Творчески турнир №7: Произведение 7

Произведение 7

от Мина Грейнджър

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Тъмнината беше погълнала нощта и от време на време поглеждаше през заскреженото, светещо прозорче на общата стая на Грифиндор. Вътре беше топло и уютно, защото огънят пращеше в камината и аромат на канела се носеше навсякъде.
Единствени Хари, Рон и Хърмаяни бяха останали до толкова късно на нощта преди Бъдни вечер да допишат есето си от дванадесет страници по трансфигурация. Хърмаяни, разбира се, беше готова още от преди три дни, но понеже Рон нямаше никаква представа как да опише в дванадесет страници това как ябълката се превръща в куофъл, тя му диктуваше дума по дума, това което тя беше написала, но с леки разлики.
Хари седеше отвеян на най-близкото до огъня кресло и долавяше някой друг факт от това, което Хърмаяни говореше. За него времето минаваше толкова бавно и мъчително, а единственото, което му се въртеше в главата от няколко дни беше лицето и звънкия глас на Джини. В същото време се чувстваше толкова гадно, че си пада по сестрата на най- добрия си приятел и между другото си помисли, за това което щяха да му кажат Фред и Джордж, ако случайно между него и Джини се случи нещо. Тайно се надяваше в коледния си чорап да получи разрешение от Рон и братята му да тръгне с Джини.
Както Хари беше потънал в мислите си, някой го погали и му повтори името. Той отвори очи и пред него се фокусираха Хърмаяни и Рон.
- Ето, казах ти, че е много отегчаващо! - въздъхна Рон и демонстративно затвори дебелия учебник.
Хари се беше осъзнал, докато Хърмаяни взимаше пергамента му, изчака Рон да изчезне от поглед и преди да започне да го чете каза:
- Роналд се отнася изключително несериозно, и после се чуди защо професор Макгонагъл не го харесва! Надявам се ти да си се справил по- добре, но така като те гледам имаш нужда от почивка! - тя започна да преглежда с поглед от горе надолу пергамента.
- Не таи излишни надежди, ако не си забелязала, Хърмаяни, и аз не съм от любимците на Макгонагъл.- отвърна Хари без съмнение, че не е написал и едно смислено изречение. Хърмаяни го погледна с разочарование.
- Става...., ако чета есе на първокурсник. - заяви тя без капка милост. - Повторил си формулата за сравнение на обема и плътността на ябълката с тези на куофъла. Липсват ти аргументи да докажеш, че дръжката на ябълката има свойството да се преобразява, защото е по- твърда от повърхността на куофъла и някои думи дори не са довършени. Иначе на това бих поставила “Слаб”. А професор Макгонагъл няма да те остави на мира, докато есето ти не достигне критериите за “Надхвърлящ очакванията”...
Докато Хърмаяни изказваше мнението си за ужасното есе на Хари, той не я слушаше. Прибираше учебниците и записките си.
- Аз май ще си лягам. - пророни той, като я прекъсна най- нелюбезно. Стана рязко и му се зави свят, но успя да се задържи на крака, защото и без това беше много уморен от тренировките по куидич, които се бяха удвоили в последните седмици, заради предстоящия Коледен мач срещу Слидерин. Хари тръгна бавно на изкачва стъпалата за момчешката спалня и за малко да не се блъсне в едно твърде ниско висящо грифиндорско знаме по пътя. Той тихо отвори вратата, като очакваше всички да са си легнали, но грешеше.
Навсякъде имаше коледни украси и се разнасяха смехове. Всички говореха много високо, за да заглушат силната музика. От тавана се сипеше изкуствен сняг и до явно днес сложената елха имаше купа със много бонбони, всеки различен. Хари нямаше как да не различи, че повечето от тях бяха от “Магийки - шегобийки”.
- Но какво става тук?- попита той толкова тихо, че имаше чувството, че никой не го беше чул, нито забелязал.
Но за негова изненада пискливия глас на Невил, който прескачаше от време на време, явно мутираше, му отвърна много унил и някак си не се вписваше в шумната обстановка.
- Ела, да излезем ще ти обясня! Носиш ли мантията невидимка?
В отговор Хари потупа мястото в ученическата си мантия, където я беше скрил и се замисли, че и на него не му се стои вътре, затова доброволно тръгна след Невил. Те влязоха в общата стая и Невил продума:
- Фред и Джордж организираха коледен купон за хилядната си продажба, така че не се учудвай, ако като се върнем имаш повръщано в леглото!
Хари не се погнуси, защото знаеше магия, с която да го почисти бързо и лесно. Сега разбра, защо учат някакви заклинания, които първоначално ти се струва, че никога няма да използваш и после са ти от полза.
- Какво ти има, изглеждаш много уморен!? Ако ти се спи, знам един таен тунел, където е доста удобно. Там се криех втори курс, когато ме тормозеха.. - предложи Невил.
- Не, не е това. Благодаря ти, все пак, Невил.
Те излязоха от портрета на Дебелата дама, която се сопна, че са я събудили. Обиколиха няколко коридора, а през това време Невил дрънкаше разни неща свързани с билкологията, от сорта на как се изкореняват отровни бълбукащи гъби или как да свариш селемско глухарче, без да навредиш на цвета му. Хари го слушаше, но не обмисляше нито една от думите му, просто кимаше и се съгласяваше, когато Невил му зададеше някакъв въпрос.
Докато вървяха, Хари имаше чувството, че се носят като духове бродници. Подминаваха всяка една от картините, на които всички спяха с коледни шапки на главите си. Хари се замисли, че остава само ден до Коледа. Времето му минаваше ту бавно и отегчително, ту бързо и незабелязано, а той мислеше за нещото, което изникваше при всеки хубав спомен - Джини.
Преди да минат покрай кабинета на професор Спраут, Невил предложи да си сложат мантията невидимка, защото на растенията по рамката на вратата беше направено заклинание и те действаха като наблюдаващи камери. По едно време двете момчета чуха стъпки и двамата замлъкнаха. Шумът идваше от края на коридора. Хари прошепна на Невил, че няма от какво да се притеснява, и че просто ще минат покрай човека без той да ги види. Веднага щом завиха, за тяхна голяма изненада се появи Джини. Докато минаваха покрай нея Хари не се сдържа и прошепна близо до нея:
- Ние сме, Джини, Хари и Невил. Чисто ли е?
- Да.- каза тя с нежния си глас, който Хари толкова много обичаше да чува.
Той смъкна мантията. Не се бяха виждали от много време, а сега беше идеалния момент да й каже какво изпитва към нея. Спомни си за Рон, но не знаеше какво да направи. Тя го погледна в очите, толкова красива колкото си я представяше в дните, в които не се бяха виждали.
- Ъъъъъ..., аааа, такова..- почна да пелтечи той и накрая каза- Искаш ли да дойдеш с нас?
- Разбира се! - отвърна тя и се усмихна топло.
Сърцето на Хари щеше да изскочи всеки момент, беше толкова близо до това, което си мислеше последните седмици.
- Къде отиваме? - попита тя, като вече гледаше Невил.
- Всъщност не знаем, но сега като се замисля, трябва да отида до тоалетната.. - отвърна Невил и се почеса зад врата.
- Добре. На там сме. - Хари посочи обратната посока.
Докато вървяха Невил и Джини обсъждаха успеха на Фред и Джордж в това да продават “Магийки-шегобийки”, от време на време и Хари се включваше в дискусията между двамата си приятеля. Най- накрая стигнаха до тоалетната и Невил влезе, Хари и Джини останаха насаме.
Тишината сякаш градеше все по- висока стена помежду им, докато Хари не се осмели:
- Искам да ти кажа нещо.. - Джини го погледна с напоените си с любопитство очи, които малко по малко стопяваха невидимата стена.
- ..ъъъъм...., такова аз мисля, ъъъъ...- но Джини дори не го дочака да довърши.
Тя го целуна.
Невил излезе от тоалетната:
- Ъъъ.. аз май забравих да си измия ръцете. - той се обърна и закрачи изненадан и едвам не се сдържа да се изхили.
Хари я пусна и тя се отдалечи бавно, погледна го и каза:
- Добре, че не те оставих да се мъчиш.- и двамата се засмяха.
След това Невил с ръце на очите излезе и заяви:
- Мисля, че става късно... може би трябва да се връщаме по спалните?
- Невил, свали си ръцете. - той се подчини и докато Джини връзваше връзката си, той намигна на Хари, който се подсмихна.
Те се прибраха, като отново трябваше да изтърпят мъмренето на Дебелата дама, когато влизаха в общата стая.
- Много ми е интересно какво правеше толкова късно сама навън? - Невил попита Джини.
- Ами.. трябваше да помагам на професор Флитуик, за оценяването на контролните на първокурсниците и като се разбъбрихме и то стана много късно. Всъщност той е много приятен човек!
- Не се съмнявам, като не ти дава домашно по-дълго от учебника.. - промърмори Хари и той и Невил се изсмяха.
- Беше ми много приятно, лека нощ! - каза Джини и целуна Хари по бузата. Когато тя се скри в тъмното стълбище, Невил побутна Хари.
- Не казвай нищо.. - предупреди го той. - Виж ти, Коледно чудо! - възкликна Невил и те се качиха в спалнята, където купона вече беше утихнал.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

Вижте последните:

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Актрисата Наталия Тена идва в България по време на Aniventure Comic Con!

Сцената със Станислав Яневски, която не видяхме

Официално се сбогуваме с Pottermore

Творчески турнир №8: Произведение 1

Мириъм Марголис, която изигра професор Спраут и вдъхнови една люта лелка

Честит ден на Хари Потър!

Творчески турнир №8: Произведение 2

Творчески турнир №8: Произведение 3

Хари Потър 8 все пак ще стане филм!!!

Обявиха дата за Фантастични животни 3... ще чакаме дълго