестящ литературен стил, но само по себе си е жанр. Има и много други, които експериментират в това.

От друга страна е високата литература. Много често книга, която е обявена за висока литература, използва отново жанрови елементи. Дали ще е убийство, дали фантастични елементи.

Тази гранична зона винаги ми е била най-интересна. Играта със жанра от една страна, и от другата страна високото литературно качество.

Значи смятате, че Джоан Роулинг развива криминалния жанр?

Със сигурност, със сигурност. Не само по отношение на сюжета, а и по отношение на темите, които я вълнуват. Тя излиза много извън жанра, макар и да стъпва върху клишета. По същия начин постъпва в “Хари Потър” - стъпва върху митология, вярвания, предходни книги, свързани с фентъзи света, магията и всичко останало.

И успявайки да вплете всички тези клишета, тя създава едно съвсем ново нещо. Само по себе си то е уникално и различно и няма нищо общо с предните. По този начин тя вкарва хората изключително бързо в историите и в книгите. Няма нужда да им обяснява що е магия, какво правят тези същества и какво представляват, защото хората ги познават.

По същия начин е и с романите за Страйк - тя използва тази стилизирана рамка, която ѝ върши работа. Без да се налага да обяснява прекалено много и да затормозява четенето. Това е една от най-прекрасните характеристики на писането на Дж. К. Роулинг. Тя го прави наистина брилянтно.

Мислите ли, че Роулинг сама е инсценирала разкриването на Робърт Галбрейт?

Не, в никакъв случай не вярвам в тази теория на конспирациите. Тя си причини много тежки промени с това. Напусна агенцията, с която беше свързана покрай Хари Потър. Това в бизнеса е много тежък развод, защото отношенията между агент и автор са почти свещени. Литературният агент не е просто човекът, който го продава и търси издателство за книгата на автора. Той е първият читател. Първият критик. Той е първият независим поглед върху книгата. И наистина тази много силна връзка е нещо, което е изградило много автори и липсата на такава е унищожила много автори.

Ясно е, че когато се разбра, легендата започна да работи по различен начин. Но все пак смятам, че тези четири месеца дадоха възможност на самата Дж. К. Роулинг да повярва в това, което прави.

Затова не вярвам в теорията на конспирациите.

А каква щеше да е съдбата на Корморан Страйк, ако не беше разкрито, че Роулинг пише книгите?

За съжаление никой не може да каже това. Беше минало твърде малко време, преди да стане известно кой стои зад името Робърт Галбрейт. Книгата вървеше много добре по стандартите на Англия и на англоезичния свят.

Не трябва да забравяме, че говорим за неизвестен автор, негов дебютен роман, който още повече не може да покаже лицето си. Тя не можеше и като Елена Феранте да се крие зад легендата за непознатия автор.

Много е трудно в съвременния свят, защото вече не можеш да си като Селинджър и да си седиш изолиран от света, да си пишеш текстовете и да не се показваш никъде, да не даваш интервюта.

На фона на огромния океан от книги, които наистина заливат света, няма как да работиш изолирано.

Аз съм чел някои интервюта в тази връзка и тя признава, че най-вероятно щеше да го направи сама в някакъв момент, когато самата тя е убедена, че книгата се случва добре. Когато сама е убедена, че това писане ѝ отива. Така че според мен щеше да се разкрие и сама. За съжаление не стана в момент, в който тя е преценила да го направи.

Как стана така, че в България Колибри започнаха да издават книгите на Роулинг?

Това беше изрично изискване от страна на самата Дж. К. Роулинг. Искаше да има различни издателства, които да представляват “Хари Потър” и другите ѝ книги. Това не е изолиран случай. Много често в световното книгоиздаване се случва така. Така стана и със Стефани Майър. Съвсем нормално е от гледна точка на това, че авторите, литературните агенти и издателите им се целят в друга аудитория. Не в аудиторията на Хари Потър и не в аудиторията на детската литература.

Как се приемат от читателите книгите за Корморан Страйк?

Изключително популярни са и това ме радва много, защото те са интелектуални трилъри. Много по-дълбоки са, отколкото едно класическо криминално четиво. По същия начин, по който на фона на хилядите книги, които се бълва в криминалния жанр през целия 20 век, Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет се водят не само класици в жанра, но и писатели от високо ниво. Там няма значение това, че става дума за жанрова литература. Те просто са големи писатели.

Тези книги касаят много проблеми. В “Зовът на кукувицата” се разглеждат проблемите на разделението на обществото, на измислените звезди, които в момента са на върха. Отношенията вътре в семейството, отношенията между осиновено дете и новите му родители. Отношението на това дете към възможно разбиране за истинското му семейство. Всички тези неща са разгледани, целият социален елемент го има. И заради това скандинавската литература (като например “Милениум” на Стиг Ларшон) и Робърт Галбрейт са толкова четени и харесвани по цял свят. Те не са просто криминални истории. В тях има социални пластове.

На Вас коя ви е любимата книга за Страйк?

Втората книга лично на мен ми е любимата, защото не само е литературна като писане, но и литературна като сюжет и смисъл. Става дума за издателския бизнес. Разказва се за един роман, който обрисува всички ужаси на бизнеса и причинява смъртта на автора си. Това е едно прекрасно сечение на книгоиздателския свят и на начина, по който той работи. За един човек, който никога не е бил в досег с книгоиздаването, тази книга е прекрасен пример за това как наистина се случват нещата - много красиви на повърхността, но с ужасяващи пластове и блата отдолу.

А чели ли сте последната - Lethal White?

Последната не съм. Чакам я с нетърпение. Аз чета на английски и на руски по работа, но за удоволствие чета само на български. В оригинал ги чета само професионално, когато трябва да се запозная с книгата. В случая с Lethal White искам да изчакам прекрасния превод на Надя Розова.

Очаква се книгата да излезе на български през февруари, нали?

Доколкото знам, да. Със сигурност ще е през първите месеци на 2019 година.

Да се върнем към “Хари Потър”. Наскоро стана ясно, че е продадено половин милиардното копие от първата поредица на Джоан Роулинг. Никоя друга книга не може да се приближи по успех до “Хари Потър”. Според Вас какво има в тези книги, което го няма никъде другаде, и което вече 20 години никой не може да повтори?

Това е магия. Ако тръгнем да говорим литературно и критически да анализираме Хари Потър, академичните учени сигурно ще кажат, че в него няма нищо оригинално и нищо различно. От друга страна всички фенове ще кажат, че това е нещо, като което друго няма, не е имало и вероятно никога вече няма да има. За мен това е магия. Магията на литературата.

Всяка книга, включително и “Хари Потър”, говори за три-четири неща - любов, смърт, пари, властта, приятелство и т.н. Начинът, по който го прави авторът и начинът, по който той създава тази магия, магията на литературата, е в емпатията. В това четейки една книга да влезеш в този свят. Да го приемеш като свой. Да изживееш тези моменти, заедно с героите. Да се почувстваш у дома си. Книгата да влезе в теб и ти да влезеш в нея. Ето тази магия е талант. Това е великото нещо на таланта.

Уникалното на “Хари Потър” е именно в това как Дж. К. Роулинг успява да накара децата да влязат в този свят. А и не само децата - аз прочетох първия “Хари Потър” на двайсет и кусур години и той ме привлече по начин, по който са го правили много малко автори в този жанр, като Толкин.

Това е магията на големия писател. Да успее да създаде тази връзка между книгата и читателя.

Можем ли да очакваме, че “Нощта на книгите за Хари Потър” през 2019 отново ще е в клуб “Перото”?

О, със сигурност. Удоволствието ще е изцяло наше и мисля, че това се превърна в добра традиция. Много хора свикнаха да идват тук и за нас тази комуникация въобще с литературните фензини и литературните фенове е много важно. Защото освен Хари Потър има други групи, обединени около различни жанрове. Има групи за фантастика, има групи за криминална литература. Надявам се “Перото” да бъде именно място, в което тези хора да могат да се събират и да говорят за нещата, които ги вълнуват. Ние искаме да увеличаваме тези общности. Това е единствената ни цел - да увеличаваме общността на четящите.
Нощта на книгите за Хари Потър в клуб "Перото"

Коментари

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Роулинг дари още 15 милиона за изследване на множествената склероза

Суеверни ли са магьосниците в "Хари Потър"

Феновете във Варна организираха първия Тримагически турнир в България

Кой е Девън Мъри в "Хари Потър" и къде може да се срещнете с него в България

Актрисата Наталия Тена идва в България по време на Aniventure Comic Con!

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Ако четете „Хари Потър“ на глас, ще призовете зъл дух

Джиф - трикратен победител в Творческия турнир

Куидич за мъгъли - вече и в България

Домовете на Хогуортс - представени ли са равностойно