Творчески турнир №7: Произведение 5

Произведение 5
Само полъх и парченце нощ

От Т.

(От мъгълофобите: Всички разкази се публикуват без редакция! Организаторите на турнира смятат, че това е задължение на авторите.)

Двамата седнаха на пода на стаята, скръстили крака. Тя – обвзета от нетърпение, той – загледан в щастливото й личице, топлота заливаше сърцето му. Беше обещал отдавна, но чак сега държеше в ръцете си предметът, който да сбъдне мечтата й. Надяваше се само, че той няма да има нищо против, или че поне ще му прости бързо.

Махна с магическата си пръчка и светлините угаснаха. С още едно движение се появиха свещички, чиито малки пламъчета леко се поклащаха във въздуха – тя се засмя, а детското й личице пламтеше от очакване. Беше вечер. Всички освен тях двамата отдавна спяха, селцето беше притихнало, горещият летен ден се беше претопил в топла нощ, и лек ветрец носеше на гърба си нечутите нашепвания, идващи от малкото гробище до църквичката.

Между тях, на пода на стаята, стоеше някакъв предмет, обвит с парче плат. Беше й много любопитно да разбере какво е, но се досещаше, че няма да получи отговор на въпроса си, а и я беше страх да попита. Не познаваше света извън къщата, защото излизаше толкова рядко и то само нощем, когато навън нямаше кой да я види. Това обаче не й пречеше да залива братята си с въпроси за Хогуортс. Въпроси, на които отговаряше предимно Абърфорт. Тя имаше чувството, че Албус не се интересува от нея. В очите на Ариана, най-големият й брат беше полубог – той учеше много, знаеше всичко и не се интересуваше от никого. Така поне й казваше Абърфорт, който за разлика от брат си прекарваше почти цялото си време с нея. Често й разказваше за Хогуортс, за часовете по Грижи за магическите създания, разсмиваше я с различни случки от междучасията, носеше й бирен шейк и различни бонбони от “Меденото царство”, като винаги я питаше кои са й харесали най-много, за да й донесе от тях следващия път.

И въпреки това – ето ги двамата, Ариана и Албус, на пода на стаята. Той й беше обещал да й покаже Коледата в Хогуортс. Помоли я да не казва на Абърфорт, което не й хареса, но в крайна сметка се съгласи. А тя не знаеше какво да очаква – сърцето й подскачаше лудо пред перспективата, че ще види замъка, но я беше страх, че прави лошо като отделя изключителния си брат от неговите по-важни занимания и че му губи времето с детските си прищевки. Той направи движение напред и извади изпод парчето плат една тръба. Усмихна й се. Той рядко говореше с нея, изобщо рядко й отделяше внимание, но тя беше сигурна, че я обича много. Може би не колкото я обичаше Абърфорт, но достатъчно. Освен това ако имаше магьосник, който да е толкова способен, че да покаже на едно завинаги затворено вкъщи момиче замъка на мечтите й – това беше Албус.

Той сложи нещото, което в очите на Ариана приличаше на голяма лула, в устата си и вдиша дълбоко. Тя очакваше всеки момент да издиша дим, както беше наблюдавала от прозореца си да правят възрастни мъже безброй пъти. Тя виждаше тях, те нея – никога. И беше права – от устата на брат й също излезе дим, но той носеше в себе си и картини. Ариана ахна и след това замря. Пред очите й се разкри огромно помещение, украсено от няколко великолепни коледни дървета и свещички, които се рееха из въздуха, като тези, които брат й беше измагьосал специално за нея тази вечер. След това видя група деца, по-малки от нея – момче с кръгли очила, няколко други червенокоси момчета, които се боричкаха весело, и едно момиче с много къдрава коса. Ариана с удоволствие установи, че те пиеха бирен шейк, какъвто Абърфорт често й носеше и така се зарадва, че има поне нещо общо с тези щастливи деца. Всички се смееха, а масата пред тях беше отрупана с най-различки ястия. Бяха толкова близо, че й се струваше, че може да ги докосне, стига да протегне ръка. Виждаха се печени пуйки, планини от картофи, и пламтящ пудинг. Очите на Ариана следяха всеки детайл – не искаше да изпусне нищо, толкова плекрасно беше!

Картината се смени и постепенно се появи голяма маса с по-възрастни хора. Ариана се обърна въпросително към Албус, който се беше втренчил във възрастния човек със сребриста коса и нещо като домашна шапчица на цветя, който седеше по средата на масата. Ариана реши, че това сигурно са професорите в Хогуортс. Момиченцето виждаше висящия имел, конфетите, които изригваха навсякъде, бонбоните. Професорите изглежда също се забавляваха много. Ариана се захласна по приятната музика и смеха на децата. Всичко това й беше толкова чуждо. В нейната къща рядко се чуваше смях. Илюминацията беше отвъд всичко, което си беше представяла някога. За миг сякаш тя седеше на масата с онези деца и се забавляваше на шегите им и хапваше вкусотии и тананикаше коледни песни...

Масата с преподавателите изчезна и Ариана си спомни, че е на пода в стаята си, а не в Хогуортс. Обърна се към брат си. Албус отново беше станал сериозен, все още загледан в мястото, където до преди малко беше стояла фигурата на възрастния мъж със сребриста коса. В очите й имаше сълзи. В неговите също.

Изведнъж на прозореца се почука, и те извърнаха глави. От външната страна стоеше Гелърт, с въпросително изражение и местеше очи ядно от Албус към кръглия предмет на пода. Изглеждаше много ядосан. Тогава брат й прибра тръбичката под дебелия плат, погледна я с почти невиждащи очи, наведе се да я целуне по челото бързо и тичешком излезе от къщата, прегърнал тайнствения предмет, от който бяха излезли картините. Ариана остана загледана след него и след това отиде до прозореца, бързо и тихо. Беше тъмно и никой отвън нямаше да я забележи. Беше сигурна, че брат й ще има неприятности с Гелърт и се почувства виновна. Двамата очевидно спореха ожесточено, преди да изчезнат от погледа й.

Остана така в тъмнината много време. Прииска й се да излезе навън поне за малко, да вдиша дълбоко свежия нощен въздух, но Абърфорт спеше, а майка й беше заминала далече. Понякога нощем, ако се заслушаше, Ариана можеше да чуе шепота, долитащ от малкото гробище до църквичката. Зовящ.
____________________
Споделете мнението си в коментарите под тази публикация или се присъединете към групата на турнира: Хари Потър творчески турнир във Facebook, където ще се проведе гласуването за най-добрия разказ.

Коментари

  1. Написали Сте страхотен разказ, който вълнува и те кара да погледнеш от друг ъгъл. Много харесва и ще очаквам разказа Ви на следващия турнир.

    ОтговорИзтриване
  2. Много демотивираш разказ, как да се бориш с такава конкуренция... Тъй де честито на победетеля дето се вика =)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Хари Потър събития и турнири

Абонирайте се за новини, коментари и теории по email:

Популярни публикации от този блог

Петимата най-лоши преподаватели на Хари Потър

Творчески турнир №5: Произведение 5

Честит рожден ден, Джоан Роулинг! Честит рожден ден, Хари Потър!

Бънти, Тезей и кои други персонажи със сигурност ще се завърнат във "Фантастични животни 3"

ЧРД на Крис Кълъмбъс

5 проблема, които рейвънклоуци разбират

Наджини - обича ли лорд Волдемор змията си

Роулинг и Шекспир - препратки в Хари Потър

Жените, които мразеха жените: Дж. К. Роулинг и насилието

Защо трябва да благодарим на Лавендър