Творчески турнир №7: Произведение 3

Произведение 3

от Женя Кунгалова

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Събуждам се и оплетена в одеалото си и червения балдахин, падам от леглото. Нещото, което ме събуди бе сова. Или по-точно шума, който издаваше, докато се опитваше да влети през прозореца ми. Отворих го, а красивата птица ме клъвна по пръста.
- Добре, добре... Извинявай, аАриадна!
След като совата ми отиде да се сърди, аз се облякох и докато вадех книга за най-известните куидични отбори на България, се спънах в пакет, опакован в сребриста хартия. Взех го и прочетох картичката на него. „Весела Коледа”. Само това и нищо друго.
След малко се сетих за Ариадна. Взех и нейното писмо. То даде отговор на повечето ми въпроси. Беше от брат ми. Проверих писмото за тайници. Естествено има. Въздъхвам и прочитам червената бележка със златни букви „ Здравей!
За съжаление, нямам добри новини. Нашите все още са в неизвестност. Знаеш, че много ми липсваш, но в Хогуортс е по-сигурно. Изпратих ти подаръка. Надявам се да е пристигнал и да ти харесва. Весела Коледа, Джен!
С много обич: Джейк”
Отварям пакета и от него изпадат пакет „Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот”, нова мантия, кутия чай от мандрагора (любимият ми) и екземпляр от„ Куидичът през вековете”. Отговарям на Джейк, че всичко е пристигнало и е страхотно. Ариадна продължава да ми е сърдита, затова отивам до соварника и пращам писмото по един бухал. Коледният бал е след няколко часа, затова се заемам с четене.
Чува се шум и зелен блясък, последван от мощен вик раздира тишината... Стряскам се и слизам долу, като не пропускам да се спъна в мантията си. Успокоявам се, когато виждам, че Кортни и Лео са добре. Все пак са най-добрите ми приятели.
-Добре ли са всички? - пита ме Кортни.
- Да. Спокойно. Пак ли избиват раконогите огнемети на Хагрид?
-Да, за нещастие министерството ги смята за „обществено опасни”.
-Лео, всички знаем за манията ти да се грижиш за зверовете!

Но не огнеметите бяха издали воя, а професор Макгонъгол... Едвам се бе спасила от Смъртта. Черният Лорд бе тук. Хари се появи отнякъде и битката започна. ВОДА и Орденът пристигнаха. Първите изстрели на Хари и банда провокираха дъжд от червена и зелена светлина. Макар и в битка, бе красиво за съзерцаване. Рицарските брони направиха плътен полукръг около нас, независимо, че бяха обвити с гирлянди и имел. Шлемовете им пееха коледни песни, а щитовете им послушно рецитираха тазвечерното меню. Малко по малко пред стените на Хогуортс се събра половин магьосническа Британия и заедно с гръм и трясък (буквално- Хагрид бе пуснал светкавично-гръмотевични торови бомбички) победихме смъртожадните! Черният Лорд беше сразен, а ние не бяхме дали и една жертва! Е, имахме извадени рамене и счупени пръсти, но това са рисковете на професията.
Коледното тържество беше прекрасно. Имаше умопомрачително много храна и невероятни украси. Аз получих страхотна изненада, която беше Джейк! Бях в луда еуфория от срещата с брат ми. С него не се бяхме виждали от месеци.
Определено ще помня тази Коледа цял живот!

Послепис: Въпреки абсолютното несвързване на оригиналната история и този разказ, аз го написах с представата, че аз съм героинята, от чието име говоря и създадох нещо, което бих искала да изживея. Вдъхновението не ми позволи да мисля точно като авторката, а ме накара да вляза в собствената си фантазия и да напиша нещо, което е сбор от много шантави хрумвания, образували този доста особен разказ, който сътворих.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. Едва ли бих могъл да го кажа по добре: „сбор от много шантави хрумвания, образували този доста особен разказ, който...” прочетох.

    пп. Женя пожелавам ти никога да не изживееш извадено рамо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Драги Вирлоп, първо благодаря Ви. Надявам се да не ме сполетява подобно нещо. Второ и аз самата мисля, че разказа е странен... като мен самата... Трето: Не успях да разбера дали разказа Ви е харесал. Ако да, искрено се радвам. Ако не, тогава напълно споделям мнението Ви. Аз самата не харесвам разказа. Не харесвам дългите си изречения, дразня се на правописните си грешки и ненавиждам автоматичната корекция на телефона си.

      Изтриване
    2. Здравей Жени,
      като цяло имала си някаква идея за какво да пишеш на ми се струва, че си бързала твърде много да излееш емоцията си върху листа/екрана. Понеже се занимавам с преводи редакции корекции нещо от рода на „пълен полукръг” ми се набиват в очите и ме дразнят. Професионално изкриваване го наречи.
      Опитай докато пишеш да се сесредоточиш само върху една „сюжетна линия”. Това което си списало спокойно можеш да го ползваш като база за развитие на идейте си, да ги резшириш и опишеш на спкойствие без Мишо да те притиска със сроконе.
      Отделно от това е важно авторът да си харесва нещата или да ги направи така че поне на енго да му харесват, защото иначе няма голам смисъл от писането, щом дори не ти достава удоволствие.
      Дерзай и игрите с теб!

      Изтриване
    3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

      Изтриване
  2. Жени, познавам теб и възрастта ти, но ще опитам да не звуча като твоя учителка. Да пишеш с фантазия е богатство, да преживяваш текста си - още повече. Имаш дарба и тя е заключена в тази твоя странност. Съветвам те само да не бързаш, да обмисляш историите и да проверяваш за грешки - във фактите и в правописа. И винаги можеш да разчиташ за втори (редакторски) прочит. С уважение и радост, Д.С.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви, че независимо дали аз самата мисля нещо добро или лошо за опита си да напиша история, Вие ме подкрепихте! От началото на учебната година ми показахте магията, под формата на клуба Daily Potter, нощта на книгите за Хари Потър. Благодаря Ви, за часовете в които не съм просто Женя от 5 „г”, а съм част от Хогуортс. Благодаря Ви, че вярвате в мен и продължавате да настоявате, че съм от Рейвънклоу, независимо от това, че винаги казвам, че съм Хафълпаф. Благодаря Ви, че и този път ме убедихте, че мога!

      Изтриване

Публикуване на коментар

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Невероятната история на Евана Линч

Коя е Евана Линч от филмите за Хари Потър

Честит ден на Хари Потър!

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Джоан Роулинг не е само "Хари Потър"

Какво знаем за Бил и Фльор

Официално видео от „Хари Потър и прокълнатото дете“ за пръв път

Хърмаяни и Драко - защо хората виждат нещо там

Защо скоро няма да има филм по Прокълнатото дете

Кой е Робърт Галбрейт и какво общо има с Хари Потър