Дора Солакова, която показва на децата пътя към Хогуортс

Една от най-силните Хари Потър общности в България е във Варна. Феновете там имат препрочитателски срещи за деца и за възрастни, редовен Лов на хоркрукси и Нощ на книгите за Хари Потър всяка година. И зад всичко това стои една млада жена с неугасващ ентусиазъм. Радвам се, че мога да ви запозная с Дора Солакова.

Дора, която е завършила славянска филология в Благоевград, днес живее и работи във Варна. Тя е учителка по български език и литература на петокласници. Освен това преподава и български език на студенти от Ангола.

Не признава “Хари Потър и прокълнатото дете” за част от света на Хари Потър, но много харесва поредицата “Фантастични животни”. Най-вече защото любимият ѝ герой винаги е бил Дъмбълдор.

Дора и книгите за Хари Потър

Нейното фенство започва през далечната 2002 година, когато майка ѝ ѝ подарява Хари Потър на руски.
“Майка ми се беше отчаяла от “усилията” ми в изучаването на руски език. Видяла “Гарри Поттер и Философский камень" в една книжарница и ми я подари.”

Този подарък напълно променя живота на Дора: “По това време не бях особено ентусиазирана за четене. Отворих я вечерта да я погледна. След няколко страници взех и речника в леглото за всеки случай. Нещо се случи с мен. По-интересно нещо не бях чела и на сутринта поисках следващата.”

През следващите години Дора започва да учи славянска филология и си поставя за цел да сравни всички славянски преводи на “Хари Потър”. По тази причина вече е чела романа на Джоан Роулинг на 9 различни езика.

Хари Потър срещи в Чехия, Благоевград и Варна

Дора признава, че през по-голямата част от фенството си е била “единак” и не е участвала в Хари Потър общности: “Посетих веднъж национална фен среща. Тогава гост беше Станислав Яневски. По време на студентски обмен в Чехия два пъти съм била на дискусия за книгите.”

Докато кара докторантурата си в Благоевград, Дора случайно попада на препрочитателския клуб в интернет и започва да следи информацията и снимките от срещите. Тя вече е осъзнала, че ѝ е приятно, когато около нея има други фенове, затова решава да създаде фен клуб в Благоевград. Инициативата ѝ е успешна и Дора организира няколко страхотни срещи.

След известно време тя се прибира във Варна, където местният клон на Daily Potter е започнал да замира. Именно благодарение на Дора, клубът във Варна се възроди и е много силен.

Учителската професия и въздействието на “Хари Потър”

В началото на срещите идват предимно по-възрастни членове, както е в останалите два активни клона на клуба. Дора е поканила и децата на своя приятелка, които също са фенове на поредицата.

“Харесва ми това общуване, в дискусия много неща стават ясни по друг начин”, обяснява тя. “Харесват ми шегите, които разбират само феновете, харесват ми игрите, харесва ми тази принадлежност към общество. Щом започнах работа като учител, идеята да помогна на децата да общуват по този начин ме завладя.”

Така учителката по литература решава да запали децата, на които преподава, по книгата, която самата тя обича толкова:“Постепенно взех да каня свои ученици, за които разбрах, че четат или са чели книгите. През втората година се осмелих да предложа книгата като четиво за зимната ваканция. Имаше мнозина очаровани и решението да направя отделни сбирки за деца дойде само.”

Така Варна става единственият град с отделни препрочитателски срещи за деца и за възрастни фенове. Идеята, която не беше успешна в София, се осъществи във Варна, под ръководството на Дора. Това, разбира се, ѝ струва много - и време, и средства, но за нея тези жертви са напълно оправдани.

“Интересно е да виждаш целия този процес - първият детски прочит, който прегръща приключението и всеки следващ, който прави пламъка в очите все по-ярък. За това си струва да се жертва много. Това не е нещо предвидено или включено в образователната система. Виждаме и от острата критика на Роулинг, че образованието е често обвито повече в облак прах, отколкото в примамлива загадъчност.”

За нейно съжаление обаче, не винаги успява да организира срещите по най-добрия начин, който си представя. Затова и се надява да се запознае с отговорни фенове, които биха се съгласили да ѝ помагат.

Хари Потър - книга за деца или за възрастни

Като ръководител на два клуба за читатели на различна възраст, Дора има стратегия как би подходила, когато убеждава някой да прочете “Хари Потър”: “Ако убеждавам дете, то обещаното приключение доста често върши работа. Ако убеждавам възрастен, особено такъв, който пъшка срещу “измишльотини за деца” или “аз магии не обичам”, често казвам, че ако иска да прочете сериозна и остра критика на съвременното общество, системата на образованието и международната политика, облечена като приказен роман, може да опита с тази книга.”

А защо толкова хора смятат “Хари Потър” за книга за деца? Дора обяснява: “Само повърхностният читател ще намери единствено “фантасмагории”. Тези, които твърдо отказват да отворят поредицата, явно се страхуват да не се открият в нея. Да не се открият в недобра светлина.“

На какво Джоан Роулинг може да научи една учителка

Дора признава, че самата тя е научила доста неща от Джоан Роулинг: “На първо място ме научи да различавам хората - нейните герои са така пълнокръвни и повечето ситуирани в училище, в което в онези години прекарвах голяма част от времето си. Научи ме на това да ценя истински значимите неща. Научи ме, че любовта е сила, способна да изгражда и руши, неконтролируема и неподвластна, тя може да е меч, с който да се бориш, но и такъв, който може да прониже смъртно. Още Роулинг ме научи, че предразсъдъците са основа на всички човешки беди. Научих, че приятелите са дар, който избираш сам. Също така разбрах, че със страховете и проблемите човек се справя само, ако ги посрещне с решителен позитивизъм. Сигурна съм, че има и още, а и ще има. Защото всеки нов прочит ми дава нова истина. Роулинг ме научи да търся нови и нови знания.”