Хари Потър и прокълнатото дете - излишната история
Наричат я "осмата история за Хари Потър", но за мен "Хари Потър и прокълнатото дете" е просто "историята, която не трябваше да съществува".
Мога много до говоря за нещата, които не харесвам в "Хари Потър и прокълнатото дете" на Джак Торн и за вредите, които пиесата нанесе на "Хари Потър" фенството и ще го направя, но днес ще започна с най-основното - защо една такава история е напълно излишна.
През годините след излизането на "Хари Потър и даровете на смъртта" не минаваше месец, без някой сайт да обяви шокиращата новина, че Джоан Роулинг пише продължение на "Хари Потър". Това винаги се оказваше фалшива информация и феновете на писателката го знаеха, защото много отдавна Роулинг заяви, че книгите за Хари Потър ще са само 7. И допълнително, след края на поредицата обяви, че е приключила с този герой и че в бъдеще може да напише нещо друга за същия свят, но то няма да е свързано с персонажа Хари Потър.
Когато стана ясно, че ще има пиеса за Хари Потър, се развълнувах. Първоначалната информация беше, че въпросното "прокълнато дете" ще е самият Хари, принуден да живее 10 години при семейство Дърсли. Изведнъж, най-неочаквано, дойде новината, че книгата ще разказва за сина на Хари.
"Хари Потър и прокълнатото дете" в крайна сметка прави точно това, което Роулинг обеща, че няма да прави - продължава историята от там, където авторката я остави. Това е първата причина да смятам пиесата за излишна.
"Хари Потър и прокълнатото дете" ни казва точно обратното - не, не всичко е наред, защото все още има действащи смъртожадни, а Волдемор има дъщеря, която се опитва да създаде паралелна реалност, в която баща ѝ е жив, като използва някакъв времевърт, който <случайно избрано име на смъртожаден> е създал по някакъв необяснен начин.
И може да кажете, че Хари не знае за тези неща и затова си мисли, че всичко е наред, но всъщност ВЕЧЕ ИМА слухове, че Скорпиус е син на Волдемор (нищо, че е роден доста след смъртта му).
Ако приемем, че "Хари Потър и прокълнатото дете" е канон, трябва да зачеркнем последното изречение от "Хари Потър и даровете на смъртта", а от там вече ще ни стане много по-лесно да си затваряме очите за всички останали противоречия между книгата на Роулинг и пиесата на Джак Торн. Това е втората причина да смятам пиесата за излишна.
Всяка нова информация, която имаме, или противоречи на книгата, или цели да потвърди някаква фен теория. Най-ясно това си личи при сексуалната ориентация на Скорпиус Малфой, която остава неясна, защото част от феновете искат да има романтична връзка между него и Албус, друга част искат да е с Роуз, затова Джак Торн е направил момчето с по един крак и на двата бряга.
В "Хари Потър и прокълнатото дете" Джак Торн повтаря неща от книгата, прави свободни съчинения и краде фен теории от tumblr. Това е третата причина да смятам пиесата за излишна.
Точно както обеща писателката преди толкова много години - когато има подходящата история, ще я разкаже. А кой истински фен на "Хари Потър" не е бил любопитен за пътя, който извървява Гелърт Гриндълуолд от училището Дурмщранг до тъмницата си в Нюрменгард. Това е една интересна и дълбока история, която е бегло загатната в седемте романа на Роулинг.
Историята по никакъв начин не е в конфликт с оригинала. Роулинг е избрала да ни разкаже нещо, което предшества "Хари Потър", а общите имена и събитията, за които сме чували, само правят приключението на Нют Скамандър в Ню Йорк по-реалистично. Сякаш гледаме исторически филм за събития, които са общоизвестни - ние знаем как завършва живота си Гриндълуолд и какво става с Дъмбълдор - но сега научаваме подробностите за дребните случки, довели до историческите събития.
Новата информация, която ни дава "Фантастични животни и къде да ги намерим" е НАИСТИНА НОВА, а не сдъвкана, глътната и върната стара. И напълно се връзва с познатите ни от книгата факти. Забележете само как информацията за обскурусите веднага създаде теорията, че Ариана Дъмбълдор е била обскурена.
Новата информация не е само във филма и в сценария. Преди филма Роулинг ни даде доста подробна информация за магьосническото общество в Северна Америка и за училището "Илвърморни", което във филма се споменава само веднъж.
И така, излиза че за разлика от "Хари Потър прокълнатото дете", "Фантастични животни и къде да ги намерим" ни дава всичко, от което една нова история за света от "Хари Потър" се нуждае - нова информация, връзки с оригинала, теми за дискусия. Не ни дава само едно нещо, а то очевидно е това, което голяма част от (надявам се) по-младите читатели искат - безмозъчно повторение на "Хари Потър". За тази цел си имаме "Прокълнатото дете" и това е последната причина да смятам пиесата за излишна.
Мога много до говоря за нещата, които не харесвам в "Хари Потър и прокълнатото дете" на Джак Торн и за вредите, които пиесата нанесе на "Хари Потър" фенството и ще го направя, но днес ще започна с най-основното - защо една такава история е напълно излишна.
1. Защото Джоан Роулинг така каза
Когато стана ясно, че ще има пиеса за Хари Потър, се развълнувах. Първоначалната информация беше, че въпросното "прокълнато дете" ще е самият Хари, принуден да живее 10 години при семейство Дърсли. Изведнъж, най-неочаквано, дойде новината, че книгата ще разказва за сина на Хари.
"Хари Потър и прокълнатото дете" в крайна сметка прави точно това, което Роулинг обеща, че няма да прави - продължава историята от там, където авторката я остави. Това е първата причина да смятам пиесата за излишна.
2. Защото противоречи на оригинала
Сега няма да се впускам да обяснявам всички неща в "Хари Потър и прокълнатото дете", които противоречат на оригиналната книга, а ще обърна внимание само на едно - последното изречение от романа: "Всичко беше наред"."Хари Потър и прокълнатото дете" ни казва точно обратното - не, не всичко е наред, защото все още има действащи смъртожадни, а Волдемор има дъщеря, която се опитва да създаде паралелна реалност, в която баща ѝ е жив, като използва някакъв времевърт, който <случайно избрано име на смъртожаден> е създал по някакъв необяснен начин.
И може да кажете, че Хари не знае за тези неща и затова си мисли, че всичко е наред, но всъщност ВЕЧЕ ИМА слухове, че Скорпиус е син на Волдемор (нищо, че е роден доста след смъртта му).
Ако приемем, че "Хари Потър и прокълнатото дете" е канон, трябва да зачеркнем последното изречение от "Хари Потър и даровете на смъртта", а от там вече ще ни стане много по-лесно да си затваряме очите за всички останали противоречия между книгата на Роулинг и пиесата на Джак Торн. Това е втората причина да смятам пиесата за излишна.
3. Не ни казва нищо ново
Сега феновете на пиесата сигурно ще тръгнат да спорят, че книгата ни казва нови неща - че Петуния е запазила одеялцето на Хари, че жената със сладкишите в експрес "Хогуортс" е чудовище, убиец на ученици бегълци, че Волдемор има дъщеря от Белатрикс (през последната година и половина съм го повторил сигурно 1000 пъти, но още ми звучи нелепо) или че Хари го е страх от гълъби. Но никоя част от това не звучи правдоподобно.Всяка нова информация, която имаме, или противоречи на книгата, или цели да потвърди някаква фен теория. Най-ясно това си личи при сексуалната ориентация на Скорпиус Малфой, която остава неясна, защото част от феновете искат да има романтична връзка между него и Албус, друга част искат да е с Роуз, затова Джак Торн е направил момчето с по един крак и на двата бряга.
В "Хари Потър и прокълнатото дете" Джак Торн повтаря неща от книгата, прави свободни съчинения и краде фен теории от tumblr. Това е третата причина да смятам пиесата за излишна.
4. Имаме "Фантастични животни и къде да ги намерим"
Това реално е най-маловажната причина да не харесвам "Хари Потър и прокълнатото дете", но лично за мен е най-основната - Роулинг наистина ни даде нова история за познатия свят и тя беше перфектна.Точно както обеща писателката преди толкова много години - когато има подходящата история, ще я разкаже. А кой истински фен на "Хари Потър" не е бил любопитен за пътя, който извървява Гелърт Гриндълуолд от училището Дурмщранг до тъмницата си в Нюрменгард. Това е една интересна и дълбока история, която е бегло загатната в седемте романа на Роулинг.
Историята по никакъв начин не е в конфликт с оригинала. Роулинг е избрала да ни разкаже нещо, което предшества "Хари Потър", а общите имена и събитията, за които сме чували, само правят приключението на Нют Скамандър в Ню Йорк по-реалистично. Сякаш гледаме исторически филм за събития, които са общоизвестни - ние знаем как завършва живота си Гриндълуолд и какво става с Дъмбълдор - но сега научаваме подробностите за дребните случки, довели до историческите събития.
Новата информация, която ни дава "Фантастични животни и къде да ги намерим" е НАИСТИНА НОВА, а не сдъвкана, глътната и върната стара. И напълно се връзва с познатите ни от книгата факти. Забележете само как информацията за обскурусите веднага създаде теорията, че Ариана Дъмбълдор е била обскурена.
Новата информация не е само във филма и в сценария. Преди филма Роулинг ни даде доста подробна информация за магьосническото общество в Северна Америка и за училището "Илвърморни", което във филма се споменава само веднъж.
И така, излиза че за разлика от "Хари Потър прокълнатото дете", "Фантастични животни и къде да ги намерим" ни дава всичко, от което една нова история за света от "Хари Потър" се нуждае - нова информация, връзки с оригинала, теми за дискусия. Не ни дава само едно нещо, а то очевидно е това, което голяма част от (надявам се) по-младите читатели искат - безмозъчно повторение на "Хари Потър". За тази цел си имаме "Прокълнатото дете" и това е последната причина да смятам пиесата за излишна.
Комерсиализация батка.
ОтговорИзтриванеБях го споменал за Сара Конър: съдба няма, ама това не пропречи на Холивуд да измуче от пръстите си четири продължения обезсмисляйки напълно посланието във втория терминатор.
За смъртожадните обаче не си прав! Организацията просто няма как да се изпъри, дори след първото изчесване на бате Волди остават много смъртожадни, а и това всъщност става нещо, като политическо движение за премахване на Указа.
Колкото за дете на Том родено години след смъртта му... 1. Инвитро. 2. Хоркуркс 3. Магия =)
Като цяло Волдемор е един от най-некъдърните злодей създъвани някога и организацията му удна успява да надхвърли границата на страната в която се вихри. Само ще припомня, че първото му проявление в поредицата е като цирей!
Не съм съгласен - смъртожадните за възникнали като движение с мисия, но много преди първото падане на Волдемор е станало ясно, че целта е съвсем друга. Волдемор събира около себе си хора, които да го боготворят, защото точно към това се стреми той - да стане някакво безсмъртно божество, което да управлява магьосниците.
ОтговорИзтриванеДвижения за премахване на указа е имало преди (даже Дъмбълдор е помогнал за създаването на едно такова), ще има и след Волдемор, но със сигурност няма да използват опороченото име на смъртожадните.
Малко се отдалечаваме от темата, но да си „смъртожаден” в началото е било доста престижно, както сам посочи в тематичната си публикация. Историята се пише от победителите и просто е въпрос на време нещата отново да се завъртят. Нещата в Хогуортс настина са се изчерпали но непречи да видим някаква история извън него, освен са Фантастичните животни. Защо не и за новото въздигане на смъртжадните където да изчистят името си.
ОтговорИзтриванеГрамотен ли си?
ИзтриванеСъвсем съм съглесен с теб. С всичко което си написал. Когато излезе "Хари Потър и Прокълнатото дете" бях във възторг. И едва ли е имало фен който да не е бил. Та това си е нова "книга" за любимия литературен герой. С голяма надежда си я поръчах, дойде и когато я зачетох си казах:
ОтговорИзтриване1 - 20 лева на вятъра.
2 - WTF... какво му е на Рон?!?!? Та той е на 34 години, не на 50 за да се държи по този начин!
3 - Хари са го изкарали по - голям глупак отколкото е. :D
4 - Хърмаяни... всеко който е запознат със персонажите е наясно,ч е Хърмаяни НИКОГА, ама никога и след милион години няма да нарече професор Макгонагъл - Минерва!
Въобще са се подиграли с всички 7 книги на Роулинг.
Дори не съм сигурен до колко Роулинг е участвала в писането на този сценарии. Може би е там само заради името си или пък просто не е искала да остави тези господа да съсипят историята(което въпреки това донякъде се случи)
Toва което отбеляза Мишо в статията:
"Белегът не го беше болял деветнайсет години. Всичко беше наред.
Край"
Това казва всичко!
Можеше да се направи някакъв сценарии за деветнадесетте години през които ВЯРВАМ са се случили много интересни неща, но не те решиха да пишат ГЛУПОСТИ.
На въпроса: "Има ли място "Хари Потър и прокълнатото дете" в библиотеките на феновете?" ... ами ще кажа - Да, да има място. Само и единствено заради заглавието си!
Съгласен съм с всичко останало псвен това, че Хари е глупак.
ИзтриванеКолкото до Смъртожадните.
ОтговорИзтриванеЗа деветнадесет години, по-голямата част от които Хари е аврор вярвам че смъртожадни вече няма. И да има те са много голямо малцинство. Със сигурност е имало такива от тях които са вилняли и след поражението на Том Ридъл, но са били заловени.
Но има толкова неизяснени неща които са се случили докато дойде моментът "Всичко беше наред.", че вместо тази простотия, сценаристите можеха да пишат за някой от тях.
Например... Как Хърмаяни намира родителите си и им възстановява паметта, или как не успява. :D
Според вас кой е по-добър герой - Албус или Скорпиус?
ОтговорИзтриванеСпоред мен е Скорпиус
ИзтриванеКоя е оригиналната книга?
ОтговорИзтриванеМисля, че една моя приятелка имаше оригиналната, но успях да прочета само първата страница. Там ги имаше и Теди Лупин и Виктоар Уизли, но после аз си купих я и беше различно.
ОтговорИзтриване