Най-страшният спомен на Слъгхорн
Какво толкова лошо има в спомена, който Хари едва успя да откопчи от него? Преподавателят по отвари разкри на Том Риддъл информация, която той можеше да открие и по друг начин. Младият Волдемор дори със сигурност е намерил по-изчерпателен източник, защото в крайна сметка се е научил да прави хоркрукси.
Споменът беше важен за Дъмбълдор, за да разбере колко хоркрукса има, но по-интересно е защо е толкова важен и за Слъгхорн.
Според мен в тази сцена виждаме как за пръв път Слъгхорн надниква зад маската на Том Риддъл и вижда чудовището, което стои пред него. От поведението му ясно личи, че той не вярва на обясненията на Том. Досеща се, че момчето обмисля да опита тази магия - една от най-тъмните.
До този момент Слъгхорн, като всички преподаватели на Том, го е смятал за изключително умен и красив младеж със светло бъдеще. И единствен той, с изключение на Дъмбълдор, успява да види истинското лице на бъдещия черен магьосник.
За резултатите от този кратък проблясък на истината мога само да предполагам, но ми се струва, че Слъгхорн не би се лишил от компанията на Том (и захаросаните му ананаси) само заради подозрения. Вярвам, че преподавателят се е опитал да забрави злокобния разговор и да се държи към младежа както преди.
Това би обяснило защо Дъмбълдор толкова трудно се сдоби с този спомен - Слъгхорн се е срамувал, че е познал злото, но е решил да го пренебрегне.
И може би и той като Дъмбълдор е следил превръщането на красивия Том Риддъл в уродливия Лорд Волдемор. Видял е последствията, чул е за убийствата. И си е казал, че никой никога не трябва да разбира за разговора отпреди години.
Коментари
Публикуване на коментар