Нечистокръвния принц всъщност е книга за Драко Малфой, а не за Хари

Драко Малфой винаги остава в сянката на Хари Потър, когато четем поредицата на Джоан Роулинг. И в това няма нищо странно, защото през по-голямата част от времето Драко е разглезено богаташче и няма какво толкова да научим за него. Има една книга обаче, в която Драко е най-важният персонаж, но вместо да разберем през какво минава, сме завързани за Хари Потър. Става въпрос, разбира се, за "Хари Потър и нечистокръвния принц".

Хари Потър е най-незначителният персонаж в Нечистокръвния принц

Макар книгата да носи неговото име, Хари Потър няма почти никаква роля в тази книга. Голяма част от историята се върти около това как той научава за живота на Волдемор - за хоркруксите и за мисията, която му предстои. Но с изключение на това, Хари не прави кой знае какво - хваща си гадже, наказват го, следва Дъмбълдор насам-натам.

Всъщност "Хари Потър и нечистокръвния принц" е книга за изпитанията и промяната, през която преминават няколко магьосника от различни поколения.

Дъмбълдор, който до този момент смятахме за почти неуязвим, е обречен да умре. И макар на нас да ни е спестено това, предполагам, че не му е било лесно да възприеме факта, че е смъртен. Лесно е, когато говориш за смъртта на друг, да кажеш, че е "следващото голямо приключение".

Волдемор, който цял живот е осъзнавал, че е могъщ, осъзнава, че не е най-могъщият. Срещата му с Дъмбълдор му показва, че не е толкова силен, колкото си мисли. Това го мотивира да разбули тайните на магиите, най-голямата от които е смъртта, и да се превърне в най-великия жив магьосник на всички времена.

Сивиръс Снейп научава, че е най-талантливият майстор на отварите и един от най-гениалните хора в "Хогуортс". Това обаче не може да му помогне да има жената, която обича и затова той избира пътя на злото.

И, разбира се, Малфой, за когото е тази статия.

Драко Малфой - израстването на един разглезен мухльо

Не ме разбирайте погрешно - Драко си остава мухльо, но вече не е толкова нахакан. В шестата книга от поредицата се е изправил сам срещу себе си и е открил колко струва.

Драко Малфой, когото виждаме в Експрес "Хогуортс" в началото на книгата, няма нищо общо с този, когото виждаме накрая. В единия случай е още дете, което си мисли, че светът се върти около него, а в другия е мъж, който е преживял ужасно много за съвсем кратко време.

В началото Драко приема мисията си да убие Дъмбълдор като игра. Не осъзнава трудността и последиците. Не осъзнава, че ако не се справи, няма само да му бъдат отнети точки.
И докато четем книгата, виждаме през очите на Хари как това знание малко по малко достига до ума на Драко.

За разлика от Хари, Драко не се интересува от момичета, от куидич и от домовия шампионат. Не и когато времето напредва. Защото мисията му не е да спечели купата по куидич, а да убие най-великия жив магьосник, за да спаси живота на семейството си.

Ако Джоан Роулинг ни беше позволила да видим нещата от неговата гледна точка, вероятно щяхме да имаме една много по-дълга и емоционална книга дори от "Хари Потър и орденът на феникса". Но пък щяхме да бъдем лишени от една от най-интересните мистерии в поредицата.

Хари Потър и нечистокръвния принц - книга за порастването

В крайна сметка точно порастването е основната тема на шестата книга за Хари Потър. И Хари и Драко започват книгата като деца, но в крайна сметка се превръщат в мъже. И докато Драко става страхлив и нерешителен - точно обратното на това, което е в началото на историята - то смелостта и безразсъдството на Хари само се увеличават.

За разлика от Драко, при когото това израстване е процес, при Хари то е внезапно. Главната разделителна линия е смъртта на Дъмбълдор - преди Снейп да изрече проклятието си, Хари беше ученик, а секунда по-късно вече беше последната надежда на съпротивата срещу Волдемор.

И въпреки че Хари остава дете по-дълго от Малфой, неговото развитие като личност не престава. Той постепенно се променя през цялата следваща книга, за да се превърне в човека, който избра да се жертва за приятелите си.