Творчески турнир №7: Произведение 8

Произведение 8
Надеждата умира последна

от melani petrovska

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

,,Беше деня на Рождество Христово. Цялото й семейство беше там, а тя стоеше пред тях умълчана и някак тъжна . Те я гледаха с повече порицание отколкото недоумение ,и въпреки че разбираха защо е тъжна никой не я подкрепи, а за нея времето сякаш беше спряло .Тя гледаше цялата тази перфектна коледна украса, която така усърдно беше направила майка й, но не можеше да се зарадва , нито на празника, нито цялата тази идеална обстановка ,която бе обичала ,така както преди онова тайнствено момиче, което беше с една или две години по-голямо от нея да й разкрие защо й се случват тези странни неща... Не я беше виждала откакто то й беше казало тези невероятни неща ,за които тя още не можеше да повярва ,че са истина. Тя мислеше, че е обикновено дете и преди да разбере за нещата ,които може да прави завиждаше на брат си, защото той беше хиляди пъти по-перфектен от нея. Но въпреки всички успехи ,които имаше-той си оставаше с нищо неотличаващо се момче...
Тя седеше пред майка си и баща си, които искаха тя да не бъде така особена и различаваща се от всички в семейството, но тя вече не смяташе това за лошо, а за привилегия , която малко можеха да имат. Понякога се чудеше дали иска да бъде като брат си и дали може да премахне способности те. Но дали всъщност искаше да ги премахне. Та те бяха толкова невероятни. И веднага щом се запита ,отговорът изникна в съзнанието й. Все едно знаеше това преди да си е задала въпроса...Семейството й беше определило нейната съдба още в мига ,в който се е родила, но тя не искаше да следва този перфектно очертан път, тя желаеше повече от всякога да отиде на онова място, за което й беше казвало момичето. Сърцето й желаеше да изпита отново тръпката ,която изпита в деня, в който той й разказа всичко за онова вълшебно място , и когато си помисли, че може да се освободи от семейните отговорности , на които беше подложена дори ненавършила 11 години. Но сега, когато трябваше да реши дали да каже за нейните магически способности вълнението и радостта породени от мисълта за онова прекрасно момиче, което й доказа, че не е луда, а просто необикновена се изпариха като облак дим и на тяхно място се появи тежест каквато не бе изпитвала досега. И докато размишляваше какво ще й се случи щом признае за магическите си сили, тя осъзна ,че може би взима най-важното решение в живота си. Мисълта за това сякаш смаза и без това крехкото й тяло...И тогава тя разбра правилния отговор-да последва сърцето, магията и любовта ,която имаше към неизвестното,защото те бяха далеч по-силни от отказа, който най-вероятно щеше да чуе след миг.В тази секунда тя изпита чувство на свобода ,на избавление и успокоение и чак тогава забеляза как няколко коледни украшения от елхата на майка й бяха полетели над нея изписвайки думата ,,МАГИЯ''...
Но края на историята беше нарушен от блясъка на зелената светлина,която Шана не виждаше за първи път...След това усета как я пронизва ужасната мисъл ,че майка й никога няма довърши историята си и видя как безжизненото й тяло пада на твърдата земя.В този момент усети нуждата да чуе гласа ,да чуе съветите ,които до преди 2 месеца беше отбягвала и подценявала.Имаше нужда майка да отвори отново очи...Болката,която изпитваше от нараняванията не можеше да се сравни с тази,която прободе сърцето й в този миг.Но нямаше как да върне времето...Не можеше да я спаси...не можеше да спаси и провалената Коледа, която имаха всички деца тук...На този свят празник те загубиха не само по някой близък,но и надеждата,че всичко ще бъде наред,защото хората ,които са им я давали си отидоха тази нощ...А тя не можеше да направи нищо, защото дори за магьосник не бе възможно ,нито да върне човек от смъртта , нито да върне надеждата...
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.